|
|
 Актуално 10:43 |
|
|
НА СРЕЩАТА НА ВИСОКО НИВО В МАЛТА ПРЕЗ 1989 Г. М. ГОРБАЧОВ ПОДПИСА АКТА ЗА ПЪЛНАТА И БЕЗУСЛОВНА КАПИТУЛАЦИЯ НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ И СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ЛАГЕР |
ВСЕКИДНЕВНИКЪТ „ШПИГЕЛ” СЕ ДОБРА ДО АРХИВА НА ГОРБАЧОВ И РАЗВЕНЧА МИТА ЗА „БАЩАТА НА РУСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ”
НА СРЕЩАТА НА ВИСОКО НИВО В МАЛТА ПРЕЗ 1989 Г. М. ГОРБАЧОВ ПОДПИСА АКТА ЗА ПЪЛНАТА И БЕЗУСЛОВНА КАПИТУЛАЦИЯ НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ И СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ЛАГЕР
Преди няколко години немският ежедневник „Шпигел” публикува серия от материали за бившия президент на Съветския съюз – Михаил Горбачов, които са основани на документи, тайно копирани от неговия личен архив от младия руски историк – Павел Строилов, който живее в Лондон. С тези статии „Шпигел” развенча мита за Горбачов като комунист реформатор, когото на Запад смятат за „бащата на руската демокрация”, а в родината му го псуват заради разпадането на Съветския съюз.
Изданието смята, че образът на реформатор на Горбачов приписал неговият еднокурсник и приятел Зденек Млинарж, с когото учили в Юридическия факултет в Московския университет. По-късно Млинарж емигрирал в Чехословакия и участвал в Пражката пролет. В писанията на Млинарж се споменава, че върху бъдещия генерален секретар на КПСС силно повлияло арестуването на дядо му, който бил кулак. След тази семейна драма у Горбачов се зародили идеите за реформи и той коренно променил селското стопанство в родния си Ставропол.
На това писание авторите на статиите противопоставят биографичната книга на съветника на Горбачов – Рой Медведев, според която до 1985 г. биографията му „била изключително бедна на събития”, а в речите му от това време не можело да се открие „нито една оригинална идея, която да може да бъде цитирана”. Той се отнасял вежливо към столичния елит, който почивал на кавказките курорти; когато се преместил в Москва се държал както преди – „възпитано и лоялно”; той попаднал на креслото на генерален секретар благодарение на „своята възраст и съвършено нетипичното за партийните кръгове красноречие”, пише биографът на Горби.
През 1986 г. като генерален секретар М. Горбачов посетил Толиати; там пред него се разкрила картината на страшния упадък и тоталния дефицит; той разговарял лично с обикновени хора. „... Кремълският вожд не само свободно разговарял с народа, но и дискутирал – такова нещо не се беше случвало от 20-те години, от времето на Ленин...” – отбелязват авторите на статията. „Най-накрая у нас се появи вожд, който има намерението да извади каруцата от калта, който е готов да рискува...” – писал тогава съветникът на Горбачов по външнополитическата дейност Анатолий Черняев.
Но начинанията на Горбачов претърпявали фиаско: нито антиалкохолната кампания, нито кампанията против „нетрудовите доходи” се увенчали с успех. „Вместо да стимулира търговията и селското стопанство да напълнят магазините със стоки и да вдигнат заплатите на лекарите и учителите, вождът от Кремъл пропагандирал стратегията на „ускорението” (Горбачов не използвал думата „перестройка”, а „ускорение”) – затова в страната с бързи темпове се извършвало мащабно комунистическо строителство... докато голяма част от населението живеела в нищета...” – смятат авторите на материалите.
Според „Шпигел” във външната си политика Горбачов се оказал „послушник до мозъка на костите”
Според авторите на статиите Горбачов бил повече ориентиран върху вътрешнополитическата ситуация и не толкова върху външната политика, затова не можел да предвиди няколко хода напред. Съветският лидер недооценил степента на неприемането на съветската система в обществото и бил принуден „да маневрира, лавира и печели време...” – пише „Шпигел”.
„Послушник до мозъка на костите”, той се страхувал да взема непопулярни решения и затова бил критикуван и отдясно, и отляво. Съветникът му по външнополитическите въпроси Черняев пише, че „М.С. (Горбачов) допуска една тактическа грешка след друга”, „недооценил нравствения потенциал на опозицията” и „започва да губи влиянието си в страната” и „да играе двойна роля: в чужбина – един, тук – друг; там – здрав смисъл, тук – инстинктът на страха”.
Самият Горбачов вече усещал, че „чарът му престава да действа”. От КГБ му изпащат писма на „трудещи се”, в които го наричат „слуга на империалистите”. „Той беше страхлив... щедър на думи, но не и на дела” – правят изводите авторите на статиите. Шефът на канцеларията му сравнява Горбачов с „бенгалския огън: много искри, но огънят угасва, без да се възпламени”.
Според „Шпигел” Горбачов не обичал Елцин
Анализирайки събитията от пуча през 1991 г., авторите посочват мнението на бившия министър на външните работи Е. Шеварднадзе, който по неговите собствени думи „не можел да повярва, че Горбачов нищо не знаел”. В Русия Горбачов веднага е изключен от публичния живот. Елцин с „всичките достъпни средства причинява неприятности на предшественика си”. Горбачов на свой ред ненавижда своя приемник и публично го сравнява със Сталин. Според авторите на статиите в „Шпигел” Горбачов не обичал онези качества в Елцин, които лично на него липсвали: любовта към риска, умението бързо да взема решения и безкомпромисност...
Горбачов – политик с мания за величие и надежда за признание след смъртта му
Авторите на публикациите отбелязват „манията за величие” у Горбачов. Когато през 1996 г. посетил родното си Приволное, той сравнил своя път „пътя към Голгота на Исус Христос”. В дачата на Горбачов в Подмосковието, в която малко приятели на политика влизали, има картина на художника Андрей Мягков, на която стопанинът на дома е изобразен в сянката на Христос. На дясната ръка на Спасителя е изобразено кръвотечащото родилно петно на Горбачов...
Днес Горбачов в новите си интервюта говори, че съжалява за разпадането на великата страна и признава, че бил много слаб за тогавашната борба. По повод ненавистта, която и досега изпитват голяма част от руснаците, в интервю за „Шпигел” Горбачов казал следното: „За да заговорят хубаво за мене, трябва първо да умра...”
На Малка Горбачов предаде Съветския съюз
Срещата между Джордж Буш и Михаил Горбачов се състоя на 2-3 декември 1989 г. в Малта. Тази среща има историческо значение подобно на конференцията в Ялта през 1945 г., когато Сталин, Рузвелт и Чърчил обсъждат следвоенното устройство на света. На този средиземноморски остров лидерите на големите държави провъзгласяват края на студената война. На тази среща Горбачов предаде не само Съветския съюз, но и цялата социалистическа система и дефакто призна Запада за собственик на Съветския съюз. Горбачовата „перестроечна бригада” е инструментът на цяла кохорта вътрешносъветски и западни интереси. През 70-те години на ХХ век в Съветския съюз се сформира една нова прослойка от партийно-стопанската номенклатура, специалните служби и други хора в сянка. Те се стремят да сменят социалистическия строй, да отнемат властта от КПСС и да станат собственици на общонародното в този момент съветство стопанство. Техен съюзник са някои сегменти от западната върхушка; представителите на държавния монополен капитал желаят бавното разрушаване на Съветския съюз, но глобалистите корпоратократи имат намерение да свършат този процес бързо. Желаещите да сменят строя в Съветския съюз не са единни – сред тях има „патриоти-националисти” и глобалисти. Политико-икономическата картина в Съветския съюз се усложнява от клановите и личните връзки.
През 70-те и 80-те години на миналия век на власт в САЩ и Великобритания са привържениците на глобалната корпоратокрация Рейгън и Тачър. Те веднага разпалват агресивен курс срещу Съветския съюз като „империя на злото”. Процесът на демонтаж на социалистическата система чрез „реформите” на Горбачов се ускорява. Задачата да се разруши Съветският съюз е възложена на групата на Джордж Буш-старши, свързана с йелските илюминати и други европейски и азиатски тайни общества от този тип.
Малта-89 е символ на позорната Горбачова капитулация, победа на Запада, на силите, които искат да унищожат Русия. Яковлев и Бжежински признават, че се борят не срещу комунизма и Съветския съюз, а против Русия и руския дух. Яковлев е „мозъкът” на Горбачовата бригада.
Малта не е избрана случайно за капитулацията на Горбачовата команда. Този остров е владение на могъщия Малтийски орден. Неслучайно преди срещата Горби посещава папа Йоан Павел Втори (Войтила) и вероятно е получил височайше благословение да извърши позорното си дело – да предаде страната си и соцлагера. Когато Западът решава да разруши соцлагера по полска линия избира за папа поляка славянин Войтила. По същия начин, когато Клинтън решава да разруши Югославия, назначава за директор на ЦРУ етническия албанец Джон Тенет.
Малта – Горбачов подписа пълната и безусловна капитулация на Съветския съюз
Срещата в Малта се провежда на борда на съветския кораб „Максим Горки”, пуснал котва в пристанището Марсашлок. Президентът Буш се намира на борда на американския крайцер „Белкнап”.Срещата се провежда по инициативата на Джоржд Буш, който имитира президента Рузвелт, който предпочитал да се среща с чуждестранните лидери на борда на военни кораби по времето на Втората световна война. Затова срещата в пресата енаречена „международна среща с морска болест”.
На срещата са постигнати договорености Съветският съюз да не се намесва в делата на източноевропейските страни, да се обедини Германия и Съветският съюз да отстъпи прибалтийските републики. Американският президент само устно обещал да поддържа извършващата се в Съветския съюз перестройка.
Днес болшинството руснаци смятат, че на Малта през 1989 г. Горбачов подписа акта за пълната и безусловна капитулация на Съветския съюз.
Що се отнася до „ускорението”, измислено от Горбачов, перестройчиците не се справиха с проблемите в страната, много от които самите те създадоха. Горбачов се оказа неспособен за съзидателна дейност ръководител, което предизвика в обществото първо разочарование, след това – нарастващо раздразнение. Колкото по-зле вървяха нещата в страната, толкова по-настойчиво Горбачов търсеше признанието на Запада. За да го спечели, беше готов да се откаже от геополитическите завоевания на Съветския съюз от Втората световна война, платени с живота на милиони съветски хора. Той беше готов на едностранни отстъпки по въпросите на разоръжаването. От трибуната на ООН той гръмко обяви съкращаването на съветската армия с 500 хиляди души и с десет хиляди танка.
На Малта Горбачов игнорира директивата на Политбюро на ЦК на КПСС, според която обединението на Германия може да се допусне, само когато двата блока НАТО и Варшавският договор бъдат разпуснати или обединени по взаимно съгласие.
След малтийската среща сепаратистките сили в Литва, Латвия, Естония с поддръжката на САЩ засилиха дейността си по излизането от състава на Съветския съюз.
Според Андрей Громико на малтийските преговори Горбачов загуби по всичките фронтове. Дори американците са поразени от това колко бързо съветският лидер предавал позициите на страната и системата на Запада.
Горбачов буквално се разтапя от своя успех по времето на посещението си в САЩ през 1990 г. При него е развита силно манията да усеща разположението на обществото и да вижда доказателства за своето значение на Запад; същата 1990 г. той получи Нобеловата награда за мир...
|
| 04 Март 16, 10:43
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
