СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана

 
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана

 
Рейтинг: 2.00
(640)
Актуално
Статии
Албум
Книги
Контакти
Онлайн книжарница
За нас

БЛОГ АРХИВ
«« май 2024 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30 31    



Актуално 21:35
« Обратно
Вземи в gLOG
Вземи в gLOG
"ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЯ" - ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ
Историческото "кърваво писмо", написано от Тодор Каблешков от Копривщица на 20 април 1876 г.
Кратка история на "Записки по българските въстания"
Пълното заглавие на книгата е "Записки по българските въстания- 1879-1876 г. Разказ на очевидец". Историко-мемориалното съчинение е написано от писателя революционер Захарий Стоянов - Джендо Стоянов Джендов, роден през 1950 г., починал през 1889 г., само на 39 години. Основните теми в книгата, която се състои от три тома, са борбите на българския народ за освобождение. Томовете са издадени съответно през 1884, 1887 и 1892 г. Книгата е посветена на Любен Каравелов. В предисловието към том първи З. Стоянов изтъква, че главният мотив да напише книгата е необходимостта да съхрани правдив спомен за най-важната според него история на България след падането под османска власт - въстанията. Писателят страда, че са забравени Христо Ботев, Георги Бенковски, Панайот Волод и други революционери, загинали за свободата на България. Стоянов се противопоставя на появилите се след Освобождението твърдения, които омаловажават значението на Априлското въстание като "незначително движение", а турските кланета - безпричинни или провокирани от група "нехранимайковци". В "Записките..." Захарий излага своята гледна точка на пряк участник в освободителната борба.
Съдържането на "Записките..."
Основните събития в книгата започват с неуспешното Старозагорско въстание, създаването на Гюргевския революционен комитет, подготовката на Априлското въстание, Великото народно събрание в Оборище, сформирането на Хвърковатата чета на Бенковски, хода на въстанието и най-вече събитията в Пловдивски революционен окръг, в който е апостол самият Захарий. Разказът завършва с погрома на въстанието. Книгата остава незавършена поради ранната смърт на писателя.
Без да въздига собствената си личност, Захарий Стоянов разказва за живота си като медвенски овчар, шивашки калфа в Русчук, дейността си като организатор на революционни комитети в пловдивските села и несгодите в турски плен. Широкият поглед на писателя превръща творбата му не само в историческо мемоарно съчинение, а дава цялостна представа за живота в България в последните години преди освобождението.
В "Записките..." Захарий Стоянов рисува портретите на видни революционери - Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, баба Тонка, Матей Преображенски, Никола Обретенов, Георги Икономов, Петър Бонев, Павел Бобеков, Крайчо Самоходов.
"Записките..." са послужили като първоизточник на Вазовото "Под игото" и романа "В зори" на полския писател Зигмунд Милковски.
През 1976 г. "Записките по българските въстания" залягат в основата на едноименния сериен филм, с режисьор Борислав Шаралиев.
„КЪРВАВОТО ПИСМО” НА ТОДОР КАБЛЕШКОВ
„Кървавото писмо” е историческо писмо, написано от Тодор Каблешков, с което обявява Априлското въстание в Копривщица. След този акт в града той написва писмото, с което съобщава на апостолите в Панагюрище, че е обявено началото на въстанието. Каблешков подписва писмото с кръвта на убития мюдюрин и го изпраща на 20 април по стар стил на Георги Бенковски в Панагюрище. Писмото е доставено от 19-годишния Георги Салчев, който изминава петчасовия път от Копривщица до Панагюрище за два часа.
Захари Стоянов публикува текста на „Кървавото писмо” в епопеята „Записки по българските въстания”:
"Братя!
Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптиета... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...
Копривщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков.
Бях очевидец, когато се извърши всичко гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, за да направя същото.
Н. Караджов"
20 Април 17, 21:35   

0.0878