| БЛОГ АРХИВ |
|---|
| «« |
юли 2024 |
»» |
|
|
|
|
 Актуално 14:45 |
|
|
РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА: БОЕВЕТЕ КРАЙ СТАРА ЗАГОРА |
Бойното кръщение на Българското опълчение
Боевете край Стара Загора се водят на 19/31 юли 1877 г. В сражението участват Предният руски отряд - Старозагорският руски гарнизон, в чийто състав са дружини на Българското опълчение, и Централната турска армия. Едновременно с боевете край Стара Загора се водят сражения при Нова Загора и Джуранли.
Предният отряд е войсково съединение на действащата руска армия в Руско-турската война от 1877-1878 г. Той е сформиран на 18/30 юни 1877 г. с личен състав от 12 хиляди войници и 40 оръдия. Командирът на отряда е Йосиф Гурко. Той включва Втора гвардейска кавалерийска дивизия - с командващ Гурко, Четвърта стрелкова бригада с командващ генерал-майор Адам Цвецински, и Българското опълчение с командващ генерал-майор Николай Столетов. Според плана отрядът настъпва по направлението Свищов-Велико Търново-проходите в Централна Стара планина-Стара Загора-Одрин. Той превзева В.Търново, прохода Хаинбоаз и Казанлък. Във взаимодействие с Габровския отряд с командващ генерал-майор Валериан Дерожински овладява Шипченския проход.
Централната турска армия е войсково съединение на въоръжените сили на Османската империя по времето на освободителната война. Тя е сред най-добре подготвените и боеспособни сили. Създадена е през юли 1877 г. на основата на Албанския армейски корпус, усилена с частите на Ахмед Хулюси паша, който отстъпва на Шипченския проход, и Новозагорския гарнизон. Командирът на Централната турска армия е Сюлейман паша. Задачата на армията е от Албания да стигде до Южна България. Армията е транспортирана от английски кораби до Дедеагач и с бърз марш стига до Стара Загора.
Разположението на силите
В началото на юли 1877 г. Предният отряд с командващ генерал-лейтенант Й. Гурко провежда настъпление на юг от Стара планина. На 10/22 юли авангардът на отряда - Девети Кавказки драгунски полк с командир херцог Николай Лайхенбергски, влиза в Стара Загора и освобождава града. На 12/24 юли е избрано местното управление от привременна управителна комисия с председател Петко Славейков. Към града настъпва Централната османска армия с командир Сюлейман паша.
В навечерието на битката в града са разположени четири дружини от Българското опълчение, 14 ескадрона и 12 оръдия. Командир е генерал-майор Николай Столетов. На 17/29 юли основната част на Старозагорския руски гарнизон формира дясната колона на Предния отряд с командир херцог Николай Лайхтенбергски. В състава са и дружини от Българското опълчение. Генерал Гурко напуска града за участие в боя за град Нова Загора. В Стара Загора остават Втора и Пета Опълченска дружина, две казашки сотни и четири оръдия. Те заемат отбранителна линия от четири километра, която е разделена на десен фланг - Втора Опълченска дружина, с командир подполковник Куртянов, ляв фланг - Пета Опълченска дружина, с командир подполковник Нишченко, в центъра са казашките сотни.
За Сюлейман паша завземането на града е важен ход. И съсредоточава силите си за битката. Към тях трябвало да се присъединят силите на Новозагорския османски гарнизон с командващ Реуф паша, но те са задържани от десния руски отряд. Чирпанският османски гарнизон с командващ Ахмед Кулюси паша закъснява за битката край Стара Загора.
На 18/30 юли херцог Николай Хайхтенбергски се връща с част от силите си в Стара Загора, но след като научава за началото на сблъсъка с Реуф паша близо до село Джуранли - днешно Калитиново, напуска града, за да подкрепи своята колона.
Боят на 19/31 юли
Турската атака е насрочена за 19/31 юли в 7 часа. В нея участват колоните на Шукри паша, Вейсел паша, Ариф паша и Салих паша. Турското превъзходство в жива сила е 4:1. Опитът да се обхванат двата фланга на руските сили е отбит. В разгара на боя пристига подкрепление от Първа и Пета Опълченска дружина, Казанския Казашки полк, а Астраханският Казашки полк е изпратен към село Джуранли. Левият фланг е поет от полковник Де Прерадович, а десният - от полковник Михаил Толстой. Към 10 часа главният удар срещу левия фланг е отбит. Към 13 часа Сюлейман паша развръща силите си. Колоната на Вейсел паша извършва обходно движение на десния фланг. По искане на генерал-лейтенант Йосиф Гурко, взвод от Казашката батарея и конницата начело с генерал-майор Столетов са насочени към село Джуранли.
Отбраната на Стара Загора е поета от полковник Де Прерадович. Османския удар поема Трета Опълченска дружина с командир подполковник Павел Калитин. Тя е принудена да се оттегли и води героичен бой за спасяването на Самарското знаме, в който загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченецът С. Минков и подполковник Павел Калитин.
Самарското знаме е ушито от монахини от град Самара в Русия и е дарено на Българското опълчение. То е единственото знаме в историята на България, наградено с Ордена "За храброст".
Самарското знаме е изнесено от бойното поле след страховит ръкопашен бой от стихийно формираната Знаменна група в състав унтерофицер Тома Тимофеев, опълченеца Никола Корчев, Павел Малкин, Д.Минков, прапоршчика Стефан Кисов, осетинеца Николай Караев и др. Първа Опълченска дружина отбива две атаки и бавно отстъпва. В града се водят ожесточени улични боеве. Част от населението се изтегля с армията. Последен града напуска полковник Де Прерадович. В него влизат три османски табура и извършват масово клане на останалото в града българско население. На следващия ден Стара Загора е изгорена до основи и са изклани ритуално 15 хиляди души мирно българско население.
След неуспеха при Стара Загора и победата при Нова Загора и село Джуранли Предният руски отряд поради многократно превъзхождащите турски сили заема отбранителни позиции на Шипченския проход. Битката при Стара Загора е бойното кръщение на Българското опълчение.
Подвигът на подполковник Павел Калитин
Най-жестокият турски удар е поет от героичната Трета опълченска дружина с командващ подполковник Павел Калитин.Тя заедно с Първа Опълченска дружина трябва да прикрие отстъплението на останалите части от Старозагорския отряд и дадат възможност на населението на града и десетките хиляди бежанци от Тракия за бягство на север.
Положението в дружината става особено тежко. Опълченецът Мито Анков разказва: "възраст за пенсиониране след 2015 година – таблица, която ще ви е нужна!
Битката при Стара Загора – бойното кръщение на Българското опълчение
Понеделник, 22 Февруари 2016
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
31 юли 1877 година – Руско-турската война е в разгара си.
На тази дата край Стара Загора се състои първият голям сблъсък между двете воюващи армии, изходът от който до голяма степен предопределя последвалото развитие на военните действия. Нещо повече – в онзи зноен юлски ден, около 3500 българи в състава на Българското опълчение, с командир легендарния руски генерал Николай Столетов, за пръв път влизат в бой за свободата на родината си. Готови, както те самите твърдят, да жертват себе си до последната капка кръв.
Нека обаче започнем с предистория. Според плана на руския военен министър Дмитрий Милютин, подписал заповедта за създаването на Българското опълчение и изготвил цялостната стратегия за подготовката и воденето на военните действия, след форсирането на река Дунав на 27 юни 1877г, освободителните войски се разделят на 3 отряда: Западен отряд – 35000 войници, Източен отряд – 80000 войници и Преден отряд – едва 12000 бойци (командир генерал Йосиф Гурко), в който е включен състава на Българското опълчение. Тук ще се спрем по-подробно на действията на Предния отряд.
Руско- турска война (1877-1878)
Руско- турска война (1877-1878)
Предният отряд започва убедително войната – успява да превземе важни градове по пътя си към Балкана. На 7 юли части от Предния отряд влизат във Велико Търново, а на 16 юли преминават Стара планина през Хаинбоазкия проход. На 19 юли е установен контрол над Шипченския проход, имащ значение за връзките между Северна и Южна България. По този начин, пътят за настъпление към широките полета на Тракия е открит. Османското командване, шокирано от действията на освободителната войска, заповядва прехвърлянето от Албания в Южна България на огромната армия на Сюлейман паша – френски възпитаник и професор по литература в Сорбоната, гениален поет, който по-късно ще извърши същинско военно престъпление, подлагайки на истински геноцид българското население в Южна България.
Тук трябва да споменем, че „авангардните отряди“ на войската на Сюлейман са съставени от черкези и албански башибозук, които след пристигането си на българска земя са придружавани и от част от местното мюсюлманско население. Според различните източници общата численост на османските сили, започнали настъплението към Стара Загора в навечерието на битката, е между 20000 и 27000 войници от редовната армия и между 1200 и 2000 башибозуци. Придвижването на тази войскова част на север е съпроводено от насилие над българското население, като това не е случайно. Както по-късно самият Сюлейман ще потвърди в показанията си по време на делото, водено срещу него от турския съд, той заповядва да бъдат заличени от лицето на земята всички български селища на юг от Стара планина. Първите сведения за кланетата на българи в селата южно от Стара Загора започват да пристигат към средата на месец юли:
„На 12-ти започнали да пристигат от селата мъже, жени и деца, голи и боси, между които имало пълни коли с ранени. Те разказвали, че башибозуци и черкези нападнали селата, убивайки кой където сварят; грабили, безчестили и селата на огън предавали. А пък самите граждани от височините на града започнали да виждат дима и пламъка от горящите села.Скръбни и неприятни слухове започнали да се носят този ден из града….”.
Важно е да отбележим, че ден преди това – 11 юли (23 юли нов стил), командирите на Предния отряд и Българското опълчение (1-ва, 2-ра, 3-та и 5-та дружини) – ген. Гурко и ген. Столетов са посрещнати в освободената Стара Загора. На 24 юли Петко Р. Славейков привества освободителните войски в църквата „Свети Димитър“ и в условията на изключителна тържественост, пред събралите се хиляди граждани и цялото духовенство, е отслужен молебен. Славейков произнася на „един славяно-руски език” реч към генерал Гурко, която е толкова трогателна, че изпълва с умиление всички събрали се в божия храм. Това свидетелства възрожденският старозагорски деец и учител Атанас Илиев. Основана е Привременна управителна комисия с председател П.Р. Славейков – организатор на първата гражданска власт в Стара Загора.
Междувременно армията на Сюлейман продължава да настъпва към града, като три дни преди битката той е задръстен от безкрайните колони бежанци, търсещи убежище в Стара Загора:
“На 16-ти градът започнал да се пълни още повече със селяни. Слухът за ужасното клане в село Гюнелийска махала още на сутринта се разнесъл из целия град…“.
В навечерието на сражението в града са разположени 4 опълченски дружини, 4 планински оръдия, 3 кавалерийски полка, 2 казашки стотни и 8 конни оръдия – общо около 4500 души, които заемат отбранителна линия с дължина 4км под формата на дъга на около 1,5км южно от Стара Загора.
Армията на Сюлейман паша — 41 табора, с многобройна артилерия, в своя поход от Търново – Сеймен на север, към
Сюлейман паша
Сюлейман паша
Балкана, пренощува на около седем километра южно от града. Сутринта на 31 юли продължава пътя си в три колони. Първата атака срещу позициите на опълченците започва с топовни гърмежи и пушечни изстрели около 7 часа. Опълченците отговарят с няколко залпа. По шосето от Сименовград пристигат все повече и повече османски табори.
Около 10 часа генерал Столетов изпраща съобщение до полковник де Прерадович, в което му заявява, че му поверява защитата на града, изпращайки му подкрепление от 2 оръдия и Казанският драгунски полк. Към това време вече всички опълченски дружини са на позиция южно от града.
Към обяд, когато положението е почти неудържимо, всички резерви са влезли в боя. На помощ повече не може да се разчита. При това положение, тилът на защитниците е осигурен от множество граждани, които съвсем скоро се прехвърлят на самата бойна линия, докопвайки се до пушките на убитите и ранените. Героизмът на тези хора е толкова голям, че по нищо не се различава от този на опълченците.
С напредването на времето, боят се разгорещява все повече и повече и докато опълченските дружини се топят като пролетен сняг, от юг прииждат нови и нови турски сили. Въпреки това, нито един опълченец не помисля за отсъпление.
Един от най-критичните моменти настъпва, когато османците успяват да се вклинят между 3-та и 5-та дружина. Подполковник Калитин, командир на 3-та дружина, успява да поведе войниците. Врагът не очаква подобно настъпление, като положението временно е спасено. В същото време командирът на 3-а рота, щаб-капитан Попов, макар и ранен, повежда своята войскова част, която дава значителен отпор. Битката е влязла в етап на обрат – има сведения, че няколко души успяват да обърнат в бягство цели османски роти.
В 13 часа, след пладне, Сюлейман паша хвърля всичките си налични сили срещу отбранителните позиции, които, виждайки заплахата от обкръжение и постигнали целта си да задържат огромната армия, започват отсъпление. Моментът е изключително драматичен и отстъплението не трябвало да закъснява, за да имат време опълченците да се прегрупират и да заемат позиции на Шипченския проход, неизпреварени от частите на Сюлейман паша.
Врагът правилно осъзнава, че моментът е подходящ за по-сериозно настъпление и атакува – най-жестокият османски удар е поет от героичната Трета опълченска дружина с легендарния си командир подполковник Павел Калитин. Тя, заедно с 1ва опълченска дружина, трябва да прикрива отстъплението на останалите части от Старозагорския отряд и да дадат възможност на населението на града и десетките хиляди бежанци от Тракия за бягство на север.
Положението на дружината става особено тежко. Опълченецът Мито Анков свидетелства:
Самарското знаме
Самарското знаме
„Тази касапница стана все за Самарското знаме… То няколко пъти минава в неприятелски ръце и пак си го взимаха нашите. Загинаха мнозина за него, но го спасиха. Всеки опълченец съзнаваше, че след 500-годишно робство, то беше първото знаме, което развя Българското опълчение, ядката на българската млада войска, и че ако то паднеше в плен, убиваше се куражът на българите и се зачерняше честта на България. Подполковник Калитин се закле в Плоещ, че ще умре, но няма да даде знамето в неприятелски ръце и наистина той честно устоя на думата си.”
Стефан Кисов подробно допълва събитията, описвайки героичния бой за защита на светинята: "„Силна пушечна и артилерийска стрелба продължаваше по цялата линия…Знаменосецът Марчин ранен, асистента му Булаич също. Знамето се предаде на старшия унтерофицер Цимбалюк, обаче и него раниха; но той не напусна строя и не остави знамето…
… храбрия и доблестен дружинен командир [Калитин] беше решил с щик да си отворим път, или да измрем. Това се виждаше от направеното му разпореждане. Аз затръбих сбор и опълченците започнаха да се събират при дружинния командир.
– Тук, тук, юнаци, при мене, строй се! – викаше подполковник Калитин на опълченците. Но щом опълченците се сгрупираха на едно место, изведнъж се почувствува лошия резултат от заповедта: те като снопи започнаха да падат. Под знамето вече паднаха пет човека, на самото знаме дръвцето се бе пречупило, а турците продължаваха да настъпват. Докато около знамето се събираха остатъците от 3-а дружина, противникът се бе опомнил и отново се б хвърлил в атака, кой знае коя вече по ред. Пет нови знаменосци един след друг паднаха убити под Самарското знаме. Тогава подполковник Калитин грабна знамето от последния убит опълченец-знаменосец С. Минков, пришпори коня си и изкомандува: „Следъ мене напредъ!” … Сетни думи, сетна команда на истински герой! … Точно в този миг достойният водач на 3-а дружина и най-храбрият офицер от Опълчението загина, пронизан от два куршума. Знамето бе спасено от опълченците. Старозагорският отряд отстъпи по пролома. Изплашените турци почти не преследваха. Безсилни пред редиците на опълченците, те отмъстиха за жертвите си, като опожариха Стара Загора и извършиха масово клане на населението в околностите и из града.“
След като успяват да се изтеглят от Стара Загора и обкръжени от десетки хиляди бежанци, изморените опълченци, с обгорени лица поемат към Казанлък.
Ритуалните убийства на 15 хиляди старозагорци
Войниците на Сюлейман паша нахлуват в Стара Загора и избиват 15 хиляди души. Градът е изгорен до основи и обезлюден. Част от старозагорци се спасява с бягство в Северна България, където престоява до пролетта на 1878 г. Някои старозагорци не се връщат повече в града. Много съвременници трудно можели да си представят, че на това място ще може да се издигне град.
След разформирането на Предния отряд генерал Гурко издава прощална заповед, в която се обръща към Българското опълчение: „…Това беше първото сражение, в което вие влязохте в бой с врага, и в него веднага се показахте такива герои, с които цялата руска армия може да се гордее и може да каже, че тя не се бе излъгала, задето изпрати във вашите редове своите най-добри офицери. Вие сте ядката на бъдещата българска армия. Ще минат години, и тази бъдеща българска армия ще каже: „Ние сме потомци на славнитѣ защитници на Стара Загора.”
Разстоянието между Стара Загора и Шипка е 40 километра; турците го преодоляват за три седмици и на 19 август се съсредоточават край Казанлък. На 21 август започва Шипченската епопея.
През 1977 г. в памет на стогодишнаната от битката край Стара Загора на мястото на бойните действия е изграден Мемориалният комплекс "Бранителите на Стара Загора". |
| 03 Март 17, 14:45
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
