СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана

 
Рейтинг: 2.00
(227)
Актуално
Статии
Албум
Книги
Контакти
Онлайн книжарница
За нас

БЛОГ АРХИВ
«« юни 2017 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
      1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30    



Актуално 21:24
« Обратно
Вземи в gLOG
ЗАЩО БЕШЕ ИЗГОРЕН НА КЛАДАТА ДЖОРДАНО БРУНО
Той подложил на съмнение основите на католицизма и призовал да се създаде друга религия

Ние знаем за Джордано Бруно от учебника по история в средното училище. Там пише, че той бил обвинен, че е еретик и бил изгорен на кладата, тъй като след Коперник твърдял, че Земята е кръгла и се върти около Слънцето. Но проучването на биографията на Бруно показва, че не е изгорен заради научните си убеждения.
Един от най-разпространените митове за Джордано Бруно е, че той починал в млада възраст.
Бруно е роден през 1548 г. и по времето, когато бил изгорен на клада, бил на 52 години. Тази възраст през средновековието била смятана за преклонна.
При раждането момчето получило името Филипо; то се родило в селцето Нола, недалеч от Неапол. Баща му бил обикновен войник. Тъй като семейството било бедно и Бруно не можел да учи в университет, му била отредена съдбата на свещеник. През 1559 г. той постъпил в школата при манастира "Свети Доминик" в Неапол. Бруно изучавал логика, богословие, астрономия и други науки. През 1565 г. бил подстриган за монах и се нарекъл Джордано - италианското име на свещената река Йордан. След седем години Бруно получил сана свещеник и тогава до ръководството на манастира започнали да постъпват доноси от други доминиканци. Обвинили Джордано, че чете еретични книги и че изнесъл всичките икони от килията си и оставил само разпятие. Но главните обвинения срещу него били съмненията му в постулатите на християнската църква - например в непорочността на зачатието на Дева Мария. Ръководството на манастира започнало разследване срещу еретика, но той не дочакал решението му и през 1576 г. избягал, първо в Рим, след това - в чужбина.
Друг мит било твърдението, че Бруно не бил учен. Днешни изследователи твърдят, че в трудовете му липсват математически сметки. Той гоорел за безкрайността на вселената и многото планети, но като публицист. Повечето му съчинения са комедии и поеми.
Но Бруно бил човек на своето време. По времето на странстванията си в Европа той преподавал в Европа, в най-големите университети, включително в Сорбоната и Оксфорд; той защитил две докторски дисертации; няколко негови труда били посветени на развитието на паметта. Благодарение на личната си методика Бруно запомнял наизуст хиляди книги, сред които Библията и трудове на арабски философи.
През 1581 г. една от лекциите му посетил кралят Хенрих III Френски, който бил поразен от паметта на учения. Кралят го поканил в двора, но Бруно се изпокарал с учените от Френската академия заради трудовете на Аристотел и се простил с Париж.
В Лондон Джордано Бруно чел лекции за истинността на идеите на Коперник, според който не Земята, а Слънцето е в центъра на нашата планетарна система. Той спорел с писателя Уилям Шекспир, философа Френсис Бейкън, физика Уилям Гилбърт. Но не успял да убеди Шекспир и Бейкън, които продължавали да твърдят, че Слънцето е планета и се върти около Земята. Но Гилбърт възприел идеите на Бруно, развил ги и установил някои физически зекономерности в хелиоцентричната система.
В Англия Джордано Бруно издал главния си научен труд "За безкрайността на Вселената и световете", в който твърдял, че в космическите простори има и други обитаеми планети. Като цяло той написал около 30 научни работи.
16 години Джордано Бруно пътешествал из Европа, четял лекции в университетите и пропагандирал възгледите си. През 1591 г. се върнал в Италия като личен преподавател на венецианския аристократ Джовани Мочениго, но скоро отношенията им се развалили. Моченико написал срещу учения първия донос, в който написал до венецианския инквизитор, че Бруно е еретик, тъй като твърди, че съществуват други светове, че Христос не е умрял по добра воля и се стараел да избегне смъртта, че душите на хората след смъртта на тялото преминават от едно живо същество в друго. След първия последвали още два доноса. Бруно бил арестуван и изпратен в затвора. През 1593 г. го закарали в Рим, където го подложили на изтезания, за да се отрече от възгледите си.
Третият мит за Бруно е, че са го изгорили заради напредничавите му научни идеи, по-точно за учението му за безкрайността на световете и хелиоцентричната теория за строежа на нашата планетна система. В края на 16 век много учени изказвали това мнение. Последователите на Коперник инквизицията не осъждала на смърт. 16 години след смъртта на Бруно римският папа Павел V обявил, че теорията на Коперник противоречи на Свещеното писание и през 1633 г. Галилей бил принуден да се откаже от мнението, че Земята се върти около Слънцето.
Всичките трудове на Бруно били обявени за еретични едва три дни след смъртта му.
Но тогава за какво бил изгорен на кладата?
Документите в римския съд показват, че Бруно бил изгорен заради отричането на основополагащите догми в християнството. Ученият по същество създавал собствено учение, което заплашвало да срине Ватикана. Той се съмнявал в светостта на църковните книги и твърдят, че трябва напълно да се преосмислят много положения в католицизма и да се създаде друга религия. Повече от седем години, изтезавайки Бруно, инквизиторите се опитвали да го убедят да се откаже от тези възгледи, но неуспели да сломят волята му.
На 9 февруари 1600 г.. трибуналът на светата инквизиция признал Бруно за неразкаял се, упорит и непреклонен еретик. Лишили го от свещеническия сан и го отлъчили от църквата. След това грешникът бил предаден на съда на губернатора на Рим с лицемерната молба да получи "милосърдно" наказание, без да се пролива кръв. По същество това означавало изгаряне на клада.
Според преданието, след като Джордано Бруно изслушал присъдата, казал:
- Дори да ме изгорят, това не значи, че са ме опровергали!
Бруно бил изгорен на 17 февруари 1600 г. на площада на Цветята в Рим.
Друг мит за големия учен: че Римската църква му простила и осъдила тогавашното поведение на инквизицията. Но за разлика от Галилей, когото римският папа Йоан Павел Втори през 1992 г. напълно реабилитирал, Джордано Бруно и до днес не е оправдан, т.е. църквата и до днес смята смъртта му за оправдана.
"Тайните на ХХ век"
15 Юни 17, 21:24   

0.1039