СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана

 
Рейтинг: 3.00
(95)
Актуално
Статии
Албум
Книги
Контакти
Онлайн книжарница
За нас

БЛОГ АРХИВ
«« август 2017 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31      



Актуално 18:08
« Обратно
Вземи в gLOG
Вземи в gLOG
КОЙ И ЗАЩО УБИ СТЕФАН СТАМБОЛОВ
На 15 юли - 3 юли по стар стил, 1895 г. е извършен атентантът срещу бившия министър-председател в България водач на опозицията - Стефан Стамболов. Смята се, че убийството е извършено с негласната подкрепа на правителството на Народната партия и княз Фердинанд; Народната партия е сформирана след падането на правителството на Стамболов през 1894 г., с представители от старата Консервативна партия и Народната партия на Източна Румелия. Народната партия съществува до 20-те години на ХХ век; с нея е свързан вестникът "Мир". Покушението е извършено от група проруски ориентирани българи, начело с Наум Тюфекчиев, извършили няколко терористични акта в предходните години. Тюфекчиев е деец на Върховния македоноодрински комитет, роден през 1964 г. Убит през 1916 г. от екзекутора на ВМОРО Туше Скачков на улица "Раковски" с шест куршума в гърдите.
След 1887 г., когато ръководи правителството, Стамболов извежда страната от тежката консттуционна криза, утвърждавайки властта на новия княз Фердинанд Сакскобурготски. Управлението му е свързано с много опити да бъде сменена властта, организирана от групи, свързани с Русия, която не признава легитимността на княза.
През 1894 г. отношенията между Фердинанд и Стамболов са обтегнати; той е отстранен от министър-председателяския пост. Тъй като се страхуват от авторитета на Стамболов, Фердинанд и новият министър-председател Константин Стоилов търсят начин да го компрометират.
На 24 август Стамболов е арестуван за кратко заради интервюто му в германски вестник. Рачо Петров - военният министър, организира разследване, като се опитва да докаже, че Стамболов сам е организирал атентата срещу себе си през 1891 г. когато е застрелян финансовият министър Христо Белчев. Но доказателства липсват и разследването е прекратено. Създадена е парламентарна анкетна комисия, оглавявана от Димитър Моллов, която включва видни противници на Стамболов, която се опитва да докаже, че членовете на предишното правителство са извършвали престъпления, но това също не се доказва.
С авторитета си пред някои немскоезични вестници, на които продължава да дава интервюта, критични към управлението, Стамболов се превръща в пречка и за правителството, и за Фердинанд, който се стреми да получи признанието на Русия като княз на България.
През есента на 1894 г. правителството допуска в София да се върнат членовете на терористичната група на Наум Тюфекчиев, участвали в първия атентат срещу Стамболов и в последвалото убийство на българския дипломатически представител в Цариград - Георги Вълкович. Тюфекчиев пристига с чуждо име в София и е арестуван, но по нареждане на правителството е освободен. Външният министър Григор Начович отказва да го екстрадира в Османската империя, където е осъден задочно на 15 години затвор за убийството на Вълкович.
След Тюфекчиев в града се установяват и участвалите в предишния атентат срещу Стамболов - Михаил Ставрев-Халю и близките до Тюфекчиев Боне Георгиев и Атанас Цветков. В София пристига и Димитър Ризов, другият участник в първия атентат.
Заговорниците публично обявяват намерението си да убият Стамболов. Той очаква този акт и през април предава на кореспондента на германски вестник запечатан плик, който описва почти точно начина, по който ще бъде убит - от групата на Тюфекчиев, финансирана от Григор Начович. Стамболов страдал от изострящ се диабет и се опитва да замине на лечение в Австро-Унгария, но не получава разрешение от княза и правителството. Никола Обретенов му предлага да организира нелегално напускане на страната, но той отказва.
През пролетта групата на Тюфекчиев прави няколко опита за нападения срещу Стамболов, докато той ловува в околностите на София, но убийството му се оказва трудно, тъй като се движи в голяма група, която включва и чужди дипломати. Затова Тюфекчиев и компания решават да извършат убийството на улица "Раковски", където Стамболов често се разхожда между дома си и Юнион клуб.
Убийството е извършено вечерта на 15 юли. Към 19,50 часа Стамболов излиза от Юнион клуб и се качва на файтон заедно с приятеля си Димитър Петков, който е баща на земеделските дейци Петко Петков и Никола Петков, и с личния си телохранител Гунчо. Файтонджията Мирчо Ацов е замесен в заговора и специално изчаква пред клуба. След като файтонът потегля, се появяват Боне Георгиев и Михаил Ставрев-Халю, малко след това - и Талю, като Георгиев стреля по файтона, а Халю изважда ятаган и бързо се насочва към Стамболов. Файтонджията спира, а полицаите, които се намират пред Юнион клуб, бързо се отдалечават от мястото. Стамболов скача от файтона, след което Мирчо Ацов се оттегля, откарвайки Д. Петков и телохранителя на съседната улица "Стефан Караджа".
Стамболов побягва по "Раковска" обратно към Юнион клуб, но Халю го настига. Стамболов се опитва да стреля по нападателя си, но той посича ръката му, след което го събаря на земята и заедно с другите нападатели започват да го удрят по главата, тъй като знаят, че жертвата обикновено излиза с предпазна ризница под дрехите си. Когато Гунчо и Димитър Петков се връщат на "Раковска", нападателите се разбягват. Гунчо започва да гони Халю, като го ранява с пистолета си във врата, но е задържан от двама полицаи, които помагат на атентатора да избяга. Халю и Талю побядват по улиците на югоизток и изчезват в Перловец, а Боне Георгиев се оттегля с файтона на Мирчо Ацов.
Димитър Петков откарва Стамболов с файтон до дома му. Цялото му лице е насечено, двете му ръце са почти напълно отсечени, дясното му око е извадено. Въпреки това той е в съзнание и обвинява за атентата Халю, Наум Тюфекчиев и Фердинанд. Раните са тежки, състоянието му допълнително се влошава от диабета. След леко подобрение на 16 юли, Стефан Стамболов умира в 3,35 часа на 18 юли 1895 г.
В хода на разследването на мястото на престъплението са открити оръжията на извършителите - ятаган, дълъг нож и револвер, които следствието свързва с търговеца на оръжия Наум Тюфекчиев. Задържани са Тюфекчиев, Мирчо Ацов, Боне Георгиев и двамата полицаи, охранявали Юнион клуб, а Халю е издирван, но успява да се укрие. Преди да бъде освободен под гаранция, Тюфекчиев пише до външния министър Г. Начович, че успешно са свършили "оная работа" и го моли за по-бързо освобождаване.
Фердинанд и правителството публично обявяват, че престъплението е извършено като лично отмъщение и няма политически характер. За да предотврати обвиненията срещу Тюфекчиев, Начович подтиква османското правителство да поиска екстрадицията му във връзка с убийството на Г. Вълкович в Цариград.
Съдебното дело за убийството на Стамболов се гледа от Софийския окръжен съд, който председателаства Георги Пасаров, през декември 1896 г. Обвиняемите са Боне Георгиев, Михаил Ставрев - Халю, и Атанас Цветанов - Талю, като извършители, Н. Тюфекчиев като подбудител и Мирчо Ацов като съучастник. Талю и Халю съдят задочно, тъй като са напуснали страната. Присъдите са произнесени на 13 февруари 1897 г. Тюфекчиев и Ацов са осъдени на по три години затвор за помагачество, Боне Георгиев е оправдан, а присъди срещу Халю и Талю не са произнесени, тъй като липсата им попречила на разследването. На 24 март (1898 г. Софийският апелативен съд отменя присъдата на Н.Тюфекчиев.
През 1900 г. Халю се връща в София и се опитва да изнудва братята Тюфекчиеви, обвинявайки ги, че са спрели обещаната му издръжка. В края на 1901 г. той е арестуван и в края на 102 г. е осъден на смърт от Софийския окръжен съд. Присъдата е обжалвана в Софийския апелативен съд, който на 14 април 1914 г. я заменя с 15 години затгвор и Ставрев е изпратен в Шуменския затвор.
Атентатът срещу Стефан Стамболов шокира чуждия печат, особено в немскоезичните страни, където се появяват коментари, свързващи убийството му с Фердинанд. В деня след нападението българската делегация, която вече е пристигнала в Санкт Петербург, за да издейства признаването на българския княз от Русия, получава поканата за дълго отлаганата ауденция при Николай II.








15 Юли 17, 18:08   

0.1266