СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана

 
Рейтинг: 3.00
(151)
Актуално
Статии
Албум
Книги
Контакти
Онлайн книжарница
За нас

БЛОГ АРХИВ
«« октомври 2017 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
            1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 31          



Актуално 09:38
« Обратно
Вземи в gLOG
ОСНОВНИТЕ ПРАВИЛА В ЖИВОТА НА ЮРИЙ НИКУЛИН
Моето любимо занимание е да живея

Вече свикнах да бъда клоун.
Имам два недостатъка: лоша памет и още нещо.
Когато ми се караха, че не мога да помня дати, майка ми ме защитаваше и казваше: "Юра има лоша памет, не му се карайте." Но баща ми й възразяваше: "Лоша била паметта му, а може да наизусти всичките вицове! Значи паметта му е добра."
Когато купуваха велосипеди на други деца, аз им завиждах. Много исках да имам велосипед. Веднъж си купих три билета от лотарията и единият от тях спечели велосипед. Но вместо него, спечелилият можеше да получи паричната му стойност - 150 рубли. Семейството ми нямаше пари. Майка ми ме посъветва да взема парите, а след това обеща да ми купи велосипед. Аз знаех, че няма да ми купят. Не ми купиха...
Да купува на мъжа си гащета, е свещено право на всяка жена.
Когато започнах да ухажвам бъдещата си жена, тя гордо обяви пред близките си: "Запознах се с един артист..." Лицата на всички светнаха: "От кой театър е?" "Той работи в цирка. Като клоун..."
Слабият винаги дава път на силния, най-силният прави път на всички.
В първите дни на войната в нашия район се настаниха немци, преоблечени като милиционери, съветски военни и железничари. Много от тях бяха заловени. Имаше и такъв случай. Един немец, преоблечен като съветски военен, вървял по улицата. Иззад ъгъла, срещу него се появил съветски генерал. Немецът се объркал и вместо да отдаде чест, вдигнал ръката напред, с фашисткия поздрав. Веднага го хванали.
Най-страшното е, когато хора убиват хора.
Получавах писма се най-невероятните адреси: "Москва, Най-големият Театър, за Никулин", "Москва, Кремъл, за Никулин". Имаше и такъв адрес: "Пощальоне, предайте това писмо на артиста Никулин, който играе в много кина..." Всичките писма стигнаха до адресата.
Когато се видях за пръв път на екрана, се вкамених. "Нима съм такъв?" Не мислех, че съм красавец, че изглеждам нормален човек, а изведнъж на екрана видях пълен кретен, с гнусен глас и скверна дикция.
Популярен ме направи киното.
Отнасям се нормално към моята популярност. Седя си на една пейка и доближава жена, която води сополиво момче. Тя спря и ме посочи на сина си: "Позна ли го?" Той си бърка в носа и мълчи. Тя пак пита - "Позна ли го?". Той мълчи. "Юрий... хайде, казвай, Юрий..." Той пак мълчи. "Хайде, спомняй си, де! Юрий...?" Момчето: "Гагарин..." Жената, възмутена и разстроена: "Как може да не знаеш?! Юрий Попов..." Аз мълча. И се радвам.
Комедията е сериозна работа.
Няма да забравя момента, в който в Москва дойде Марсел Марсо. След представлението, умореният мим раздаваше автографи. Журналист го попита: "Мосю Марсо, вие сте толкова уморен, целият сте мокър, а се налага да давае и автографи?" Той отговори. "Да, знаете ли, тежко е и не е толкова приятно, но би било много по-лошо, ако не ми искаха автографи..." Това ми хареса.
Животът е толкова пълен и щедър, че човек винаги ще намери къде да се наяде.
Да карам ме учеше един шофьор от "Мосфилм". На първия опит да шофирам се натресох на лопатата на един дворник, който ме изпсува и ми поиска три рубли за водка. Когато карах за пръв път сам, ме глоби милицията.
Никога не отмъщавайте на подли хора. Просто бъдете щастливи; това подлецът няма да го преживее.
Летяхме от Австралия за вкъщи. Със самолет - 36 часа! Тогава разбрах защо Австралия никога не е воювала.
Гастролирайки в една чужда страна, попаднахме на прием в съветското посолство. След приема посланикът ме взе под ръка и ме заведе в кабинета си. "Сега ще ти покажа нещо - каза той, отвори касата и извади там кутия с филм: - Това е вашият "Песът Барбос". Държа го в касата, за да се съхрани по-дълго. На празници го гледаме всички в посолството. Но най-важното е, че го показваме на чужденците преди началото на деловите преговори. Те хихикат и след това е лесно да се договорим с тях.
Да слушаш смях, е радост.
Не съм капризен човек. Съвсем малко ми трябва, за да съм щастлив. Веднъж на улицата една жена започна да вика: "Какво щастие! Купих пушен салам по десет рубли!" Лицето й изразяваше истинско щастие. Аз пък бях щастлив, като я гледах.
Щастието е много просто нещо. Ставам сутрин, пием кафе с жена ми, закусваме. Отивам на работа в цирка. Вечерта се връщам вкъщи. С жена ми вечеряме. Пием чай и аз отивам да спя.
Животът отнема много време от хората.
До 50 години живях в комуналка. Никъде не писах, нищо не молих, защото една четвърт от цирковите артисти дори нямаха регистрация. А ние все пак имахме цели две стаи - за мен, за жена ми, за сина ми и за майката на жена ми.
Веднъж на хиляда години Бог се спуска на земята и кани при себе си управниците на три водещи страни. И той отговаря на един от техните въпроси. Пред него стоят Тачър, Рейгън и Горбачов. Рейгън пита: "След колко години американците ще живеят, както при вас, в Рая? Господ извадил бележник, погледнал в него и отговорил: "След 27 години." Рейгън се разстроил: "Няма да го доживея..." Тачър попитала: "Кога ще заживеем като в Рая?". Бог й отговорил: "След 35 години." Тачър се разплакала: "Жалко, няма да мога да го видя..." Третият бил нашият Михал Сергеич: "Кога ще дойде Раят в Русия?" Бог заплакал: "Няма да го доживея..."
Най-силно от всичко искат тишина.
Повече не излизам на арената. Още мога да поработя, но както е казал Леонид Утьосол, по-добре е да слезеш от сцената три години по-рано, отколкото един ден по-късно.
Вече съм отиграл своя рунд; сега получих допълнително време.
Когато мислиш за смъртта, е страшно. Мисля си - там няма нищо. Но подсъзнателно мисля, че частица от моята душа, от моето съществуване може да премине някога.
Моето любимо занимание е да живея.
По една железопътна линия от два града един срещу друг се движат два влака. Те се движат един срещу друг, но не знаят, че е по един коловоз. И все пак не се срещат. Знаете ли защо? Не е съдбата.
01 Август 17, 09:38   

0.0994