|
|
 Актуално 20:11 |
|
|
КЪРВАВИЯТ ЧЕКИСТ ФЕЛИКС ДЗЕРЖИНСКИ |
Историята пази много тайни и загадки, над които никога няма да престанат да работят историци и учени. С времето нерядко се откриват шокиращи сведения, които кардинално порменят мнението ни за известни хора.
Една от тези нееднозначни личности е Феликс Едмундович Дзержински, на когото има наречени градове, улици, издигани са паметници; при соца беше знаме на милицията в страните от Източния блок.
Той е роден на 30 август 1877 г. в имението Дзержиново, Ошмянски район, Виленска губерния в Беларус, в дребно дворянско семейство. Феликс е четвъртото от осемте деца на шляхтича Едмунд-Руфин Йосифович и Елена Игнатиевна Янушевска. Той става член на РСДРП през 1895 г.; от август 1919 г. - началник на Специалния отдел във ВЧК; от март 1919 г.- до юли 1923 е народен комисар по вътрешните работи; от 20 юли 1926 г. след емоционална реч на обединения пленум на ЦК и ЦКК във ВКП - болшевики, умира от сърдечен удар.
Истинското име на Феликс Дзержински е Яцек Йосифвич; освен Дзержински другите му прякори са: Якуб, Переплетчик, Франек, Астроном, Юзеф, Домански.
Дзержински не блестял с таланти и не получил образование; той изоставил Първа Виленска гимназия "за да бъде по-близо до масата работници" и се увлякъл от идеите на марксизма.
Биографията на Дзержински е наситена с арести, интерниране и бягства. Преди революцията от октомври 1917 г. 11 пъти го осъждали на каторга и затвор.
Като дете, играейки с оръжие, Феликс случайно застрелял сестра си Ванда. Родителите скрили убийството.
Като млад той бил склонен към католически фанатизъм, дори искал да влезе в йезуитски орден.
През 1917 г. бъдещият железен шеф на ВЧК влязъл в редиците на РСДРП - болшевики, а от октомври 1917 г. станал член на Петроградския военнореволюционен комитет.
През декември 1917 г. по настояване на Ленин Феликс Едмундович е назначен за председател на ВЧК, която е създадена за борба с контрареловюцията и саботажа; след това той оглавява органите на държавна сигурност до смъртта си. ВЧК и местните ЧК си присвояват широки правомощия, включително и до произнасяне на смъртни присъди.
"Правото на разстрел за ЧК е изключително важно" -
писал Дзержински, създавайки безпощадна и кървава система за ликвидиране на политическите противници с екзекуции, масови репресии на класовия принцип и създаването на атмосфера на страх пред ЧК, която историците наричат "червен терор". Той организирал разстрели без предварителни разследвания и съдебни заседания, разправи с невинни хора и случайно заловени хора и всичко се правело за "защита на революцията".
По спомените на английския дипломат Б. Локарт: "...очите на Дзержински горяха с хладния огън на фанатизма. Той никога не мигаше. Клепачите му изглеждаха парализирани..."
Измислената демагогска фраза "чекист може да бъде човек с хладна глава, горещо сърце и чисти ръце" впоследствие широко се използва от съветската пропаганда за романтизиране на образа на чекиста.
Неведнъж "железният Феликс" посещавал различни фронтове, където с кървави методи възстановявал дисциплината и "справедливостта".
Фанатичният и жесток Дзержински е най-близкият помощник на Ленин и Троцки в създаването на системата на масов терор и ликвидиране на другомислещите, от които впоследствие израства всемгъщият НКВД.
От 1922 г. Дзержински се сближил със Сталин, във връзка с което развалил отношенията си с Ленин. От 1923 г. той предложил да бъдат задължени всичките членове на партията да съобщават на ОГПУ за всякакви фракционни прояви.
Първите жертви на "червения терор" били белите, т.е. представителите на класите, свързани със свалената власт, но ги следвали всичките останали - свещеници, жени и деца. Те загивали навсякъде, разстрелвали ги на улиците, в затворите, в концентрационните лагери, които започнали да раста като гъби след дъжд. ЧК въвела принципа на колективния терор, който се базирал на класовата принадлежност. Неведнъж Дзержински твърдял, че буржоазията е класа, осъдена от историята на смърт. Терорът скоро се обърнал срещу работниците и селяните и срещу самите революционери. Първите жертви сред тях станали анархистите, след тях - левите и десните есери, меншевиките и накрая матросите от Кронщадт.
За да действа ефективно, ЧК трябвало да се опира на доносници; тя бързо приела в редиците си специалисти по провокациите от предишната царска охранка. Така се засилило влиянието на едни истински мерзавци в това учреждение, което би трябвало да бъде пример за идейна непоколебимост. Но корозията се задълбочавала. Появила се практиката на фалшивите обвинения и показни процеси. Ведомството се разраствало като полип, който обхванал всиките сфери в живота. Чекистите постепенно започнали да контролират цялото общество, развивали манията си за търсенето на врагове и шпиони в собственото си обкръжение.
Когато отслабената от гражданската война болшевишка държава била принудена да смекчи позицията си и частично да освободи икономическата инициатива на гражданите, т.е. когато бил установен т. нар. НЕП, ЧК, която била преименувана в ОГПУ, още повече засилила контрола. Дзержински поощрявал тези деформации в ЧК, която вече крачела към тоталитаризма. Той сам се наричал "жандарм на революцията".
В огромната страна тогава може би е имало около десет милиона осиротели деца, които бродели по гарите, просели и крадели, масово умирали от глад, студ, въшки и гангрени. Върастните масово ги били, убивали, изнасилвали. Почти 80% от бездомните девойки били бременни, а педофилски публични домове имало във всегки град. Дзержински заповядал на чекистите да ги ловят и изпращат в специални центрове, но повечето деца останали сираци по негова вина.
Известен факт от 1918 г.
На едно от заседанията на Совнаркома се обсъждал въпросът за снабдяването; Ленин изпратил до Дзержински бележка: "Колко контрареволюционери имате в затворите?" Първият чекист писал на бележката - "Около 1500". Дзержински не знаел колко са. Ленин сложил кръст на цифрата и предал бележката обратно. Дзержински излязъл. Същата нощ около 1500 "злостни" контрареволюционери били растреляни. По-късно станало ясно, че Ленин не искал да бъдат разстрелвани, но Дзержински не го разбрал. Обикновено той слагал кръст на нещо, което е прочел...
През 1918 г. отрядите чекисти се състояли от матроси и латиши.
Дзержински подписвал повечето заповеди за обиски и арести, присъди, секретни инструкции за тотално вербуване на тайни агенти във всичките сфери в обществото. За главно направление в работата на чекистите той смятал тайното осведомяване.
Той казвал: "Чекистът трябва да има дълги ръце, кожена куртка и "Необходимото ръководство " в главата".
Масовият терор през 1918-1920 г. шокирал страната; в затворите лежали монаси, адвокати, свещеници, помешчици, учители, спекуланти, работници, интелигенти, селяни. Терорът свирепствал в столиците и провинциите, преминавайки в масова скотобойна.
Статистиката на ЧК през 1918 г. сочи, че били потушени 245 въстания, разкрити 142 контрареволюционни организации, разстреляни 6300 души, но по сметки на независими историци по времето на "червения терор" са убити над един милион души.
След опита за покушение срещу Ленин и Урицки само за една нощ в Петербург чекистите разстреляли около 500 души, не без знанието на Дзержински.
След смъртта му при Сталин до 80-те години охотно се разпространява легенда за кристално честния, хуманен, романтичен "железен Феликс", "рицаря на революцията". През 1988 г. се появяват публикации, които разкриват истината за тази мрачна кървава личност.
През 1991 г. московчани свалят паметника на Дзержински на Лубянка. |
| 23 Февруари 17, 20:11
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
