| БЛОГ АРХИВ |
|---|
| «« |
юли 2024 |
»» |
|
|
|
|
 Актуално 20:06 |
|
|
НАЙ-ЛУДИТЕ УПРАВНИЦИ В ИСТОРИЯТА |
Седем монарси, които страдали от сериозни психически разстройства. Но информацията, която е стигнала до нас, може да бъде изкривена от политически интриги, а за някои от управниците историците нямат точни сведения, но съвременниците им ги смятали за луди.
Карл VI - 1368-1422 г.
По ирония на съдбата наследникът на френския крал Карл V Мъдри получил противоположното прозвище - Карл VI страдал от наследствена шизофрения, по друга версия - от маниакално-депресивна психоза, поради което го наричали Безумни.
Първите признаци на безумие започнали да се проявяват у него още през 1393 г. след продължително боледуване от треска. Докато боледувал, кралят се държал агресивно, бил раздразнен и извършвал "движения и жестове, несъвместими с неговото кралско достойнство". Следващият пристъп на загадъчната "треска" настигнал Карл в гората край Ле Ман - припадайки, той заклал личния си паж и няколкото рицари, които го съпровождали.
Очевидно душевното разстройство на монарха се случило след един пожар през 1393 г., когато пред очите му едва не изгорели няколко негови приближени, облечени в костюми на диваци; след този пожар Карл VI никого не допускал до себе си, включително жена си и децата си. Последните години той водел мъчителна борба с пристъпите си, които го превръщали в неуправляем и агресивен; успокоявали го само дъщята на коняря му Одете де Шамдивер.
Хуана I -1479-1555 г.
Какви ли не диагнози приписват на нещастната Хуана I - кралицата на средновековната държава Кастилия, днес част от Испания: хронична депресия, некрофилия, агорафобия и др. Но след като се проучи биографията й, става ясно, че Хуана имала трагична съдба: като дете тя била затворена, предпочитала да играе сама, далеч от сестрите и брат си, но на 17 години по политически съображения я омъжили за херцога на Бургундия - Филип I Красиви.
На 21 години Хуана имала вече две деца; тя обичала съпруга си и силно го ревнувала. Филип имал много любовници и кралицата му устройвала сцени на ревност. Веднъж дори остригала косите на една от неговите фаворитки. Филип започнал да избягва жена си, поради което тя започнала да получава нервни припадъци: през нощите крещяла и биела главата си в стената. Състоянието й се задълбочило от поредицата странни смърти: първо починал братът на кралицата Хуан Астурийски, след това - майка й Изабела Кастилска, а след това и мъжът й, станал по това време регент на Хуана, призната за невменяема. Нещастната кралица действително обичала съпрууга си; освен това тя била бременна с третото им дете, затова смъртта на Филип окончателно я подлудила. Хуана няколко дни не се отделяла от покойния, не позволявала да го погребат, забранила на погребението да присъстват жени, а след това няколко пъти заповядвала да отворят гробницата му, за да погледне още веднъж покойния си любим.
Ерик XIV - 1533-1577 г.
Ерик XIV бил крал на Швеция. Той бил прочут с блестящото си образование, изискан артистизъм, политически амбиции - мечтаел да заздрави държавата чрез вътрешни и външни войни, но страдал от сериозно психическо разстройство, което стигнало до шизофрения.
Един от признаците на болестта му било жестокото убийство на семейството Стуре от град Упсала, което кралят извършил през 1567 г.; след това Ерик бил отстранен от властта от братята му Юхан и Карл и заедно със семейството си бил заточен в замъка Турка; пазели го 63 охранители. Ерик не се примирил със съдбата си и започнал да готви таен заговор с руския цар Иван IV с надеждата, че Грозни ще го освободи. Този замисъл бил разкрит и последните години от живота си Ерик прекарал на няколко заточения и едва не бил отровен с арсен.
Георг III - 1738-1820 г.
Английският крал Георг III управлявал в смутно време. Великата френска и Американската революция, създаването на САЩ, безпощадните Наполеонови войни - вероятно тези сериозни политически събития повлияли на психиката му и неговото разстройство било следствие от друга сериозна болест - порфирия, наследствено нарушаване на пигментната обмяна, което често се съпровожда с нервно-психически сривове.
Въпреки активния си политически и личен живот - Георг III имал 15 деца, по времето на старостта си той ослепял, бил почти невменяем и не можел да се справя с държавните дела. През 1811 г. големият син на краля Уелският принц Георг IV станал негов официален опекун, по същество управник на Великобритания. Георг III починал на 82 години, без да разбере, че Наполеоновите войни приключили.
Лудвиг II - 1845-1886 г.
На 9 юни 1886 г. по решение на лекари кралят на Бавария Лудвиг II Отто Фридрих Вилхелм бил обявен за недееспособен и бил отстранен от управлението на държавата. Медиците начело с Бернхард фон Гуден направили заключението, че кралят трябвало да се лекува продължително в психиатрия заради прекалената му разточителност, неумението му да води политически дела и нетрадиционна сексуална ориентация. Историците и днес не могат категорично да кажат дали кралят бил болен или жертва на политически интриги.
Лудвиг II построил няколко скъпи замъка и харчел безумни средства от държавната хазна за развлечения. Той никога не бил женен; през 1867 г. едва не се оженил за София Баварска, но разтрогнал предбрачния договор.
Ото I (1848 — 1916 г.)
Ото I - малкият брат на Лудвиг II, управлявал Бавария 27 години, но поради "оскъдния му мозък" на волана на властта били регентите му. От рано Ото I се готвел за военна кариера, след това постъпил в университет, изучавал различни науки, но заради "душевната си болест" частично бил изолиран от обществото и под постоянен лекарски контрол.
В началото на ХХ век психиатрията като наука била в зародиш и не можело точно да се определи каква е "душевната болест" на краля. Вероятно той и брат му страдали от разстройство на личността.
Талал ибн Абдалла (1909 — 1972 г.)
Управлението на краля на Йордания Талал ибн Абдала продължило по-малко от една година; той се отрекъл от престола заради тежкото си заболяване. Талал имал блестящо образование - дипрома на британска военна академия, но след убийството на баща му и покушението срещу сина му у него зачестили признаците на шизофрения - психическо разстройство с фундаментални нарушения в мисленето и възприятията, неадекватен афект, халюцинации, параноидално бълнуване и дезорганизираност на речта. В такова състояние Абдала не можел да управлява страната и правителството го лишило от кралските пълномощия, а регент станал синът му Хюсеин.
|
| 26 Май 17, 20:06
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
