| БЛОГ АРХИВ |
|---|
| «« |
май 2024 |
»» |
|
|
|
|
 Актуално 19:05 |
|
|
Разказва първият командир на СОБТ (1980 - 1983 г.) |
ТРЯБВАШЕ ДА СМЕ ТРИ ПЪТИ
ПО-ДОБРИ ОТ ДРУГИТЕ
Никога няма да да забравя как на 7 февруари 1980 г. ме извика тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов и ми постави задачата да се създаде поделение, което е в състояние бързо да реагира и да се изнася светкавично до мястото на действие. Тогава всичко това ми се струваше като фантазия. Приех задачата, защото обичах предизвикателствата и трудностите. Беше ми обяснено, че срещу България работят над 100 чуждестранни инстанции. Затова трябваше да подберем не само най-добрите, а тези от тях, които са предани до смърт на делото и на Родината. Нашите момчета трябваше да са с 2-3 степени по-добри от най-добрите в другите поделения, и то не само по бойна, но и по морално-психологическа и политическа подготовка.
От март 1980 г. започнахме да попълваме щата на поделението. Ние искахме да ни дадат най-добрите милиционери, но командирите гледаха да се освободят от неудобните за тях хора. Имаше и ходатайства да уредим този или онзи на “топло местенце” в София. Така че в поделението попаднаха и физически слабовати момчета, а и такива, които изобщо не покриваха изискванията.
Ето защо първата ми задача беше да освободя неподходящите за барети. Още същата година освободихме 18 души, през 1981 се разделихме с още 14, а през 1982 освободените бяха 19. През 1983 г. се наложи да се разделим с някои много добри специалисти, които продължиха своето професионално развитие нагоре в различните служби на МВР.
Едно от големите противоречия между нас и ръководството на СГУ на МВР бе, че те настояваха главно да носим охранителна служба към Мотоохранителния батальон (МОБ) и районните управления. А ние от своя страна искахме да водим занятия и да се подготвяме за основните си задължения като антитерористи. За наше съжаление веднага след като прие поделението на 6 юни 1980 г., началникът на СГУ генерал Минев отдаде заповед, с която ни предаваше към МОБ за подсилване и носене на наряди. Мисля, че доколкото беше възможно, ние проведохме голяма битка срещу това наше използване. Настоявахме докрай, че това не е наша дейност и искахме да водим непрекъснат учебен процес с висока интензивност на специалните занятия. Днес бих проявил още по-голяма настойчивост и безкомпромисност в тази битка.
Вярно е, че и тогава постигнахме своето, но едва на 30 август. През септември за 25 дни се включихме по собствен план в охраната на мероприятие на Световния парламент, което се провеждаше в София. Следващата ни по-сериозна изява бе охраната на Световното ловно изложение.
Горд съм, че в ония условия успяхме да се преборим за без платна храна и за някои привилегии на командосите в сравнение с другите служители на МВР.
Е, невинаги и във всичко успявахме. Не успявахме да проиграем много от вариантите за действия. Имахме и определени слабости в огневата подготовка, тъй като провеждахме стрелбите с допускане на много условности. Някои от момчетата не издържаха високите физически натоварвания, вследствие на което се получаваха редица заболявания и травми. Имаше и такива, които просто не издържаха психически. Но най-голямата ни слабост бе тиловото и материално-техническото осигуряване. Липсваха ни елементарни неща. Една година след създаването на поделението все още нямахме склад за въоръжението и секретното имущество. Нямахме гаражни клетки. Изобщо липсата на помещения, било за складове и канцеларии, беше крещяща. На всичкото отгоре се налагаше бъдещите командоси да се занимават с твърде невесели неща като миене, метене, чистене. Болшинството от тях участваха в ремонта и строителството.
Мъчно ми е, че имахме изготвен проект за модерно стрелбище, но не успяхме да го построим. Закупихме оборудване за 50- метров плувен басейн от Италия, но когато пристигна началникът на СГУ, го пренасочи за почивния дом на МВР в Хисаря. Но по-важното беше, че момчетата повярваха на себе си и бяха всеотдайни. За тях нямаше унизителна работа и задача. Имаха много голям ентусиазъм и желание за натренираност. Офицерският състав участваше наравно със старшините във всички занятия и мероприятия. Сигурен съм, че всички ще помнят походите в Рила и Стара планина, хижата на Мальовица, която беше като наш втори дом за ски-подготовка и прилагане на алпийски техники. Другото характерно нещо беше, че за да подобрим психическата закалка, налагахме често боравене с взривни вещества и средства за взривяване в непосредствена близост. С една дума постепенно трупахме опит и знаехме какво да правим.
Минаха много години, откакто не съм в поделението, но винаги съм се интересувал, питал и разпитвал какво става там. А когато наскоро посетих СОБТ, останах удивен и много доволен от направеното като материална база и условия за обучение. Радвам се, че в СОБТ вече служат истински професионалисти, които удовлетворяват първоначалните изисквания при създаването на антитерористичното поделение.
И ДРУГИ ИНТЕРЕСНИ РАЗКАЗИ И СПОМЕНИ ЗА СОБТ ЧЕТЕТЕ В КНИГАТА "КОМАНДОСИТЕ ОТ СОБТ" |
| 14 Декември 12, 19:05
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
