СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана

 
Рейтинг: 2.00
(227)
Актуално
Статии
Албум
Книги
Контакти
Онлайн книжарница
За нас

БЛОГ АРХИВ
«« юни 2017 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
      1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30    



Актуално 21:17
« Обратно
Вземи в gLOG
Вземи в gLOG
С КАКВИ СХЕМИ ЗАБОГАТЯ БОРИС БЕРЕЗОВСКИ ПРЕЗ 90-ТЕ ГОДИНИ
Той става олигарх, но не и бизнесмен, смятат специалисти.
Борис Березовски е най-ярката и трагична фигура сред руския олигархат през 90-те години. Той започва да печели, когато е на 50 години и дори обществеността смята, че той назначава руските президенти.
Березовски е истински учен и професор. През 1978 г. като старши научен сътрудник в Института по проблемите на управлението е удостоен с най-престижната награда на Ленинския Комсомол за научни разработки, а след пет години защитава и докторска дисертация. Двете му десертации, според спомени, са писани от колегите му. От 1968 до 1989 г. Березовски публикува в съатворство повече от 100 научни работи, включително и книги, част от които е преведена на Запад.
Борис Абрамович е роден през януари 1946 г. в Москва. Баща му Абрам Маркович е инженер от Томск, работил в завод за строителни материали.
След училище Борис постъпва в Лесотехнически институт, който е прикритие за подготовката на специалисти за космическия отрасъл, в секретния факултет "по електроника и изчислителна техника". Носи светло раирано сако и е много суетен. През 1967 г. завършва института и е разпределен във ведомствения Институт за управление към АН в Съветския съюз. Там изминава пътя от инженер до завеждащ лаборатория и сектор, влиза в КПСС. От 1973 г. сътрудничи с "АвтоВАЗ, където внедрява системи за автоматизирано проектиране.
Но науката е само фасада за търговската му дейност. Според спомени още от края на 70-те години той пише дисертации по поръчка и ги продава. Заработва и с лекции.
Трудно е да се каже кога Березовски започва да печели големи, по съветските мерки, пари. През 1981 г. като известен учен, той попада в затвора за спекулация - опитвал се да продава спално бельо и сирийски покривки. Делото е заметено; Березовски успява да се "договори" - този талант притежава от дете.
Както се вижда, на 35 години Березовски измисля съвсем дребен бизнес. За сравнение, на неговата възраст неговият ученик и приемник Роман Абрамович вече има активи на стойност около 14 милиарда долара - пет пъти повече отколкото у Березовски в пика на кариерата му.
Във втората половина на 80-те години Березовски организира още един бизнес. Приятелят му от младостта бизнесменът Леонид Богуславски разказва как с Борис купили от поета Андрей Вознесенски жигула. Карали я - една седмица единият, втората - другият. Богуславски разбрал, че той навъртал 400 километра, а партньорът му - 2000 и повече. Березовски - докторът на науките, професорът, авторът на монографии, просто го измамил.
Березовски смята за начало на своето издигане по пътя на богатството една обикновена корупционна схема, която се използва широко днес. Усетил вятъра на промяната, той закрива създадената от него лаборатория в Института по проблемите на управлението и създава общо предприятие с чужденци.
През 1989 г. Березовски създава "ЛогоВАЗ"; той искал да доставя за него програмни продукти, но бързо се пренасочва към продажбата на дефицитните по онова време жигулита.
През септември 1991 г. той тегли от швейцарски банки кредит от 20 милиона долара. Срещу вносно оборудване той иска срещу тази сума от завода 10 хиляди автомобила. "ЛогоВАЗ" и "АвтоВАЗ" влизат в симбиоза.
"ЛогоВАЗ" е не само най-големият официален дилър на "Мерцедес Бенц", но и на "Дженерал Мотърс", "Волво", "Хонда" и др. През 1992 г. оборотът му е над четири милиарда долара в Русия.
Секретът на Березовски е фиктивен реекспорт на жигули, като използвал факта, че за износ автомобилите се продавали по-евтино, отколкото вътре в страната, заради нуждата от валута и ниското им качество. Част от уж изнесените автомобили уж се продавали от чужденци обратно в Русия, но по-скъпо. Разликата в сумите попада в контролирани от Березовски чужди банки, а самите автомобили не са пресичали границата.
През 1993 г. Березовски влиза в "семейството" на Елцин. Чрез заместник-главния редактор на списанието "Огоньок" Юмашев, който издава книги на Елцин. Березовски финансира списанието, а Юмашев го запознава с Елцин и дъщеря му Татяна Дяченко, след което се жени за нея. Березовски спонсорира книгата на Елцин "Записки на президента".
През октомври 1993 г. Березовски оглавява Автомобилния всеруски алианс за строителството на автомобилен завод, който трябва да произвежда годишно 300 хиляди ВАЗ-1116. Този алианс е първата в Русия финансова пирамида. Продадени са акции за поне 20 милиона долара, но народът не получава обещаните от Березовски народни автомобили.
През 1994 г. има опит Березовски да бъде убит. Взривяват колата му. Същата година той получава светото кръщене и става православен.
За да се конкурира с НТВ на Гусински, Березовски инициира създаването на Обществената руска телевизия ОРТ - днешния Първи канал. Той управлява главната телевизия в страната: 51% от акциите са на държавата, 49% си поделят четири банки. През март 1995 г. Березовски е обвинен в убийството на легендарния водещ Влад Листев, което не е разкрито и до днес.
След като задлъжнява на "АвтоВАЗ" с около 50 милиона долара, заводът прекратява работата с него.
След като губи автомобилната хранилка, Березовски се залавя с идеята за залогови аукциони.
След това се насочва към нефтения бизнес. Негов партньор става 29-годишният Абрамович, който организира проекта, тъй като познава спецификата на отрасъла, а Березовски го издига в администрацията на Елцин. Той убеждава Коржаков да му предаде "Сибнефт", за да спаси ОРТ от фалит. През 1995 г. редица руски нефтени предприятия са обединени в "Сибирската нефтена компания", шеста в страната и 20-а в света. Държавата предава 51% от акциите на "Сибнефт" на банката на олигарха Смоленски и на "Нефтената финансова компания" на Березовски и Абрамович.
През 1996 г. олигарсите се обединяват, за да спасят Елцин на поредните президентски избори, тъй като рейтингът му е нисък. От тази кампания по спасяването на Елцин Березовски има максимум изгода. Неговият девиз по това време е "Парите решават всичко!".
С тесните връзки на Березовски с чеченската престъпност и вероятността от натиск срещу военните може да се обясни успехът на нападението срещу Грозни през август 1996 г. , в резултат на което генерал Лебед подписва чудовищния Хасавюртски мир.
След като олигарсите вземат властта, общността на интересите им се сменя с вътрешна конкурецния. Березовски обявява война на Анатолий Чубайс. Войната между тях води да провал в приватизацията на "Газпром", която очакват двата олигархични клана - на Чубайс и Березовски.
През май 1998 генерал А. Лебед става губернатор на Красноярския край, но неговата длъжност не носи полза за Березовски, който стои зад него.
Той се опитва да направи премиер зависимия Черномирдин, но тази идея се проваля. За премиер е избран Евгений Примаков, а новият премиер не иска да краде. Това е катастрофа за Березовски. Той губи влияние в обществото и политиката.
През ноември 1998 г. Березовски пише писмо до шефа на ФСБ, че се подготвя покушение срещу него от предишното ръководство на ФСБ. Свързания с Березовски подполковник от ФСБ Литвиненко съобщава, че се подготвя покушение срещу него.
Това е част от кампанията за дезорганизирането на новата власт. В Интернет се появяват документи, които обвиняват Березовски в убийството на депутата Старовойтова, уж заради шантаж. Прокуратурата постановява да се арестуват Березовски и заместник-генералният директор на "Аерофлот" Глушков. Решението е отменено, но делото продължава - следователите счели, че управляващите "Аерофлот" помощници на Березовски откраднали 40 милиона долара.
След уволнението на Примаков, който спасява страната и става популярен, Березовски по навик си приписва победата за това, макар че решението е взето без него. Либералите се връщат обратно във властта, а там за Березовски няма място.
През пролеттта на 1999 г. той удвоява дела си в телевизионния канал ТВ-6 Москва - до 75%. През юли купува издателската къща "Комерсант", вероятно контролирана от олигарха Смоленски. Към края на 1999 г. той контролира ОРТ и ТВ-6, "Наше радио", "Независимая газета", "Нови известия" и ИК "Комерсант". И превръща ОРТ в инструмент на информационната война против Юрий Лужков и Евгений Примаков.
Березовски влиза в Държавната дума като представител на окръг Карачаево Черкесия.
През 2000 г. президент на Русия става В. Путин; започва нова политическа епоха. И звездата на злия гений от 90-те години започва да се клати. Същата година Березовски напуска Думата и бяга в Лондон. Опитите му да се върне след това в родината са безуспешни. Проваля се и искът му към бившия му партньор Абрамович за принуждаване да продаде частта си в две компании, но през 2012 г. този иск му е отказан в Лондон.
Губейки от Абрамович, Березовски не може да плаща дълговете си и започва да разпродава имуществото си.
Безусловно Березовски е най-наивният, щедрият, доверчив и непрактичен сред руските олигарси; по-сложните схеми въобще не го интересуват. Дори не бил бизнесмен. От средата на 90-те години всичките му дела води Бадри Патаркацишвили; на първо време с Роман Абрамович.
Внезапната смърт на "завеждащия общата хазна" Бадри в началото на 2008 г. разорява Березовски. Всичките пари, които ексолигархът смятал за свои, разделят помежду си роднините на Патаркацишвили.
На 23 март 2013 г. Березовски е открит мъртъв на пода в заключена отвън баня в луксозния му дом край Лондон. Следователите твърдят, че е самоубуйство от депресия, но властите отказват да потвърдят този факт.
Много хора смятат, че патологичният измамник Березовски е инсценирал собствената си смърт и се скрил в някое тайно убежище.
След смъртта на Березовски Лондонският съд установява, че бившият ексолигарх няма пари и го признава за неплатежоспособен. Неговите активи и имущество, които остават след смъртта му, не стигат, за да покрият дълговете му.
Английският съд оценява имуществото на руския олигарх на 34 милиона евро, а дълговете му са 46 милиона евро.
Някога Березовски беше казал: "Животът ми в Съветския съюз е цял период, равен, ярък и щастлив. Аз бях абсолютно щастлив в Съветския съюз, растях в класическо съветско семейство... Училище, институт... университет, след това - аспирантура, кандидатска дисертация, докторска дисертация, член-кореспондент на Руската Академия на науките. Повтарям - бях абсолютно щастлив, защото се занимавах с любимата си работа..."
11 Юни 17, 21:17   

0.1167