БЛОГ АРХИВ |
---|
«« |
март 2024 |
»» |
|
|
|
Актуално 15:27 |
|
14 ЮЛИ - ДЕНЯТ НА ПРЕВЗЕМАНЕТО НА БАСТИЛИЯТА |
На 14 юли Франция празнува най-важния си национален празник - Денят на превземането на Бастилията: L'anniversaire de la prise de la Bastille.
Бастилията е крепост, която се намира в предградието Сен Антуан, в западната част на Париж; тя била построена в края на 14 век, постепенно се разширила и укрепвала през 16 и 17 век. Нейната роля била да бъде укрепление на подстъпите към столицата. Скоро обаче крепостта започнала да се използва за затвор, основно за политически затворници. За 400 години през Бастилията минали много прочути личности на Франция: писателят моралист Франсоа де Ларошфуко, драматургът Пиер Огюстен Карон де Бомарше, два пъти в затвора изкарал философът Франсоа-Мари Аруе де Волтер. При крал Людовик XV- 1710-1774 г., Бастилията придобила грозна слава на кралски затвор, в който затворниците изчезвали завинаги. За много поколения французи крепостта била символ на всевластието и деспотизма на кралете. През 1780 г. Бастилията престанала да се използва като затвор.
В края на 18 век Франция се оказала на прага на фалит; една трета от населението на Париж били бедни и бродещи. Търсейки изход от финансовата криза, кралят Людовик XVI бил принуден на 5 май 1789 г. да свика Генералните щати, които представляват висше съсловно-представителско учреждение, което се свиквало от краля в критични моменти за страната.
На 17 юни депутатите се провъзгласили за Национално събрание; на 23 юни отказали да се подчинят на кралския указ да бъдат разпуснати. На 9 юли 1789 г. Събранието се нарекло "Учредително" и провъзгласило за своя цел изработването на конституционни основи на нов политически ред.
Причината за обсадата на Бастилията били слуховете на краля да разгони Учредителното събрание и свалянето от поста му на държавен контрольор на финансите реформатора Жак Некер. Възмутените парижани излезли на улиците. На 11 юли станало ясно, че кралските войски се струпват край Париж.
На 14 юли 1789 г. парижани, които решили да окажат съпротива на войските, хукнали към Бастилията с надеждата да завладеят намиращото се там оръжие.
Традиционно се смята, че Бастилията била щурмувана, за да освободи затворниците. Но в този момент там се намирали само седем затворници - четирима производители на фалшиви пари, двама психично болни и един убиец. Гарнизонът на крепостта се състоял от 110 души.
Щурмът на Бастилията продължил четири часа. Търпата влязла в нея и обезглавила началника на гарнизона; затворниците били освободени.
Последица от падането на Бастилията бил фактът, че кралят се отказал от плановете си да извърши държавен преврат. Той не последвал съвета на граф Артоа и принцовете да избяга в Мец, където го чакала 30-хилядната армия на маркиз Буйе, за да оглави тази армия, да се върне в Париж и да накаже бунтовниците. На 15 юли той се явил в Учредителното събрание и заявил, че оттегля войските си от Париж и поверява сигурността си на Събранието, което той за пръв път нарекъл "Национално събрание".
Людовик XVI възстановил Некер на длъжността му и заповядал на войските си да се оттеглят от Париж. Гражданите посрещнали новината с ликуване. След 14 юли Парижката община взела решението за разрушаването на Бастилията. В продължение на три години, до 15 май 1791 г., крепостта била изцяло срината. Легендата разказва, че върху развалините й се появил надписът "От днес тук ще танцуват".
Днес на мястото на Бастилията се намира площадът на Бастилията, място, в което се пресичат десетки улици и белеварди, с подземните възли на парижкото метро и парижката опера. В центъра на площада се издига Юлската колона (Colonne de Juillet). Тя е издигната в памет на събитията по времето на Юлската революция през 1830 г., в резултат на които монархията на Карл Х била свалена и сменена с конституционната монархия начело с Луи Филип. Съоръжението е високо над 50 метра. Колоната увенчава позлатена бронзова статуя на крилатия Гений на Свободата, дело на Огюст Дюмон. В едната си ръка Геният държи факела на Цивилизацията, в другата - скъсаните вериги на робството.
Завземането на Бастилията се възприема като начало на Великата френска буржоазна революция. Официално празникът е провъзгласен на 31 януари 1879 г. Оттогава щурмът на крепостта се смята на символ на съгласието и единението на френската нация, а Денят на превземането на Бастилията фактически е Денят на независимостта на Франция. Тази символична дата се смята, че е краят на кралския абсолютизъм и "стария ред".
Официалната програма на честването започва на 13 юли. Тогава във Франция се провеждат тържествени балове. На следващия ден се открива военният парад на Елисейските полета, който започва в 10 часа сутринта на площад "Етоал" и се движи в посока Лувъра, където го приема президентът на Франция. В 10 часа вечерта се провежда грандиозна заря до Айфеловата кула и на Марсово поле.
Интересни факти:
Известни са три списъка с "победителите на Бастилията", на онези, които я щурмували. В единия списък са посочени 871 души, в другия - 954, в третия - 662. Третият списък бил съставен от Станислав Майяр, един от героите в щурма. Макар че неговият списък не е пълен, в него той посочил професиите на щурмуващите - гвардейци, войници, търговци, служещи, учители, работници, занаятчии и бакали.
Коментирайки превземането на Бастилията, посланикът на Англия във Франция писал: "... От този момент ние можем да смятаме Франция за свободна страна, краля - монарх, с ограничена власт, а дворянството - сведено до нивото на протия народ..."
Следващите събития
Английската революция от 1688 г. не произвела такъв взрив, тя запазила предишния ред - дворянските титли, Палатата на лордовете и др.
Това се случило, защото феодализмът и привилегиите по това време вече изчезнали и нямало непреодолими прегради между буржоазията и дворянството. Аристокрацията във Франция ползвала привилегии, които били закрити за хората, които имали прост произход или били духовници и офицери. Буржоазията от своя страна желаела да достигне компромис по английски образец, но привилигированата аристокрация и кралят се съпротивявали упорито. Затова Конституционното събрание отменило привилегиите в нощта на 4 авгут 1789 г., приело Декларацията за правата на човека и гражданина на 26 август 1789 г. и Конституцията през 1791 г., която установило режима на конституционна монархия.
Кралят отново се опитал да промени хода на събитият и събрал в началото на октомври 1789 г. войски, за да разгони Събранието, но народът атакувал Версай и върнал краля в Париж. Тогава в нощта на 20 срещу 21 юни 1791 г. той се опитал да се скрие в чужбина, но бил задържан; Събранието възстановило правата му; то не искало да се отгазва от монархическия принцип.
През 1792 г. започнала войната с Австрия и Прусия; командващият нахлулите армии херцог Брауншвайгски поискал от революционерите да възстанови краля в предишната му власт и станало ясно, че тези събития се случват под диктовката на краля.
Дворецът Тюйлери бил завзет на 10 август 1792 г.; кралят бил лишен от власт, а след това изпратен в затвора. Новото Конституционно събрание - Конвентът, ликвидирало монархията и установило република на 22 септември 1792 г. Кралят бил даден на съда. Той бил екзекутиран на 21 януари 1793 г.
Така Френската революция завинаги приключила със "стария ред".
През 1793 и 1794 г. пред лицето на чуждестранната интервенция и вътрешните метежи най-решителните революционери мантанярите, наречени така, защото стоели на най-високите скамейки в Конвента, начело с Робеспиер, скрепили съюза на буржазията с народа за защита на реолюцията от вътрешни и външни врагове. Инструменти на революционната политика били икономическите и социалните мерки в интерес на народа и терорът. Щом нашествието било отразено, монтанярите били свалени на 9 термидор - 27 юли 1794 г. Очистен от монтанярите, Конвентът приел Конституцията, която установила буржоазния строй в неговия класически вид.
|
14 Юли 17, 15:27
|
|