|
|
 Актуално 19:17 |
|
|
ЗА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЧИТАТЕЛЯ |
Някога в София се провеждаха международни писателски срещи. По-младите хора не помнят това, а и няма откъде да го научат вече. На една от тези срещи поетът Андрей Вознесенски (имаше такъв великолепен съветски, руски поет) заяви в интервю, че дели хората на три вида: Първите, които най-много уважава, са тези, които са чели книгата „Братя Карамазови” на Достоевски; вторите, които по-малко уважава, са тези, които не са чели „Братя Карамазови”, но ще я прочетат, и третите, които изобщо не уважава, са тези, които не са чели „Братя Карамазови” и никога няма да я прочетат. Евгений Евтушенко, който стоеше близо до Вознесенски, подхвърли закачливо: „А, има и четвърти – тези, дето са гледали филма...”
Спомняйки си за всичко това, днес бих перифразирал Вознесенски по следния начин:
Хората, които най-много уважавам, са тези, които четат книги и си купуват книги; хората, които по-малко уважавам, са тези, които четат, но не си купуват книги, и хората, които не уважавам, са тези, които не четат и не си купуват книги.
През годините съм се убедил, че има много прости хора, но прост читател няма. Особено онзи, който си купува книгата. Виждал съм как такъв човек пристъпва към книгата като към икона. Поема я нежно в ръцете си, погалва я, помирисва я и едва тогава прочита анонса или поглежда съдържанието. Този тип читатели са тези, които са истинското продължение не само на писателя, но и на самата книга. Благодарение на тях книгата съществува и ще продължава да съществува.
Разбира се, за избора на този читател играе голяма роля и рекламата, особено телевизионната реклама. От това не може да се избяга. Вярно е, че тази реклама продава много глуповати и бездарни книги. Но тях обикновено ги купуват нечитатели. Конюнктурата и политиката често налагат за писатели имена, които са далеч от истинската литература. Но не си мислете, че истинският Читател им е повярвал. Не, той може да си е купил една-две книги от Георги Галфонов или от Калин Яворски, но в никакъв случай не е повярвал, че те са велики, както се опитват да му внушат от телевизора... Истинският читател търси книгата, тъй както хрътка търси заека – от книжарница на книжарница, от издателство на издателство, от автор на автор, а не от „тоя казал, оня рекъл”. Щеше да му е много по-лесно да я открие, ако имаше истинска литературна критика, но такава няма.
Болшинството от българските писатели днес се оплакват, че са бедни и никой не им плаща, за да пишат. А трябва ли?
Първо трябва да се изоре нивата, да се засее житото, да се ожъне, да се смели, да се омеси и опече Хлябът, наречен книга, а след това да се предложи на гладния, но и доста недоверчив и умен читател. Сигурно мнозина ще ми възразят, че има и такива писатели, на които Някой плаща предварително, а след това облайва читателя и го примамва с какво ли не да купи недоносчето. Да, има и такива. Но ние не говирим за тях, а по-скоро за тези, които искат да са като тях. И за какво пишат болшинството от тези писатели? За себе си. Разказват спомени за баба си, дядо си и леля си или описват болчицата си, когато са си порязали малкото пръстче. За тях всичко това е истина, защото е разказано през ред сълзи и ред сополи. Истина, която би трябвало да разтърси читателя. А учудването и разочарованието им са огромни, когато разберат, че Читателят изобщо не се интересува от техните писаници. Защото за истинската литература не е важна тази „истина”. Важна е Истината, наречена Художествена измислица. Без нея нито една книга няма да оживее. Истината е в Болката на народа, в Прозрението, а ако щете, и в Спасението. Във философията, наречена Любов. Такава книга не се нуждае от предварително финансиране и от реклама. Тя просто трябва да бъде написана и рано или късно Читателят ще я открие.
Защото той – Читателят, не само не е прост човек, той е посланикът на безсмъртието, съвършенството и красотата на живота...
Пламен Григоров |
| 17 Септември 15, 19:17
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
