| БЛОГ АРХИВ |
|---|
| «« |
юли 2024 |
»» |
|
|
|
|
 Актуално 18:27 |
|
|
ОТО ФОН БИСМАРК – „ЖЕЛЕЗНИЯТ КАНЦЛЕР” С ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ |
На 1 април 2016 г. ще се навършат 2001 години от рождението на Ото фон Бисмарк – един от най-влиятелните и противоречиви политици в историята на света. Чрез три кръвопролитни войни той обединява Германия, която преди това се състои от повече от 30 дребни кралства, херцогства и княжества. Бисмарк е убеден монархист и фактически 20 години еднолично управлява страната, когато го уволнил младият император, който не желаел да бъде в сянката му. Бисмарк бил кумирът на Адолф Хитлер.
Но името му предизвиква в ума ни образа на жесток, силен канцлер с военна стойка и стоманен блясък в очите. Наричат го „железния канцлер”, но той има и човешко лице; често го обхващали страсти и преживявания, характерин за обикновените хора.
Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шенхаузен е роден на 1 април 1815 г. в семейството на пруски земевладелец; на 6 години майка му го изпратила в Берлин в училище, където се учаели деца на аристократични семейства. На 17 години Бисмарк постъпил в Гьотинхаймския университет. Там той спорел яростно с опонентите си и защитавал своите монархически възгледи, макар че по това време сред младежта били на мода либералните идеи. Спорът стигнал до дуел, от който за спомен на Ото му останал белегът на бузата. През следващите девет месеца Бисмарк участвал още в 24 дуела, на които побеждавал и спечелил уважението на състудентите си. Кариерата на военен не го блазнела, макар че по-големият му брат тръгнал по този път. Бисмарк избрал длъжността чиновник в Берлинския апелационен съд; бързо му омръзнало писането на безкрайни протоколи и помолил да премине на административна длъжност. Явил се на строг изпит и го издържал. Но след като Бисмарк се оженил за дъщерята на английски свещеник – Изабела Лорейн-Смит, престанал да ходи на работа и се върнал в семейното си имение.
„Глупостта е Божи дар, но с нея не бива да се злоупотребява...”
В ранните си години бъдещият канцлер не помислял за политика и се отдал на всевъзможни пороци: пиел без мярка, играел на покер и губел големи суми, сменял любовниците си, събуждал приятелите си, стреляйки в тавана, яздел по чужди места, стрелял по мишени. В родния му край го наричали „дивия Бисмарк”. Той кипял от енергия и не се задоволявал само с ролята си на помешчик. В живота му изиграли важна роля революционните настроения в Германия в периода 1848-1849 г. Бисмарк се примъкнал към формиращата се в Прусия партия на консерваторите и поставил началото на своята зашеметяваща политическа кариера.
В първата си публична реч през май 1847 г. в Обединения ландтаг, където присъствал като резервен депутат, Бисмарк не се церемонил и разгромил своята опозиция. Когато възмутената зала се развълнувала, той произнесъл невъзмутимо: „В нечленоразделните звуци аз не виждам никакви аргументи...”
Граф Дюла Андраши, министърът на външните работи в Австро-Унгария, си спомня как по времето на преговорите за сключването на съюз с Германия, когато се съпротивявал на исканията на Бисмарк, той бил готов да го удуши в прекия смисъл на думата.
През юни 1867 г. Бисмарк се срещнал с Дизраели в Лондон и по времето на разговора изложил своите планове относно бъдещата война с Австрия. По-късно Дизраели ще каже на един от приятелите си за Бисмарк: „Пазете се от него! Той говори каквото мисли!” Но това било вярно само отчасти. Бисмарк можел да хвърля гръм и мълнии, ако било необходимо да изплаши някого, но можел да бъде и изключително учтив, ако имал изгода от благоприятния изход от срещата.
„Никога не лъжат толкова много, както по времето на война, след лов и преди избори...”
Бисмарк бил привърженик на силовите методи за решаването на политическите въпроси. Той не виждал друг път за обединението на Германия, освен „с желязо и кръв”.
Когато Прусия удържала съкрушителната победа над Австрия, императорът Вилхелм пожелал да влезе тържествено във Виена с пруската армия, което навярно би повлякло след себе си разграбването на града и унижаването на австрийския херцог. Но Бисмарк, като вдъхновител и стратег на тази война, неочаквано започнал да го отказва и разиграл истинска истерия. Той паднал в краката на императора, обхванал с ръце ботушите му и не го пускал, докато той не се отказал от плановете си.
Бисмарк провокирал войната на Прусия с Франция, като фалшифицирал „емската депеша” (телеграмата, която била изпратена чрез него от Вилхелм I до Наполеон III); той подправил съдържанието, като му дал оскърбително за френския император направление. По-късно Бисмарк публикувал този „секретен документ” в централните немски вестници. Франция реагирала чрез обявяване на война. Във войната Прусия удържала победа, като анексирала Елзас и Лотарингия и получила контрибуции от 5 милиарда франка.
„Никога нищо не замисляйте срещу Русия, защото на всяка ваша хитрост тя ще отговори със своята непредсказуема глупост... „
От 1857 до 1861 г. Бисмарк бил посланик на Прусия в Русия. Според дошлите до нас документи той успял да разгадае загадъчната руска душа. Преди началото на Берлинския конгрес през 1878 г. той казвал: „Никога не вярвайте на руснаците, защото те не вярват дори на себе си...”
Прочутият израз – „Руснаците дълго впрягат, но бързо препускат...” е на Бисмарк. С бързото препускане е свързана една история с бъдещия райхсканцлер по пътя за Петербург. Той наел карета-шейна и попитал кочияша дали конете му ще вървят достатъчно бързо, тъй като били кльощави.
- Нищо-о – провлачено произнесъл кочияшът и шибнал конете; те полетели по неравния път толкова бързо, че Бисмарк не се стърпял и попитал:
- Няма ли да ме изтърсиш?
- Нищо-о – уверил го кочияшът и каретата се обърнала.
Бисмарк се стоварил в снега и одрал лицето си. Той замахнал към дотичалия при него кочияш със стоменания си бастун, но не го ударил, като чул успокояващия му глас, изтривайки със сняг кръвта от лицето на пруския посланик.
- Нищо-о... , нищо..
В Петербург Бисмарк поръчал да направят обръч от стоманения му бастун и заповядал да гравират на него една дума – „Нищо”. По-късно, слушайки упрека за излишно мекото отношение към Русия, той казвал: „В Германия само аз казвам „Нищо!”, а в Русия – целият народ!”
Руски думи от време на време се промъквали в писмата му. Като канцлер той продължавал да оставя резолюция в официалните документи на руски – „Забранено”, „Внимателно”, „Невъзможно”.
Бисмарк бил свързан с Русия не само с работата и политиката, но и с внезапно избухналата му любов.
През 1862 г. на курорта Биарица той срещнал 22-годишната руска княгиня Катерина Орлова-Трубецкая; между тях се завързал бурен роман. Мъжът на княгинята – Николай Орлов, се върнал от Кримската война тежко ранен и рядко я придрушавал по време на горските й разходки и къпания, от което се възползвал пруският дипломат. Бисмарк бил честен и написал в писмо до жена си за Катерина Орлова. Любовта им можела да завърши печално – едва не се удавили мв морето; спасил ги наблюдателят на фара. Бисмарк възприел случилото се за лош знак и скоро напуснал Биарица. Но до края на живота си „Железният канцлер” старателно съхранявал в кутия от цигари прощалния подарък на княгинята – клонче от маслина.
„Животът ме научи много да прощавам. Но още повече – да искам прошка...”
Младият император уволнил Бисмарк, но той продължавал да участва в политическия живот на обединена Германия. Той написал тритомника „Мисли и спомени”. Смъртта на жена му през 1894 г. го сринала. Здравето на бившия райхсканцлер силно се влошило; на 30 юли 1898 г. починал на 84 години.
Във всеки голям град в Германия се издига паметник на Бисмарк; отношението към него варира от възхищение до ненавист. От една страна историците оценяват неговата дейност по обединението на Германия и създаването на Втория Райх, от друга страна, посочват трите войни, стотиците хиляди загинаи и върнали се от фронта инвалиди.
Адолф Хитлер можеше да си остане художник, ако не го беше вдъхновило героичното минало на Германия и прякото участие в него на райхсканцлера Ото фон Бисмарк – политическия гений, от когото фюрерът се възхищавал. За съжаление някои негови последователи забравили думите му:
„Дори победоносната война е зло, което трябва да предотврати мъдростта на народите...
|
| 13 Март 16, 18:27
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
