|
|
 Актуално 11:08 |
|
|
НА ДНЕШНИЯ ДЕН - 18 ЮНИ 2017 Г. СЕ НАВЪРШВАТ 43 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ГЕОРГИЙ ЖУКОВ |
МАРШАЛЪТ, КОЙТО ПОБЕДИ ХИТЛЕР
Георгий Константинович Жуков е роден в село Стрелковка, Калужка област, през 1896 г. в семейството на селянин. През 1915 г. той е призован в армията на служба в кавалерията. През 1916 г. Жуков попада на Югозападния фронт в Десети Новгородски драгунски полк; на фронта е раняван няколко пъти. Влиза в Червената армия през август 1918 г. , в РКП - болшевики, през 1919 г. По времето на Гражданската война червеноармеецът Г. Жуков воюва на Източния, Западния и Южния фронт срещу уралските казаци, край Царицин, с войските на Деникин и Врангел. След като завършва Рязанските кавалерийски курсове, през есента 1920 г. е назначен за командир на взвод, след това - на ескадрон. През август 1920 г. Жуков участва в боевете край Екатеринодар, през декември 1920-1921 г. участва в потушаването на селското въстание в Тамбовска област. През следващата година участва в потушаването на Антоновското въстание.
От командир на полк до командващ корпус - 1923-1939 г.
От 1923 г. Жуков постъпва в командването на 39-и полк в Седма Самарска кавалерийска дивизия; след завършването на кавалерийските курсове в Ленинград е назначен за командир на 42-ри кавалерийски полк.
От 1926 г. преподава в Белоруския държавен университет. През 1929 г. Жуков завършва курсовете за висш команден състав в РККА. От май 1930 г. командва 2-ра бригада в Седма самарска кавалерийска дивизия, която ръководи тогава Рокосовски. След това Жуков служи в Белоруския военен окръг.
От юли 1938 г. той е заместник-командващ Западния Военен окръг. От юни 1939 г- командващ Първа армейска група съветски войски в МНР.
Халхин-Гол. Командващ окръг - 1939-1940 г.
През юни 1939 г. Жуков е изпратен в района на съветско-японския конфлит, където влиза в командването на 57-и специален стрелкови корпус, който по-късно е пререформиран в 1-ва армейска група. През август 1939 г. Жуков провежда успешна операция и разгромява група японски войски на река Халхин-Гол. В нея той за пръв път използва танкови части в ликвидирането на противника. Разгромът на японците се смята за ключов фактор, който принуждава Япония да се откаже от плановете си да нападне Съветския съюз заедно с Германия.
1941 г. - началник на ГЩ
През януари 1941 г. Жуков участва в две двустранни учения, в които се разглеждат действията на крупна ударна групировка съветски войски на държавната граница на Съветския съюз, в посока Полша-Източна Прусия и Унгария-Румъния. В резултат от успеха на ученията Жуков е издигнат от Сталин за шеф на съветския Генерален щаб. На този пост Жуков участва в съставянето на "Съображенията по плана за стратегическото развъртане на силите на Съветския съюз в случай на война с Германия и нейните съюзници". Според този документ ударът на съветските армии трябва да бъде през Южна Полша с насочване към Берлин, или към Балтийско море, ако основните германски сили удържат територията на Полша и Източна Прусия.
Документът не е подписан. Според интервю с Жуков от 1926 г. планът не бил одобрен от Сталин.
На 21 юни 1941 г. на съвещанието в Кремъл Жуков и народния комисар по отбраната Тимошенко предлагат на Сталин проекта на Директива №1, която е приета няколко часа преди Германия да нахлуе в Съветския съюз.
Периодът на Великата отечествена война
В годините на войната - 1941-1945 г., Жуков заема постовете началник на Генералния щаб на РККА, член на Главното командване, член на Върховното командване, член на Върховното главно командване и др. Командва фронтовете Резервен, Ленинградски, Западен, Първи Украински и Първи Белоруски фронт. В края на юли 1941 г. след тежките неуспехи на съветските войски на Западното и Северозападното направление, след като съветските войски изоставят Смоленск, Жуков е свален от длъжността началник на ГЩ и е назначен за командващ Резервния фронт. След Елнинската операция той е назначен за командващ Ленинградския фронт и получава задачата не само да удържи града от завземане, но и да го деблокира докато немците не са изградили блокада около него. Под командването на Жуков през септември-октомври 1941 г. войските на Ленинградския фронт заедно с Балтийския флот отбраняват Ленинград срещу групата армии "Север". През октомври-ноември 1941 г. Западният фронт под командването на Жуков осъществява активна отбрана с цел изтощаване на противника и подготовка за контранастъпление по целия фронт.
1942 г.
През 1942 г. Жуков командва съветските войски в четирите крупни фронтови настъпателни операции:
Московското контранастъпление - януари 1942 г.
Ржевско-Вяземската операция - януари-април 1942 г.
Първата Ржевско-Сичовска операция - юли-август 1942 г.
Втората Ржевско Сичовска операция - операцията "Марс", ноември-декември 1942 г.
1943 г.
През 1943 г. Жуков коордидира действията на фронтовете в операцията "Искра" при пробива на Ленинградската блокада. През януари 1943 г. той получава званието "маршал на Съветския съюз". Жуков е първият маршал в страната след началото на войната.
От март Жуков действа на белгородското направление във формиращата се Курска дъга - Воронежкия фронт. През юли в хода на отбранителния и настъпателен етап в Курската битка той координира действията на Западния, Брянския, Степния и Воронежкия фронт.
1944 г.
В резултат от Житомирско-Бердичевската операция се образув Корсун-Шевченковският вал, който Жуков и Ватутин в доклад до Сталин предлага да бъде срязан. В обкръжение попадат 42-ри армейски корпус в първа танкова армия и 11 армейски корпус в осма армия - шест дивизии и една бригада. По времето операцията генерал Конев обвинява Жуков и Ватутин в бездействие към обкръжената германска групировка, което водело до излизането й от обкръжение. Командването е предадено от Сталин на Конев. Този случай усложнява отношенията между Жуков и Конев.
След смъртта на Ватутин Сталин заповядва на Жуков да оглави Първи Украински фронт. През март-април 1944 г. войските под командването на Жуков провеждат настъпателната Проскуровска-Черновицка операция и стигат до Карпатите.
През лятото на 1944 г. Жуков координира действията на Първи и Втори Белоруски фронт в операцията "Багратион", операцията завършва успешно. Изминати са 400-500 километра.
През юли 1944 г. Жуков координира действията на Първи Украински фронт, който нанася удари на Лвовския, Рава-Руския и част от силите на Станиславското направление. През ноември 1944 г. е назначен за командващ Първи Белоруски фронт.
1945 г.
На заключителния етап от войната Първи Белоруски фронт, командван от маршал Жуков, провежда заедно с Първи Украински фронт под командването на Конев Висло-Одерската операция, при която съветската армия освобождава Варшава и разгромява групата армии "А".
Първи Белоруски фронт завършва войната с Берлинската операция.
На 8 май 1945 г. в Карлсхорст, Берлин, Жуков приема от генерал-фелдмаршал В. Кейтел безусловната капитулация на войските на Германия.
на 24 юни маршал Жуков приема Парада на Победата в Съветския съюз над Германия във Великата отечествена война, който е проведен в Москва на Червения площад. Парада командва маршал Рокосовски.
След войната
През юни 1945 г. Първи Белоруски фронт е преименуван на Група съветски окупационни войски в Германия, чийто главнокомандващ става маршал Жуков. Той оглавява Съветската военна администрация в Германия.
През март 1946 г. маршалът е назначен на длъжностите главнокомандващ Сухопътните войски и заместник-министър на въоръжените сили.
През лятото на 1946 г. Жуков е обвинен в незаконното присвояване на трофеи и в раздуването на своите заслуги в разгрома на Хитлер, с личната формулировка на Сталин "присвои си разработката на операции, към които няма никакво отношение". Членове на Политбюро обвиняват маршала в "бонапартизъм" заради това, че извадил политотделите от състава на сухопътните войски.
През юни 1946 г. започва разследването по "трофейното дело". Събрани са материали, които показват, че Жуков извозил от Германия много мебели, произведения на изкуството, различно друго трофейно имущество за своето лично ползване. На 9 юни Жуков е свален от длъжността командващ сухопътните войски и заместник-министър на въоръжените сили и е назначен за командващ войските в Одеския окрък. През февруари 1947 г. маршалът е изведен от кандидат-членовете на ЦК на ВКП - болшевики.
През февруари 1948 г. със заповед на военния министър Николай Булганин Жуков е назначен на длъжността командващ Уралския военен окръг. На 19-ия конгрес на партията през октомври 1952 г. отново е избран за кандидат-член на ЦК.
След смъртта на Сталин през 1953 г. по ходатайството на Лаврентий П. Берия Жуков е назначен за първи заместник-министър на отбраната. Хрушчов и Булганин планират да отстранят Берия, като го обвинят в подготовката на държавен преврат. По някои свидетелства Жуков предупредил Берия.
През 1954 г. на Жуков е поръчано да подготви и проведе учения с използването на атомно оръжие на Тоцкия полигон. В ученията участват около 45 хиляди войници. Войниците и местните жители са подложени на въздействието на радиацията. Информацията за тези учения в съветския период е засекретена.
По времето на въстанието в Унгария през 1956 г. Жуков получава задачата да състави план за въвеждане на съветски войски, в хода на операцията "Вихър". Жуков има важна роля в потушаването на въстанието.
Пленум на ЦК на КПСС през 1957 г. обвинява Жуков, че "нарушавал ленинските и партийните принципи на ръководство на въоръжените сили, провеждал линията на проваляне работата на партийните организации, политически органи и военни съвети..." С постановление маршалът е изваден от Президиума на ЦК и ЦК на КПСС, освободен е и от длъжността министър на отбраната. През 1958 г. той е уволнен.
През 1964 г. , след като на власт идва Леонид Брежнев, обвиненията срещу Жуков частично отпадат.
През 1967 г. маршалът прекарва тежък инсулт.
През 1969 г. излиза книгата му "Спомени и размисли", която започва да пише през 1958 г. През 1973 г. умира съпругата на Жуков, след която той се чувства зле.
През май 1974 г. той изпада в кома в Кремълската болница. На 18 юни 1974 г. умира, без да дойде в съзнание. Урната с праха му е погребана до Кремълската стена на Червения площад в Москва.
|
| 18 Юни 17, 11:08
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
