|
|
 Актуално 09:25 |
|
|
94 ГОДИНИ ОТ ДЕВЕТОЮНСКИЯ ПРЕВРАТ |
Как армейски части под ръководството на Военния съюз и с участието на Народния сговор свалиха правителството на Александър Стамболийски
Военният съюз или Военната лига е организация на действащи и запасни офицери в България между двете световни войни, създадена през 1919 г. и закрита през 1947 г. Името й се свързва освен с Деветоюнския, с Деветнайсетомайския през 1934 г. и Деветосептемврийския преврат и масовите убийства в средата на 20-те години на ХХ век.
Народният сговор е политическа организация, създадена през 1921 г., разформирована е през 1923 г.
На своя конгрес в края на 1922 г. Военният съюз взема решението за сваляне на земеделското правителство на Александър Стамболийски. Информацията за това стига до правителството.
През април 1923 г. БЗНС печели парламентарните избори и 212 места от 245 в парламента.
В същото време правителството на Стамболийски изпада все повече в изолация и се конфронтира с партиите от Конституционния блок, много от дейците на който са в затвора, с Военния съюз, който е забранен официално, с БКП, която смята БЗНС за свой враг, и с ВМРО - Вътрешната македонска революционна организация.
Конституционният блок включва Демократическата, Обединената народно-прогресивна и Радикалдемократическата партия. Той е създаден през юли 1922 г. по инициатива на Андрей Ляпчев и Атанас Буров, за да се обединят опозиционните сили за борба с правителството на Александър Стамболийски. След преврата на 9 юни Конституционният блок е разпуснат и се създава новата партия Демократически сговор.
През май 1923 г. е сформиран новият парламент. Военният съюз провежда събрания в различни гарнизони, готвейки преврата, установява контакти с цар Борис III и с ВМРО - секретарят на Военния съюз Никола Рачев се среща с Тодор Александров. На 25 май е определена датата на преврата, изготвени са планове на операцията, като са разпределени целите и задачите на отделните подразделения.
Превратът започва с операцията в София в 3 часа сутринта на 9 юни. Половин час по-късно започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията. За мероприятията в София отговарят Велизар Лазаров и Дамян Велчев; много запасни офицери поемат командването на военните части. Лазаров е обявен за началник на Софийския гарнизон и ръководи обезоръжаването на полицията и Оранжевата гвардия в столицата. Най-близки сътрудници на Велчев са Кимон Георгиев, Никола Рачев и Владимир Начев, които поддържат връзката с войската. А. Цанков е натоварен със задачата да сондира мнения сред политическия елит.
В началото много военни не желаят да се включат в мероприятието заради военната клетва. Затова е издигнат лозунгът, че превратът е в името на Борис III. Известно е, че Стамболийски все повече изразявал мнението си, че България трябва да се превърне в република, което означава абдикация на царя.
Членове на Военния съюз привличат за участие в преврата по-нисши чинове - поручици, капитани, майори, ротници и дружинни командири.
Как точно протича превратът
В два часа през нощта на 8 срещу 9 юни войските на Софийския гарнизон излизат от казармите и поемат към определените според плана цели, телефонните връзки са прекъснати, изолирани са домовете на министрите, телеграфните апарати се контролират от офицери, пехотата заема всичките входни и изходни пътища и улици, картечни отделения заемат важните кръстовища в столицата, полицията е изолирана, полицаите отстранени от служба и сменени от войници. Всичко минава според плана и превратът вече е факт. Към 7 часа сутринта идва сигнал от превратаджиите в провинцията, че и там всичко е минало добре и властта е техните ръце.
Министрите се събират в 10 часа предната вечер в дома на Иван Русев и в четири и половина през нощта Лазаров и Велчев докладват, че превратът е успешно проведен. Цар Борис III изчаква информацията за успеха на преврата в гарнизоните и реакцията на чуждите посолства, утвърждава с указ новото правителство на обяд на 9 юни. Но в началото царят не желаел да подпише указите и затова бил заплашен, че ако не подпише, България ще бъде обявена за република. Борис III подписва указите и узаконява преврата. С този акт признава официално смяната на властта.
Дейци на ВМРО убиват Райко Даскалов.
Задачите, които си поставят организаторите на преврата, са изпълнени - армията е привлечена окончателно, А. Цанков е готов със списъка с новото правителство.
Оранжевата гвардия, т.нар. сопаджии
Оранжевата гвария са паравоенните отряди на БЗНС от началото на ХХ век, наричали ги "сопаджии". Целта им е укрепване на властта на Стамболийски. Инициатор на създаването на гвардията е Райко Даскалов, който е неин командващ. Части на Оранжевата гвардия са използвани срещу Транспортната стачка през 1919-1920 г., учредителния събор на Конституционния блок през 1922 г. и др. мероприятия на опозицията.
По времето на преврата части на Оранжевата гвардия са съсредоточени в София, но бързо са обезоръжени от превратаджиите. По нареждане на правителството на Александър Цанков те са разформировани.
В резултат на военния преврат правителството на Стамболийски е свалено и е сформирано ново правителство - на Александър Цанков, което включва представители на всичките опозиционни партии, с изключение на БКП.
Юнското въстание
В отделни райони в страната земеделците се съпротивяват, включително и присъединили се към тях комунисти. Тези събития остават в историята като Юнско въстание. Дейността им е най-активна в Плевенско и Шуменско, дори Плевен е завзет от въстаниците, но въстанието няма организиран характер, единно ръководтво и повсеместен обхват и е смазано от правителствените гарнизони. Ръководството на БКП заема позицията на неутралитет по отношение на свалянето на правителството на БЗНС.
Убийството на Стамболийски
По това време Александър Стамболийски, който се чувствал несигурен в града, се премества в родното си село Славовица. На 8 юни го посещава царят с княгините Евдокия и Надежда, което смущава превратаджиите. Но по-късно той се връща в двореца "Врана", което ги успокоява. В защита на Стамболийски се събират около три хиляди лошо въоръжени селяни от околните села и под неговото ръководство на 10 юни заемат позиции в околностите на Пазарджик; там те са разпръснати от армията. Стамболийски отива в село Голак, откъдето е жена му; там е заловен от активисти на ВМРО на 14 юни и е предаден на коменданта на Пазарджик - Славейко Василев, и е отведен в града. По нареждане на новото правителство е убит след серия от мъчения от група на ВМРО, водена от Величко Велянов. Смъртната присъда на Стамболийски била издадена в момента, когато той се опитал да унищожи организацията, което македонците нямало как да простят.
Цанков описва по следния начин действията на ВМРО: „Съдеше ли някои, той не можеше да избегне съдбата си. Дните му биваха прочетени. За тях важеше правилото: Може да се забави, но няма да се забрави.“
Курсът на БКП към въоръжено въстание
Под натиска на Коминтерна БКП решава, че трябва да се противопостави на превратаджиите и обявява курс към въоръжено въстание, планирано за септември 1923 г., останало в историята като Септемврийско въстание.
Коминтернът, или Комунистическият интернационал и Трети интернационал, е обединение на комунистически партии от цял свят, които изповядват максическата идеология. Той съществува от 1919 до1943 г. Седалището му е в Москва. Целта на Коминтерна е да мобилизира и финансира комунистическите партии от цял свят за световна революция, ликвидиране на капитализма, установяване на диктатура на пролетариата, изграждане на социализма и комунизма в целия свят. Организацията е с председател Григорий Зиновиев. Председател на българската секция в Коминтерна е Георги Димитров.
Парламентарният терор на БЗНС над малцинството в парламента
По времето на управлението на правителството на БЗНС политическите партии са притискани, техни лидери са вкарвани в затворите; направен е опит за ликвидирането на ВМРО; един месец преди преврата за нейни лидери са създадени концлагери. Затова ВМРО веднага застава на страната на опозицията, която по-късно се организира в Демократическия сговор, с главна задача да свали правителството на БЗНС, смятано за просръбско. Лидерите на ВМРО - Тодор Александров и Александър Протогеров в навечерието на подписването на Ньойския договор са арестувани. Членове на ВМРО успяват да организират бягството им и веднага започват да се готвят за свалянето на правителството на БЗНС. Стамболийски смятал ВМРО за основна пречка за сближаването на България и Югославия. Затова ВМРО участва активно в преврата на 9 юни 1923 г.
Оценки за управлението на Стамболийски
Едни историци го определят като авторитарно, поддръжниците му - за законно и демократично.
Безспорто правителството на БЗНС успява да възстанови страната след пораженията на Първата световна война. Но Стамболийски допуска и някои сериозни грешки, като за кратко време успява да настрои срещу себе си всичките политически партии, Борис III, ВМРО, армията и голяма част от градското население. Правителството въвежда много непопулярни мерки - отстранява военните с десни възгледи, преследва водачите на старите управляващи партии, предприема мерки за ликвидацията на ВМРО, създава Оранжевата гвардия и други мерки, които целят укрепването на БЗНС. Така постепенно властта на БЗНС се превръща в диктат на мнозинството, което по това време било основно селското население.
Превратът на 9 юни 1923 г. сваля едно правителство, което използва недемократични средства за провеждането на политиката си. Но след преврата настъпва ново разцепление в българското общество.
|
| 09 Юни 17, 09:25
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
