|
|
 Актуално 13:25 |
|
|
ПОЧИНА ЗБИГНЕВ КАЗИМЕЖ БЖЕЖИНСКИ - АВТОРЪТ НА ГЛОБАЛНАТА СТРАТЕГИЯ НА АНТИКОМУНИЗМА И ТРАДИЦИОНЕН ВРАГ НА РУСИЯ |
Збигнев Бжежински се смята за бележит американски политолог и държавен деец. Той е авторът на глобалната стратегия на антикомунизма, теорията за конвергенцията, теорията за технотронната ера и концепцията на американската хегемония от нов тип.
От 1977 до 1981 г. той заема длъжността помощник-президент по националната сигурност в правителството на президента Джими Картър, който е апологет на политиката на "ястребите". Главните политически събития по времето на службата на Бжежински е нормализирането на отношенията на САЩ с Китай, подпиването на договора за ОСВ-II, "загубата" на Иран, началото на демократичните реформи в страните от Източна Европа, акцентиране върху правата на човека във външната политика на САЩ и военната поддръжка за афганистанските муджахидини.
Збигнев Казимеж Бжежински е роден във Варшава през 1928 г. във високопоставено полско семейство. Родовото му имение се намира на няколко километра от Аушвиц. След като Германия окупира Полша и Съветския съюз, той живее във Франция, Германия и Канада. След като попада в Америка, Бжежински започва да залага на еврейската съставка в рода си и това му помага да направи блестяща кариера. Отрано се ориентира и се свръзва с хора от кръга на Рокфелер.
Основната тема в книгите, статиите и интервютата му не е толкова антикомунизмът, а антирусизмът. Когато се разпада Съветският съюз един журналист задава въпроса на Бжежински как се е борил с комунизма, а той отговаря: "Западът не се бори срещу комунизма, той се бори срещу Русия, както и да се нарича тя..." Т.е. Бжежински е традиционен враг на Русия, както твърди руският историк, социолог и публицист А. Фурсов. Неслучайно американският икономист Джон Гелбрейт казва, че любимото хоби на Бжежински е да вреди на Русия.
В САЩ политологът завършва университета МакДжил като магистрат и Харвардския университет като доктор на политически науки през 1953 г. Бжежински преподава в Харвард, а през 1961 г. се прехвърля в Колумбийския университет, като оглавява новия Институт по делата на комунизма. През 60-те години той е съветник в администрацията на Джон Кенеди и Л. Джонсън; още тогава заема твърда линия срещу Съветския съюз. В края на управлението на Джонсън Бжежински е съветник по външната политика на вицепрезидента Хюберт Хъмфри и неговата президентска кампания. Бжежински остро критикува политиката на Никсън-Кисинджър и заема поста помощник на президента Картър по националната сигурност през 1977 г.
В последните години той е консултант в Центъра за стратегически и международни изследвания и професор по американската външна политика в Школата за съвременни международни изследвания в университета "Джон Хопкинс" във Вашингтон. Освен това Бжежински беше член на съвета на директорите в организацията Национална поддръжка на демокрацията, член на организацията "Freedom Hous" и на Тристранната комисия, член на Американската академия за хуманитарни и естествени науки и др. Бжежински има много премии, награди, медали, ордени и др.
Политическите възгледи на Бжежински в книгите му
Според А. Фурсов през 50-те години Бжежински и Карл Фридрих правят много важен ход в концептуалното оформяне на студената война. Бжежински отъждествява съветския строй и сталинизма с нацизма и хитлеризма и всичкото това го поставя под шапката на тоталитаризма; така той сериозно се отдалечава от приетата на Запад трактовка на тоталитаризма. Американският изследовател професор Хейз в една своя лекция обяснява, че тоталитаризмът е феномен на пазарната икономика, на буржоазната цивилизация и към тях отнася Италия на Мусолини и Третия райх на Хитлер, но не и Сталиновия Съветски съюз.
Следват няколко работи на Бжежински за ролята на Америка в новата ера, където той се изявява като неин певец и понякога създава впечатлението, че той обича Америка, защото тя е Анти-Русия.
Бжежински има важна роля в създаването на Римския клуб и Тристранната комисия, зад която стои кланът Рокфелер, и в последните стадии на студената война против Съветския съюз. Според Фурсов Бжежински е един от разработилите идеята да бъде примамен Съветският съюз в Афганистан; самият Бжежински си приписва тази заслуга, което не е съвсем вярно, защото тази идея за пръв път е изказана от британския изтоковед и разузнавач Луис.
В книгата "Великата шахматна дъска. Господството на Америка и неговите геостратегически императиви", издадена през 1997 г., Бжежински се изявява като свръхоптимист за американското бъдеще; той анализира геополитическата ситуация в текущото десетилетие в света и особено в Евразия, моделира възможните варианти в поведението на страните и техните съюзи в бъдеще и препоръчва как да реагират Щатите, за да запазят положението си на единствената в света свръхдържава. Безпокоят го геостратегическите действия на съвременна Русия, която той нарича "черна дупка" и предвижда, че тя ще фалира и ще се разпадне.
В книгата "Изборът: световно господство или лидерство", издадена през 2003 г., политологът посочва, че най-опасният регион на планетата се очаква да бъде територията между Европа и Далечния изток. Точно там според Бжежински Щатите имат всичките шансове да изпълзят от конфронтацията с ислямския свят, докато разногласията между Европа и Америка могат дори да доведат до разпадане на НАТО, което може да доведе до заплаха за американската хегемония. В някои мюсюлмански страни е разпространено широко враждебно отношение към САЩ.
В книгата Бжежински откровено говори какво значение има разпадането на Съветския съюз и слаба Русия за Запада. В нея той посочва от какво най-много се страхува - от възраждането на Русия, и настоява да й се попречи по всякакви възможни начини. Навремето през 1995 г. Клинтън казва пред американски военни: "Ние - САЩ, ще позволим Русия да съществува, но няма да й позволим да бъде велика държава..."
Другият страх на Бжежински е световната мобилизация на масите срещу Щатите на основата на триадата: антиглобализъм, марксистки егалитаризъм и християнски хуманизъм, и предлага средства за блокирането на тази опасност. Първото средство, което предлага, е насаждането на демокрация по американски, т.е. според американската култура, чиято същност е масовата култура - развлеченията, пошлостта, наркотиците, алкохолът...
Според Бжежински едно от основните предизвикателства, с които Америка ще се сблъсква поне по времето на следващото поколение, е умиротворяването и въвличането в глобално сътрудничество с региона, наречен от американците Глобални Балкани. Там се наблюдава най-висок потенциал за голямо насилие и най-голяма концентрация на политическа и социална несправедливост, демографски проблеми. В този район са съсредоточени 32% от запасите на световния нефт и 15% - от природния газ. Очаква се през 2020 г. според прогнозите на Бжежински тук да се добиват около 42 милиона барела нефт на ден, т.е. 39% от дневния обем от световното производство.
Съчетаването на огромните запаси от нефт и политическата нестабилност не оставят избор за Щатите. Пред Америка стои трудната задача да поддържа относителна стабилност в ненадеждните държави, населени с народи, които лесно се поддават на социално и релизигиозно въздействие и проявяват нарастваща политическа активност. САЩ, предлага Бжежински, да бъдат повече предприемчиви и да имат по-смели инициативи отколкото преди половин век в Европа.
През 2012 г. се появява новият труд на Бжежински "Стратегическото виждане", в който той се отказва от много от предишните си възгледи. В книгата той описва днешното състояние на САЩ и посочва какво трябва да се направи, за да не постигне Щатите съдбата на Съветския съюз. Той твърди, че през 2010-2012 г. САЩ приличат на Съветския съюз през 80-те години и посочва няколко общи пункта:
- Застинала, закостеняла и неспособна за реформи политическа система;
- Финансов банкрут вследствие военните авантюри и раздутия военен бюджет и военна промишленост;
- Падащо жизнено ниво на населението в САЩ;
- Наличието на политическа класа, която не е чувствителна към растящото социално неравенство и която мисли само за собственото си обогатяване;
- Опити да се компенсира снижаващата се легитимност на властта в САЩ с външнополитически картини на врага;
- Външна политика на САЩ, която води до изолацията им в света.
Бжежински предвижда, че през 2027 г. Щатите ще бъдат застигнати от сериозна социална катастрофа. Какво е нужно това да не се случи според Бжежински. Отговорът е неочакван - съюз на САЩ с Турция и Русия! По-нататък той говори, че съдбата на Запада, но него го интересува преди всичко съдбата на САЩ, зависи от това доколко Западът ще успее да интегрира Русия в своята система. В противен случай, пише Бжежински, Америка може да се разтвори в международната транснационална мрежа, сред многобройните мрежови структури и ще престане да насочва историческия процес.
Андрей Фурсов казва на Бжежински още докато беше жив: "Ти дълго воюва против Съветския съюз, радваше се от разпада му, радваше се, че Русия е слаба, а сега историята се обърна и ти си на страната на онези, които искат Русия да остане велика и силна, защото се промениха интересите на твоя господар..."
В книги и статии от по-ранни години Бжежински разглежда отношенията на САЩ с Русия - от студената война, през разпадането на Съветския съюз и днешните отношения с Руската федерация, включително и отношенията Русия-НАТО.
Според него днешните цели на руската политика са ако не открито имперски, то в краен случай са протоимперски. Въпреки всичкото това, Бжежински смята, че американско-съветските отношения от време на време придобиват чертите на партньорство в едни или други области. Но те не остават през цялото време такива.
Бжежински остро критикува политиката на Владимир Путин, като посочва, че режимът му прилича на фашизма на Мусолини. Той централизирал политическата власт в името на шовинизма, установил политически контрол над икономиката, без да проведе национализация и без да пипа олигарсите и мафията. Един фашистки режим пробужда чувството на национално величие, дисциплина и превъзнася митовете за великото минало. Така, според Бжежински, Путин се опитва да свърже традицията на Чрезвичайната комисия със сталинския стил на ръководство от военното време, с претенциите на руското православие като Трети Рим и със славянофилските мечти за единна славянска държава, управлявана от Кремъл.
Бжежински изразява съжалението си, че няколко години в Белия дом бил разпространен култът към Путин, което създало големи трудности за руските демократи, които изпадат във все по-голяма изолация. Според политолога те трябва да се поддържат.
За руснаците, твърди Бжежински, Кремъл е нещо повече, отколкото място, където пребивава правителството. Той въплащава традицията на централизацията, поддържана от руската диктатура. Москва според него е място, където пребивава паразитният политически елит, който смята своите собствени интереси за интереси на Русия. Подчиняването на необятната страна, която обхваща 11 часови зони, решенията, които вземат бюрократите от далечна Москва, е формулата, на която отдават предпочитание бюрократите. Монополът на московския елит върху властта души инициативата на местата и не позволява на регионите в Русия да използват собствените си таланти и ресурси, смята Бжежински.
След конфликта в Украйна Бжежински поиска да й се доставя оръжие и да заплаши Путин с война, ако Русия вкара свои войски в страните от Балтика, но той имаше и предложение да се урегулира украинската криза.
Ако Русия нападне Балтика, посочва в едно интервю Бжежински, НАТО ще воюва.
|
| 27 Май 17, 13:25
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
