| БЛОГ АРХИВ |
|---|
| «« |
май 2024 |
»» |
|
|
|
|
 Актуално 11:17 |
|
|
РАСПУТИН ПРОТИВ АНГЛИЙСКАТА ПОЛИТИКА |
Дългата ръка на Ми-5 в убийството на Распутин
Григорий Ефимович Распутин е руски селянин, от село Покровское, Тоболска Губерния. От 1905 г. той има голямо влияние върху семейството на руския цар Николай II. На пръв поглед изглежда, че знаем всичко за него, но все остават факти, които не отговарят на приетите за него стереотипи.
Известно е, че Распутин е убит през 1916 г. от руски патриоти, привърженици на престола и на честта на царското семейство. Убийците му са известни: княз Юсупов, граф Сумароков-Елстон - наследникът на богат и знатен род, великият княз Дмитрий Павлович, екстравагантният монархически деец Пуришкевич, военният лекар Лазоверт, поручикът от Преображенския полк Сухотин и Освалд Райнер, поданик на британската корона. На пръв поглед всичко изглежда ясно, но ако се копне по-надълбоко в замисъла на заговорниците, изплуват нови факти. Двама от убийците са хомосексуалисти и любовници. Монархистът черносотник милостиво бил пуснат от затвора през април 1918 г. по личното указание на Дзержински, който се оказал стар приятел на другия участник в заговора - доктор Самуил Лазоверт. Англичанинът пък бил приятел от детството на Феликс Юсупов, с който заедно учили в Оксфорд. Наскоро британското правителство призна, че сър Райнер бил капитан от английското разузнаване. Дали този странен съюз от хомосексуалисти, професионални провокатори и агенти на британското разузнаване не е имал друга цел? Дали не са били заинтересувани в разрушаването на Руската империя като сериозен конкурент на Британската империя? Но тогава защо трябва да убиват Распутин, който дискредитирал царското семейство?
Предвоенният период - 1910.-1912 г. Русия с бързи темпове набира политическа мощ, бързо забогатява и има намерението да влезе в тройката на най-силно икономически развитите държави. Тя претендира за званието супердържава и за това има основания: трета в света по население, бърз растеж на доходите на населението, ръст на брутния вътрешен продукт - до 12 процента годишно, засилване на рублата, най-ниски в света данъци, съчетани с бързо развитие на промишлеността, строителството на железопътни линии, увличаване добивите от нефт. Това, естествено, предизвиква оправдана тревога сред завистливите й конкуренти и преди всичко на вечната й съперница - Великобритания. Англичаните винаги ревностно се отнасят към чуждите успехи и не стоят със скръстени ръце, имайки богат опит в коването на интриги и провокации. Борбата с растящото влияние на Русия се превръща в една от целите на създадената в началото на ХХ век по инициатива на група английски банкери начело с клана Ротшилд най-добра в света разузнавателна служба Ми-6.
След Портсмутския договор, който завършва Руско-японската война, в която англичаните защитават интересите си на Далечния изток, тяхното внимание се насочва към Балканите. Полуостровът се смята за крайно нестабилен именно благодарение на политиката на Британия. След Берлинския конгрес през 1878 г., подготвен в Лондон, се създава огнище на сериозни проблеми и териториални претенции между държавите. Британците имат намерението да разпалят на Балканите поредната война, в която да вкарат и Русия.
В началото на ХХ век ситуацията на полуострова е доста объркана. Отслабената Османска империя, която се ползва с поддръжката на Великобритания, продължава с последни сили да удържа европейските си владения, за които претендират България, Сърбия, Черна гора и Гърция. Традиционно тези държави покровителства Русия, която смята Балканите за своя сфера на влияние. На всичкото това с тревога гледа хабсбургската монархия, която има там определени териториални интереси. Това създава предпоставки за военен конфликт. Русия неведнъж с оръжие в ръка поддържа живеещите на Балканите единоверчески народи. Но след убедителната победа над турците във войната през 1877-1878 г. руското правителство повече се тревожи от засилването на австро-унгарското влияние в района. Като противовес през 1912 г. е създаден "Балканският съюз", но на полуострова се извършват бурни процеси на национално възраждане и вътрешната политика на местните правителства бързо се приориентира към решаването на натрупаните териториални проблеми за сметка на отслабената Османска империя. Гърците се стремят да създадат Велика Елада, българите - Велика България, сърбите - да разширят максимално своите граници от Дунав до Адриатика. Избухват Балканските войни, в която се опитват да вкарат Русия не само придворната "панславянска" партия и сръбските националисти масони, свързани с тайни нишки с английските си "братя", но също Франция и Британия, въпреки обявената от Форин офис незаинтересуваност към войните на Балканите. Не успяват да го направят. Но може би Първата световна война би започнала с две години по-рано, ако не беше Григорий Распутин... В няколко срещи с Николай II той го убеждава да не се намесва в конфликта на Балканите.
Распутин обаче въпреки твърденията, няма такова силно влияние върху царя, който въпреки че бил мек, по много въпроси е непоколебим и упорит. Той умеел да държи нужната дистанция с хората и имал достоверна информация за Распутин. По нареждане на царя е установено външно наблюдение на Распутин. В село Покровское - родното му село, няколко пъти пристига специална комисия, която изучава миналото му и разследва участието му сектата на хлистите, което не се потвърждава. Така че императорът знаел какъв човек е допуснал до семейството си, включително и до наследника. Вероятно е знаел и за двойника на Распутин, за похожденията му, за които пишела тогава пресата. След един от шумните разгули на Распутин Николай II поръчва да се проведе разследване, което доказва, че по това време истинският Распутин не е бил там. За двойника пишат и други очевидци, включително председателят на Държавната дума Михаил Родзянко...
Но да се върнем на Балканите. "Спомням си един случай - писала близката до царското семейство и добре позната на Распутин Вирубова, - когато Григорий Ефимович оказал влияние върху външната политика на Русия. Това се случило през 1912 г., когато великият княз Николай Николаевич и съпругата му настоявали Русия да участва в Балканската война. Распутин едва ли не на колене пред господаря го молел да не прави това, защото враговете на Русия само чакат тя да влезе в тази война и че ще я постигне голямо нещастие..."
Тази вест била потвърдена и от граф Сергей Вите, който не бил поклонник на Распутин. Това личи и от писмото на царицата до Николай от 1 ноември 1915 г. в разгара на Първата световна война: "Нашият Приятел е бил винаги против войната и казваше, че Балканите не заслужават целият свят да воюва за тях..." Царят послушал Распутин и не вкарал Русия във войната. Използвал само дипломатически методи за усмиряване на амбициите на българите и сърбите.
Така на пътя на истинските подпалвачи на войната от бреговете на Темза се изправил обикновеният руски мужик, роден на бреговете на сибирската Тура. Оттогава Распутин се превърнал в персона нон грата за британското разузнаване. В Лондон решили да го отстранят.
На 12 юли 1914 г. срещу Распутин е извършено покушение. Той е откаран в болница и след две седмици научава, че е избухнала войната, която се оказва фатална за Русия. Патриотът Распутин бил далеч и не можел да разговаря с царя и да го убеди да не вкарва Русия в тази касапница.
Кой била Хиония Гусева, извършила терористичния акт, в резултат на който избухнала най-кръвопролитната за това време война? По времето на следствието било доказано, че е душевно болна и била вкарана в психиатрия, откъдето е пусната в първия месец след Февруарската революция по заповед на Керенски, който бил агент на Британия. Как се плела интригата за вкарването на Русия във войната, е друга тема. Не минало без английското участие под формата на масонската ултранационалистическа организация "Млада Босна", чийто член Гаврило Принцип убил наследника на австрийския престол ерцхерцог Франц Фердинад, който симпатизирал на Русия.
Когато излязъл от болницата, Распутин продължил да бъде патриот, който желаел на родината си мир и благоденствие. Така той объркал плановете на предалия Русия западен елит и на либералите, с което подписал смъртната си присъда. В едно от известните му пророчества, с което се обърнал към царството семейство, присъстват думите: "Докато съм жив, с вас всичките и цялата династия нищо няма да се случи. Ако ме няма - ще ви убият..." Два месеца след зверското убийство на Распутин била задействана втората част от секретния план - заговора на генералите, в резултат на който Русия се превърнала в република. След една година и половина е зверски убито от болшевиките царското семейство...
|
| 14 Май 17, 11:17
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
