| БЛОГ АРХИВ |
|---|
| «« |
май 2024 |
»» |
|
|
|
|
 Актуално 20:08 |
|
|
АНДРОПОВ СРЕЩУ ЩЕЛОКОВ |
Защо се самоубива министърът на вътрешните работи Николай А. Щелоков
В късната съветска епоха, както и днес, съществуват корупцията, кражбите и спекулациите, но с тях се води борба само по политически причини. По времето на Брежнев КПСС получава две невиждани по-рано привилегии – правото на крадене и безделието. При Сталин и Хрушчов няма такова нещо. Сталин компенсира напрежението с големи победи (истински или смятани за такива), Хрушчов няма победи. Режимът на Андропов се опитва да озапти вакханалията на кражбите...
На 10 ноември 1982 г. умира Леонид Брежнев. Новият генерален секретар е Юрий Андропов. Онези, които го познават, твърдят, че в интелектуално отношение се отличава на общия фон на Политбюро в застойните години, че е творческа личност, с чувството за самоирония. В кръга на своите доверени хора той си позволява сравнително либерални разсъждения. За разлика от Брежнев Юрий Андропов е равнодушен към лукса и разкоша, не търпи подкупите и кражбите. Но по принципните въпроси „интелектуалецът от КГБ” се придържа към твърда консервативна позиция.
Този факт поначало не предвещава сътресения в партийния апарат. Министърът на вътрешните работи Н. Щелоков е спокоен външно. Той се надява да има нормални отношения с генсека. Но жена му – Светлана В. Щелокова, веднага разбира всичко. С времето краденето заразява целия държавен организъм и КПСС, което става причината за много скандали и разследвания.
На 20 декември Щелоков е уволнен и изпратен в групата на генералните инспектори в министерството на отбраната. Заместникът му в министерството на вътрешните работи Фьодорчук започва проверка на финансово-стопанската дейност. Николай Щелоков посещава министерството и дава показания.
За много хора това събитие е напълно неочаквано. Щелоков е по-енергичен и по-бодър от своите връстници от Политбюро и разчита на по-нататъшното издигане в кариерата. До определен момент за него няма никакви слухове. Смята се, че начинът на живот на Щелоков напълно отговаря на статута му: кремълски порциони, обслужване в една от секциите на ГУМ, чести пътувания в чужбина, високи заплати (50-ият министър получава заплата 1500 рубли, с доплащане за воинско звание), жена му е лекар доцент с месечна заплата около 400 рубли.
Щелоков заема поста министър на вътрешните работи 16 години. Той обича скъпите подаръци, влекат го антиквариатите, за сметка на касата урежда роднините и приятелите си, но не е политик, който се стреми към властта. И Андропов се разправя с него не като със съперник, а в рамките на кампанията по борбата с корупцията. Комплексната проверка на дейността на вътрешното министерство по заповед на новия министър – В.В. Фьодорчук, скрива много злоупотреби на бившия министър. В този период семейството му получава безвъзмездно материални ценности на стойност повече от 80 хиляди рубли, включително и 30 хиляди рубли за ремонт на апартаментите му. Сред полученото имущество има скъпи мебели, радиоапаратура, видеомагретофони, електро- и санитарно оборудване, строителни материали. След освобождаването на Щелоков от длъжност той и членовете на семейството му внасят срещу тези ценности в касата на министерството 65 хиляди рубли.
Под формата на специални обекти незаконно са изразходвани над 60 хиляди рубли за издръжката на девет квартири, в които живеят основно роднини и познати на Щелоков. През 1972 г. по указание на Щелоков за обслужването на оперативния състав е открит магазин, който обслужва само членовете на семейството и роднини на министъра. По договорка с външнотърговски организации там влизат чуждестранни стоки – магнитофони, телевизори, радиоапаратура, кожени изделия, обувки, дрехи и др. Ежегодно от този магазин се купуват дефицитни стоки на сума 50-70 хиляди рубли. По някои данни тези стоки след това роднини на Щелоков продават на по-високи цени.
През 1975-1977 г. според договорка с компанията „Даймлер-Бенц” са получени три автомобила „Мерцедес-Бенц” за вътрешното министерство в Съветския съюз, с цел осигуряване на безопасността на Олимпийските игри през 1980 г. в Москва. Впоследствие един от тях е регистриран на името на Щелоков. През следващите години такива автомобили са регистрирани на жената и децата му.
В село Болшево, Московска област, и село Редкино, Калининска област, се намират две дачи, оформени на близки роднини на Щелоков. В село Николина Гора се строи още една даца. Дачите са многостайно капитално строителство с гаражи, бани и други постройки.
През май 1979 г. по указание на Щелоков в негово разпореждане са предадени антикварни ценности на стойност 249 хиляди рубли, които са веществено доказателство по делото срещу бившия министър, сред които има и ценни картини.
Делото за злоупотреби е заведено от Главната военна прокуратура, от група следователи под ръководството на Вячеслав Миртов. През юни на Пленума на ЦК на КПСС Щелоков е изваден от ЦК, през август е арестуван генерал Калинин, по-късно няколко негови подчинени.
На 19 август 1983 г. на дачата им се застрелва Светлана Владимировна. Тя преживява тежко премените и положението на семейството, униженията, обвиненията в злоупотреби. Бързо се разпространява нелепият слух, че жената на Щелоков стреляла в Андропов в асансьора, ранила го, след което се застреляла. Слуховете рисуват образа на озлобеното семейство, което иска да отмъсти за това, че е лишено от привилегиите.
Мащабите на използването на служебното положение от Щелоков за лични цели направо поразяват въображението. Документите от делото доказват, че само през 1980-1982 г. по указание на Н. А. Щелоков се развъждат цветя на сума над 36 хиляди рубли в домовете на близки и много близки хора до семейството. Цветята се изписват уж за паметника на Незнайния войн и за Мавзолея на Ленин. Щелоков назначава на служба тъста си, който е на 64 години, в министерството на вътрешните работи с ранг майор, пенсионира го с пенсия 120 рубли, а когато умира, е погребан за сметка на министерството.
През 1980-1982 г. в киноотдела на вътрешното министерство по указание на генерал Щелоков е създаден двусерийният документален филм „Страници от живота”, посветен на самия него. Филмът струва над 50 хиляди рубли. Разследването показва, че семейството на Щелоков е ощетило министерството на вътрешните работи със сума от 500 хиляди рубли.
През юни 1983 г., в навечерието на партийния пленум, другарите на Щелоков са информирани, че бившият министър злоупотребявал с покровителството на Брежнев, присвоявал мебели и произведения на изкуството, конфискувани от престъпниците, придобивал служебни коли като лични, организирал нелегален магазин за своите роднини, някои от които се занимавали с далавери.
Докато е жив Андропов, Щелоков не е викан на разпит в прокуратурата. За пръв път това се случва през май 1984 г. Константин Черненко не завежда нови дела, но и старите не прекратява, всъщност малко се намесва. Щелоков е разпитван няколко пъти като свидетел. През ноември-декември той е лишен от воинското звание на генерал от армията, изключват го от партията, в нарушение на тогавашното законодателство го лишават от всичките правителствени награди, без бойните. В апартаментите му извършват обиски. Предстои ареста му. С това фронтовакът Щелоков не може да се смири. На 13 декември 1984 г. той облича парадния си мундир на генерал от армията с наградите си и се застрелва в дома си с ловно оръжие. В предсмъртното си писмо, адресирано до Черненко, той отрича вината си и моли за защита на името си от клеветите.
Има подозрителни неща около смъртта на Андропов, който умира съвсем не стар. Да, той боледува, но с болестите живее дълги години и може би щеше да живее още, ако не беше започнал борбата с мафията и крадците в КПСС, ако не беше свалил от длъжност редица регионални ръководители, чиновници от търговията, ако нямаше разстрели.
Андропов живее аскетично, както и семейството му. Няма чуждестранни коли, в дома му няма скъпи килими и други луксозни предмети.
ТЕЗИ СЪБИТИЯ СА ЗАСТЪПЕНИ В СЕРИАЛА „ПРИМКАТА НА НЕСТЕРОВ”. ТАЗИ ВЕЧЕР СА ПОСЛЕДНИТЕ СЕРИИ ПО РУСКИЯ „ПЕРВыЙ КАНАЛ”
|
| 17 Декември 15, 20:08
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
