СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана

 
Рейтинг: 3.00
(151)
Актуално
Статии
Албум
Книги
Контакти
Онлайн книжарница
За нас

БЛОГ АРХИВ
«« октомври 2017 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
            1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 31          



Актуално 20:46
« Обратно
Вземи в gLOG
Вземи в gLOG
ЛЕНИН НЕ Е ВИНОВЕН ЗА РАЗСТРЕЛА НА ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО
Това твърди старши следователят по особено важните дела в Главното следствено управление при Следствения комитет в Прокуратурата в Руската федерация В.Н. Соловьов в интервю пред публициста В.С. Кожемяко.
Царското семейство е разстреляно на 17 юли 1918 г. в Екатеринбург. По времето на "перестройката" и реформите в Русия бяха създадени условия за колосални политически спекулации. Разстрела се постара да използва за целите си и Елцин. За него си спомнят при всяка антикомунистическа истерия. Обвинението здраво се е вкоренило в главите на много хора, включително и на Владимир Жириновски, който твърди, че по-големият брат на Ленин бил обесен за участието си в опита за покушение срещу бащата на Николай II, затова "кръвожадният Улянов" отмъстил за него с разстрела на царското семейство. Тази история в различни варианти се повтаря постоянно.
Владимир Соловьов се занимава с криминалното дело по убийството на Николай II и семейството му от 1993 г., когато то е заведено, след като край Екатеринбург били открити останки на девет души, които били изследвани от квалифицирани специалисти, включително и чуждестранни. Някои се съгласили със заключението на експертите, други - не, но през 1998 г. тези останки били тържествено погребани в Петропавловския събор в Санкт Петербург, като останки на царското семейство. Тогава криминалното дело било прекратено, но то било подновено през 2007 г. Недалеч от гроба местни издирватели открили фрагменти още на двама души, вероятно на син и дъщеря на Николай II. Следствието по това дело с участието на много експерти, завършено с постановление от 15 януари 2009 г., отново води Владимир Н. Соловьов.
Подробностите от тези разследвания са огромна тема. Соловьов изучил много документи, спомени, свидетелства на очевидци и материали от исторически изследвания, провеждани в различни години.
Следователят прави извода, че Ленин не е виновен за растрела на царското семейство. Той твърди, че той не само не бил извършен по неговата инициатива, но и без неговото съгласие.
В онези времена между властта в Москва и по места нямало стабилност и невинаги сработвали указанията на центъра, защото едва било поставено началото на съветската власт. По онова време, според Соловьов, сред уралските болшевики, включително и сред местното ръководство, думата "ленинец" била мръсна.
Причината е в Бресткия мир, който е дело на Ленин, а той е компромис. Радикалите били против компромисите и за разширяването на революционния пожар. Заради Бресткия мир Ленин се сблъскал с Дзержински. В очите на болшевиките Ленин бил нещо като опортюнист примиренец.
През следващите години противопоставянето с радикалните сили както в болшевишката партия, така и извън нея, се задълбочило.
За уралските и екатеринбургските болшевики Ленин по това време не бил безусловен авторитет. Още повече че там работели революционери с голям стаж, които се смятали за повече революционери или поне за равни на Ленин. Това определило отношението им към проблема с царското семейство, който те решили радикално. За Ленин това решение било неприемливо. Соловьов твърди, че разстрелът бил своего рода провокация срещу Ленин и против линията, която той провеждал. Разстрелът на семейството било насочено срещу него.
Ленин предполагал, че ще се проведе съд над бившия цар и Троцки се готвел да бъде обвинител.
Временното правителство буквално било засипано от телеграми и писма с искания бързо и без съд да се реши проблемът с царя и неговото семейство. Временното правителство също било за съд срещу Николай и семейството му, с обвинения за държавна измяна и други. Водели се разговори за изселването на семейството в чужбина - в Англия.
Руският император имал лични приятелски отношения с английския крал. В Англия Николай, който в Русия имал чин полковник, получил висшите звания - фелдмаршал от армията и адмирал от британския флот; такива имал и крал Георг. Външно Георг и Николай много си приличат и често си правели шеги в обкръжението. Великобритания се отнесла положително към идеята царското семейство да се изсели в страната. Керенски се заел да организира подготовката за изпращането му в чужбина.
Пътуването на семейството било осуетено от работата на Чрезвичайната следствена комисия. Информацията за подготвяното изселване на Романов и семейството му предизвикало буря от възмущение в много обществени организации. През 1917 г. руското население като цяло било радикално, включително и по отношение на царския въпрос. Монархистите според Соловьов били много по-малко, повечето от тях били демократи като Колчак, Деникин и пр., затова толкова лесно била проведена Февруарската революция; почти всички се отрекли от царя, дори църквата. През април 1917 г. крал Георг V се отрекъл от идеята да приюти царското семейство. Повечето англичани не били настроени положително към Русия и не искали да спасяват самодържеца. Великобритания винаги е изповядвала краен държавен егоизъм, така че съдбата на руския цар малко я вълнувала.
Нито Франция, нито Дания, нито Гърция или Испания горели от желанието да приемат окаяното семейство на бившия руски имтератор. Само германците се интересували от съдбата на бившите руски царевни, които били германски принцеси.
Вариантите за изселването на царското семейство в чужбина отпаднали и тогава Временното правителство взело решението за Тоболск.
Николай и семейството му се намирали под домашен арест в Царско Село; близостта до революционния Петербург била опасна за тях, затова трябвало да бъдат укрити, за да се предпазят от реално заплашващата ги разправа; затова мислел Керенски. Сибирският Тоболск бил в този момент подходящото място за това. Макар че царското семейство си представяло Крим, където имало дворец. Но Крим се оказал също опасно горещо място, затова останал Тоболск. Било решено царското семейство да се премести от Царско Село в Тоболск. Пътуването приличало на военна операция; подготвили два влака, разположили в тях 45 приближени на семейството, 330 войници и шестима офицери, повечето от тях отличили се в боевете, голяма част от тях - георгиевски кавалери. Цялата тази военна сила ръководел полковник Кобилински. Железничарите, като научили за предстоящото пътуване на семейството, постоянно заплашвали да го нападнат. Правителството се страхувало от нападения по пътя и затова дало указание през по-големите гари ешелоните да минават транзит и композицията да спира само за зареждане с въглища и за вода - на малките. Царският влак тръгнал рано сутринта на 14 август в обстановката на пълна секретност. На вагона имало надпис "Японска мисия на Червения Кръст". Композицията се движела под японски флаг. В Тоболск семейството пристигнало на 19 август.
До екатеринбургските болшевики стигнал слухът, че царското семейство има намерението да бяга в чужбина. Тези слухове се разпространявали и в веъстниците; те тревожели и Тоболск.
Тогава се появила една загадъчна фигура - Борис Н. Соловьов, зет на Распутин, женен за по-малката му дъщеря Матрьона. Преди това живял в Индия, където се обучавал на хипноза и на убийство от разстояние; смятали го за масон и германски шпионин. Във Февруарската революция той получил длъжността помощник-началник в отдела за Далечния Изток във военното министерство. Той се появил в Тоболск, за да освободи царското семейство. След Октомври Соловьов постъпил с непонятни функции на служба при банкера Карл Йосифович Ярошински, близък до прочутата приятелка на императрицата Вирубова и въобще до кръга на Александра Фьодоровна. Соловьов получавал 40 хиляди рубли годишно. Вирубова уговорила Ярошински да даде на Соловьов 25 хиляди рубли помощ за императорското семейство. Получил тези пари, Соловьов тръгнал за Тоболск.
На 7 февруари 1918 г. Соловьов се върнал в Петроград, където съобщил, че събрал група единомишленици и освобождението на семейството е близко. Но всичко се оказало само фантазия и авантюра. Соловьов бил арестуван от болшевиките, от които той избягал, но след това го арестували белите.
Около царското семейство в Тоболск започнали да се сблъскват различни сили; възникнали неразбории с царската охрана - старата била сменена от нова, преминала през революционната школа в столицата, предишната не си отишла, между тях започнали раздори.
В началото на март 1918 г. от Омск в Тоболск пристигнал комисарят В.Д. Дуцман, а след него се появил отряд от стотици омски червеноармейци начело с А. Ф. Демянов, който бил назначен за извънреден комисар в Тоболск и Тоболски район. В града били разгонени органите на старата власт и бил създаден нов губернски Съвет, с председател Папел Хохряков, бивш матрос, огняр в броненосеца "Император Александър II", тайно изпратен в Тоболск от екатеринбургските болшевики. Тоболските болшевишки организации решили да попречат на бягството на царското семейство в чужбина.
Две групи от уралския отряд под командването на Семьон Заславски пристигнали в Тоболск на 28 март и 13 април; след това през април пристигнал още един отряд.
В Екатеринбург бил разработен мащабен план, насочен срещу Тоболск. За да бъдат хванати Романови, се предвиждали дори открити военни действия. Бил поставен въпросът - живи или мъртви.
В Екатеринбург знаели, че Москва готви съдебен процес над бившия цар, но го смятали за излишество; предвиждало се царското семейство да бъде заловено в Тоболск, след това то да "се загуби" някъде по пътищата на Гражданската война. С една дума да бъде унищожено. Т.е. екатеринбургският план предвиждал да се противопостави на Москва и на Ленин. В Москва не знаели за тези планове на Екатеринбург.
На Константин А. Мячин, член на болшевишката партия от 1904 г., било възложено прекарването на семейството от Тоболск в Екатеринбург. В пълномощията, които получил, било подчертано "товарът" - така за конспирация в преписката наричали Романови, да бъде доставен жив. Това било категоричното указание на Ленин, което не харесало на уралските болшевики. Те изпратили свои отряди в Тоболск с противоположната задача - на всяка цена Романови да бъдат ликвидирани. Така тези две задачи се сблъскали.
По пътя за Тоболск Мячин срещнал отрядите, които имали задачата да убият Романови.
Царят се отнесъл отрицателно към местенето, но Мячин настоял и в края на краищата било взето решението, при което тръгват царят, императрицата и дъщеря им Мария, както и д-р Боткин и няколко слуги. Останалите със слугите и охраната остават на място и след това тръгват за Екатеринбург. Тръгнали първо с каруци. Когато се качили в тях, с Мячин се срещнал Заславски, който му казал, че по пътя семейството ще бъде убито. Мячин му казал, че му е заповядано то да бъде доставено живо. Уралсъветът предвиждал да убие и самия Мячин - представителя на Кремъл. Така възникнал спорът между центъра и Уралския съвет. Мячин проявил голяма изобретателност и се наложило да гони конете буквално с всички сили, за да избегне разправата. Царското семейство пристигнало успешно в Тюмен и там трябвало да се прехвърли на влак. Тогава съобщили на Мячин, че се подготвя нападение срещу царския влак. Уралсъветът взел решението да го обстреля. Мячин замислил отговор. Във времето, когато по цялата линия до Екатеринбург вървели разпорежданията на председателя на Уралсъвета Белобородов да се организира сблъсък с този влак и да унищожи отрядът на Мячин, неочаквано насочил влака към Омск. Той не знаел, че при него има осведомител от Екатеринбург - Авдеев, който тайно съобщил на ръководството на Уралсъвета за действията на кремълския комисар. Така че когато влакът вече пътувал към Омск, там го очаквали оръдия и въоръжена част.
В Омск Мячин се свързал със Свердлов и му обяснил ситуацията. След пряката намеса на комисаря, били дадени гаранции на Мячин, че влакът няма да бъде докоснат и той ще стигне благополучно до Екатеринбург.
На гарата в Екатеринбург влака очаквала разярена тълпа. Мячин успял да обърне влака към станцията Екатеринбург-2. Както се вижда, с много усилия, решителност и изобретателност болшевикът К. Мячин, успял да изпълни поръчението, което му дали Ленин и Свердлов. "Товарът" бил доставен жив и невредим.
Приемайки решението за разстрела на царското семейство и извършвайки го, ръководителите на Уралсъвета поставили Кремъл пред свършения факт.
Има доказателства, че по това време Ленин и Свердлов нямали намерението да унищожават царското семейство. Към 16 юли 1918 г., в навечерието на разстрела, в Москва се подготвял съд над Николай II и затова има документи, твърди В. Соловьов.
Кремъл смятал за необходимо да проведе съдебен процес над Романови и бил против незабавния разстрел на семейството. Ленин и Свердлов всячески сдържали намеренията на ръководителите на Уралсъвета. По тогавашното законодателство срещу царя не можело да се приложи смъртното наказание.
Вероятно духът на Великата френска революция с тогавашната екзекуция на краля витаел над главите на някои уралци. За Ленин и Свердлов тази екзекуция била съвсем неизгодна, защото са можели да изтъргуват живо царското семейство от "световната буржоазия".
Когато през юли тръгнали слуховете за гибелта на царското семейство, в дома на Ипатиев московските ръководители, не вярвайки на уралците, специално изпратили Райнхолд Берзин, който лично се убедил, че семейството е живо. За това, че подготовката за разстрела на семейството не била съгласувана с Кремъл, показва текстът на телеграмата, изпратена до Ленин и Свердлов. Тогава нямало пряка връзка Москва-Екатеринбург. Съобщението минавало през Петроград. Телеграмата пренасочил Зиновиев: "Москва, Кремъл, до Свердлов, копие до Ленин. От Екатеринбург предават следното: съобщете в Москва, че заявения от Филипов съд според военните обстоятелства не търпи отлагане, не можем да чакаме. Ако вашето мнение е противоположно, веднага съобщете. Голощьокин, Сафаров. Отнесете се по този повод сами до Екатеринбург."
Телеграмата е приета в Москва в 21 часа и 22 минути, московско време. Трябвало известно време, за да стигне тя до адресатите си. Т.е. в момента, когато била приета телеграмата, в Екатеринбург било 23 часа и 22 минути. В това време Романови вече се спускали в разстрелната стая...
Така и Ленин се превърнал в заложник на радикализма и бесноватостта на ръководителите на Уралсъвета. Уралците знаели, че разстрелът на семейството ще даде повод на германците да продължат войната, за нови територии и контрибуции. Но въпреки това разстреляли царското семейство.
Населението в страната се отнесло с безразличие към вестта за гибелта на царското семейство. Не се провели никакви монархически демонстрации.
Един недостоверен факт, върху който се позовават изследователите: става дума за записка от 30-те години в дневника на Троцки. Той пише, че след като пристигнал от фронта, научил за гибелта на царското семейство, и попитал Свердлов - "Кой го реши?". Той отговорил: "Илич реши..." По-късно се изяснило, че този факт е съчинен от Троцки. В тези години той вече започнал да разиграва своята игра.
17 Юли 17, 20:46   

0.1052