| БЛОГ АРХИВ |
|---|
| «« |
май 2024 |
»» |
|
|
|
|
 Актуално 20:42 |
|
|
ЕДИН ДРУГ ВЪЗГЛЕД ЗА ПЕТЪР I |
Много факти в биографията му са фалшиви или нагла лъжа. С делата си Петър I не работeл за интересите на руския народ. Неслучайно обикновеният руски народ го смятал за НЕИСТИНСКИ ЦАР, подменен и въобще за АНТИХРИСТ.
Петър I бил син на царевна Софя Алексеевна Романова и Фридрих Вилхелм Хохенцолерн, син на курфюрст от Бранденбург и първи крал на Прусия. Петър се родил и се възпитавал в Прусия и по отношение на Русия се изявил като колонизатор.
Като глава на колониалната англосаксонска администрация той вършел своите велики дела севсем не в интерес на руския народ.
Професионалните историци отдавна направиха извода, че почти всичките дошли до нас документи и спомени за детските и юношеските години на Петър I са фалшифицирани, измислени или нагла лъжа.
Съвременници на великия Преобразувател страдали от амнезия и затова не са оставили на потомците никакви достоверни сведения за началото на Великя път на Великия Гений.
Тази грешка малко по-късно, изпълнявайки поръчка на Екатерина Велика, поправил историкът германец Герхард Милер - 1705-1783 г. Друг германец, историкът Александър Г. Брикнер - 1834-1896 г., въобще не вярвал на тези приказки.
Става очевидно, че много събития се случвали не така, както ги трактували официалните историци. Колкото и странно да е, днес живеем в свят на изсмислена от някого история.
Нека да видим какво ни набиваха на нас, профаните, фарисеите от историческата наука за първите десетилетия от бурната дейност на Петър Велики, строителя на обновена Русия.
Ето какво ни набиваха в главите:
Петър се родил на 30 май по Юлианския календар или 9 юни по Григорианския календар през 1672 г., или през 7180 година от Сътворението на света по Византийския календар, или през 12680 г. от "Големия Студ" в село Коломенское, а може би в село Измайлово край Москва. Не е изключено появяването на царевича да е станало и в самата Москва, в Теремния дворец в Кремъл.
Неговият баща бил цар Алексей Михайлович Романов - 1629-1676 г., а майка му царица Наталия К. Наришкина - 1651-1694 г.
Царевичът бил кръстен в протопопа Андрей Савинов в Чудовия манастир в Кремъл, а може би в храма на Григорий Неокесарийски в Дербици.
Детските и юношеските години царският отрок провел селата Воробьово и Преображенско.
Петър не искал да царства заедно с брат си Иван, а цялото си време прекарвал във веселие и обливал в кал руската Православна църква.
В Немската свобода Петър се запознал с Патрик Гордън, Франц Лефорт, Анна Монс и други прочути исторически личности.
На 27 януари 1689 г. Наталия Кириловна оженила своя 17-годишен син за Евдокия Лопухина.
През 1689 г. след потушаването на заговора на царевна София цялата власт напълно преминала в ръцете на Петър, а цар Иван бил отстранен от престола и починал през 1696 г.
През 1695 и 1696 г. Петър извършил военни походи, за да завземе турската крепост Азов.
През 1697-1698 г. в състава на Великото посолство гениалният Преобразувател, незнайно защо под името Петър Михайлов, уредника на Преображенския полк, заминал за Западна Еевропа да се научи да обработва дърво и в допълнение да сключва на военни съюзи и да нарисуват портрета му в Англия.
След като се върнал от Европа, Петър веднага се заел с Великите си преобразувания във всичките области на живота на руския народ, за чиито интереси, както ни убеждават, работил съвестно.
Кога и къде се родил и бил кръстен царевичът Петър?
Историци като Н.М. Карамзин, Н.Г. Устрялов, С.М. Соловьов и др. констатирали, че не известно точно къде се родил Петър. Как така руските летописци пропуснали такова съдбоносно събитие в историята на Русия? Може ли такова нещо, та това е синя кръв!
Герхард Милер успокоява любопитните: Петруша вероятно се родил в село Коломенское, пък и село Измалово не звучи лошо, за да бъде вписан със златни букви в историята на страната. Придворният историк бил убеден, че Петър се родил в Москва. Но това не е така, защото ако беше така, щеше да бъде записано в книгите на Московския патриарх и московския митрополит. Московчаните също не забелязали радостното събитие.
В повечето документи съществуват противоречия за датата на раждане на царевича, което означава фалшификация. Както се твърди, тези книги били изгорени през 1982 г.
Ако се съгласим с твърдението, че Петър се родил в село Коломенское, как да се обясни фактът, че в този ден Наталия Кириловна се намирала в Москва? Това било отбелязано в дворцовите книги. Може тя тайно да е тръгнала да ражда в село Коломенское, а след това бързо се върнала обратно. За какво й е да постъпва по този начин? Може би за това, никой да не се досети?!
Така че историците нямат рационални обяснения за раждането на Петър.
Налага се изводът, че по някаква много сериозна причина германските историци, самите Романови се старали да скрият мястото, където е роден Петър, и се опитвали да представят желаното за действително.
Сложна задача имали немците (англосаксите).
Тайнството на кръщението
С кръщението на Петър също има несъответствия. Божия помазаник трябвало да кръсти патриархът или московският митрополит, а не някакъв протопоп от Благовещенския събор - Андрей Савинов.
Официалната история ни съобщава, че царевичът Петър бил кръстен на 29 юни 1672 г. на празника на апостолите Петър и Павел в Чудовия манастир от патриарха Йоаким. В кръщението участвал и братът на Петър - царевичът Фьодор Алексеевич -1661-1682 г.
Но ето една нестиковка. През 1672 г. патриарх бил Питирим, а Йоаким станал патриарх през 1674 г. Царевичът Фьодор Алексеевич през 1672 г. бил непълнолетен и не можел по православния канон да участва в кръщение.
Историците не могат да изтълкуват и досега този исторически казус.
Била ли е Наталия Наришкина майка на Петър I?
Историците имат такова съмнение. Отношението на Петър към майка му било направо отвратително.
Не съществуват в историческата наука достоверни доказателства, че майка и син са присъствали заедно на някакви значими събития в Москва. Майката трябва да присъства до сина си, царевича Петър, и това би трябвало да бъде отразено в някакви документи.
Но затова досега няма достоверни доказателства.
Но с царевича и впоследствие с цар Иван Алексеевич - 1666-1696 г., Наталия Кириловна била забелязвана неведнъж. Наришкина починала през 1694 г. Петър нито веднъж не навестил болната си майка, нито е бил на погребението или на помените. А цар Иван Алексеевич Романов бил и на погребението, и на помените.
По това време царевичът Петър пиянствал и се веселил в Немската свобода със своите германски, по-точно англосаксонски приятели. Предполага се, че както при сина с майката, така и с нелюбимата Евдокия отношенията били лоши. Но да не погребеш родната си майка, трябва да си изрод.
Може да се предположи, че Наришкина не била майка на Петър и тогава нещата са обясними и логични. Вероятно неин син бил царевичът Иван. "Руските учени" обаче и историците илюзионисти измислили факта, че Петър е син на Наришкина.
Характеристика на личността на Петър I
Известно е, че Петър бил висок над два метра, но незнайно защо стъпалата му били малки. Случва се, но този факт изостря вниманието.
Че е бил психопат с изпъкнали очи, неврастеник и садист - в това никой не се съмнява. Но много друго за широката публика е неизвестно.
Съвременниците наричали Петър незнайно защо "голям артист". Вероятно защото се притворявал като православен, гениално и безподобно играел ролята на руски цар. Макар че в началото на служебната си кариера играл доста бездарно. Петър не искал да бъде руски цар, а владелец на морето, т.е. капитан на английски военен кораб. Във всеки случай такива показания дал на английския крал Вилхелм III Орански. Но дългът и обективната историческа необходимост не позволили на Петър да даде воля на личните си пристрастия, предпочитания и амбиции.
Петър силно се отличавал от своите братя царевичи преди всичко с ненавистта си към руския народ, кулкура и история. Православието ненвиждал патологично.
Неслучайно обикновеният руски народ го смятал за НЕИСТИНСКИ ЦАР, подменен и въобще за АНТИХРИСТ.
Едва в края на 90-те години на 17 век той започнал да откликва на името Пьотр Алексеевич, преди това се наричал Piter, Petrus. Вероятно тази германско-холандска транскрипция на името му за него била по-родна.
Петър имал уникални дори за царете и кралете качества. Съдейки по дошлите до нас "документи", той можел едновременно да бъде на няколко места или да ре бъде никъде, както във времето, така и в пространството. Обичал да пътешества инкогнито, под чуждо име, да дърпа кораби по земята, да чупи скъпи съдове и старинни мебели, лично да отсича главите на любовниците си и православните свещеници, обичал да вади зъби без упойка, не на себе си, естествено. И още много неща можел този вълшебник.
Но ако беше научил днес какви подвизи, благородни дела и изказвания са му приписали придворните германски историци, очите му щяха да изхвръкнат от очните орбити.
Известно е, че Петър умеел професионално да обработва дърво. Пита се защо вършел тази обикновена работа?
И на какви езици говорел. Знае се, че на родния си руски език говорел лошо, като чужденец, пишел отвратително и грозно. Но добре говорел на немски език, при това на долносаксонски диалект.
На въпроса дали е говорел холандски и английски отговорът е утвърдителен. В Англия, в парламента и с представителите на масонски ложи общувал без преводач. А руски език говорел лошо, някак странно изглежда.
В тези времена в Европа още не се били оформили литературните езици. В Холандия съществували пет равноправни диалекта, между тях и долносаксонският. През 17 век този диалект бил разпространен в някои области в Северна Германия и североизточна Холандия. Този диалект приличал на английския език, което показва техния общ произход.
Защо долносаксонският диалект бил толкова универсален?
Оказва се, че в Ханзейския търговски съюз от 17 век долносаксонският диалект или език наред с латинския бил основен. На него се пишели търговските и юридическите документи и се пишели богословските книги. Долносаксонският бил езикът на междунационалното общуване в Балтийския район, в градовете Хамбург, Бремен, Любек и пр.
Каква е всъщност истината
Интересна реконструкция на Петровата епоха предложил съвременният историк Александър Кас. Тя обяснява логично съществуващите противоречия и нестиковки в биограхията на Великия Светъл Кърмчия и неговото черно обкръжение.
Защо и досега крият къде се е родил Петър? Защото той не се родил в онези две села и дори не в Москва, а в далечния Бранденбург в Прусия. И по гръв е наполовина германец и англосакс по възпитание, убеждения, вяра и култура.
Оттук става ясно защо немският език бил роден за него, а като дете бил заобиколен от немски играчки, немско било обзавеждането в детската му стая. Става ясно защо в детството и младостта си Петър бил заобиколен от чужденци, не само възрастни, но и деца.
На немците едва ли биха позволили в онази епоха да издевателстват над Православната вяра, но в Прусия и Холандия Петър е можел да разиграва тези спектакли.
Защо руският царевич се държал толкова неестествено?
Защото не му била майка Наталия Наришкина, а Софя Алексеевна Романова, която му се пада сестра - 1657-1704 г.
Тя се омъжила за чужденец и под неговото влияние започнала да оплюва бившата си родина.
Софя Алексеевна през 1672 г. се венчала за Фридрих Вилхелм Хохенцолерн, син на курфюрст от Бранденбург. През 1672 г. им се родил първенецът Петрус.
Да заеме руския трон при съществуващото разположение на царевичите за Петрус било проблематично. Но англосаксонският Синедрион смятал иначе и пристъпил към зачистване на претендентите за руския престол и подготовката за своя кандидат.
Съществуват три опита да бъде завзет руският трон.
Цар Алексей Романов починал на 47 години и много бързо. Това се случило по времето, когато в Москва пребивавал Конрад Фан Кленк от Великото посолство от Холандия. Вероятно царят бил отровен от англосаксите. Те бързали да освободят руския трон за своя кандидат. Хохенцолерните се стремили да завземат православна Русия и да й наложат протестантската вяра.
При тези мъгливи събития стават ясни нестиковките в кръщенето на Петър. Него кръстили, а го прекръстили от латинската в православната вяра след смъртта на Алексей Михайлович. По това време патриарх вече бил Йоаким, а брат му Фьодор бил пълнолетен.
Тогава започнали да обучават Петър на руски език. Според историка П.Н. Крекшин обучението му започнало на 12 март 1677 г.
Цар Фьодор Алексеевич също бързо напуснал този свят, а Иван Алексеевич се смятал за болен телом и духом. Останалите царевичи починали като бебета. Някакъв странен мор!
Опитите на англосаксите да се утвърдят на руския престол с помощта на царевича Петрус Фридрихович
Първият опит да наложат Петър на трона датира от 1682 г. с помощта на полковете, но без успех. Петър бил малък, а брат му Иван бил жив и здрав и бил законен претендент за трона. Наложило се Софя и Петър да се върнат в родния Бранденбург и да чакат следващия подходящ случай.
Досега няма нито един официален документ за това, че царевичът Петър и неговата сестра, т.е. майка са били в Москва в периода 1682-1688 г. С една дума, избягали в родната Прусия и не бързали да се връщат обратно
Педантичните историци твърдят, че от 1682 г. в Русия управлявали двама царе - Иван и Петър при регентството на Софя Алексеевна. Но в една православна страна не може да има такова двоевластие.
Известно е, че Иван Алексеевич управлявал за пред хората, а Петър се криел в село Преображенское, каквото по това време не съществувало в Подмосковието, но имало село Ображенское.
В това несъществуващо село скрили историците скромния барабанчик Петрус, който с времето трябвало да се превърне в Месия и Велик Преобразувател на Русия.
Но такова нещо не е имало. Петър се криел в Прусия и се готвер за мисията си, по-точно го подготвяли.
А официозите ни убеждават, че в Преображенское Петър играел на война, създавал полкове, построил на река Яуза градчето Прешбурх, което щурмувал с момчетата си и пр. Защо историците преместили Прешбурх или Пресбург - съвременния град Братислава, от брега на Дунав на брега на Яуза река? Можем само да гадаем откъде са възникнали у тях такива пространствени халюцинации.
Петър обичал от няма и какво да прави да броди из село Измайлово и да поглежда в чуждите сараи. И какво можел да види там? Старинен дървен кораб. Някак неубедително изглеждат сведенията за тази символична находка.
Защото не могло да има никакви английски кораби в московските сараи.
Вторият опит англосаксите да качат на власт в Русия Петър през 1685 г. също с блясък се провалили. Войниците на Семьоновския и Преображенския полк, облечени в немски униформи и размахващи флагове, на които била изписана датата "1683", за втори път се опитали да качат на трона Петрус Фридрихович Хохенцолерн. Този път немската агресия пресекли стрелците под водачеството на княз Иван М. Милославски. Наложило се Петруша по долно бельо и през нощта да скочи на неоседлан кон и да потъне в тъмната гора, плашейки с голия си задник селските госпожици.
И този път на Петър се наложила да бяга в Прусия и транзит през Троице-Сергиевата лавра.
Третият опит на немците да вземат властта в Русия започнали след няколко години - на 8 юли 1689 г. Тогава Петър станал едноличен управник, който окончателно изместил брат си Иван Михайлович.
Смята се, че Петър докарал от Европа след Великото посолство през 1697-98 г., в което уж участвал, само астрологически прибори и глобуси. Но според запазилите се компрометиращи документи било извършено закупуването на оръжие, наемане на чуждестранни войски, на които било платено за половин година напред.
Какви са в крайна сметка изводите?
Петър I бил син на царевна Софя Алексеевна Романова и Фридрих Вилхелм Хохенцолерн, син на курфюрст от Бранденбург и първи крал на Прусия. Петър се родил и се възпитавал в Прусия и по отношение на Русия се изявил като колонизатор. Никой не крие, че Софя Августа Фредерика Ангалт-Цербска, която се маскирала под псевдонима Екатерина II, произхождала от същите места. Тя също била изпратена в Русия със същата задача, каквато била и задачата на Петър. Фредерика трябвало да продължи и закрепи неговите "велики" дела. Тя също не се старала за интересите на руския народ.
След реформите на Петър I се засилил разколът в руското общество. Царският двор се напълнил с немци - англосакси, и съществувал за свое удоволствие, а руският народ се намирал в паралелна реалност. През 19 век тази елитна част от руското общество дори разговаряла по-добре на френски език в салоните на мадам Шерер и била крайно далеч от обикновения народ.
Както виждаме Петър I бил глава на видимата колониална англосаксонска администрация и вършел "великите" си дела съвсем не в интерес на руския народ.
Александър Арсенин
|
| 04 Март 17, 20:42
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
