|
|
 Актуално 19:30 |
|
|
СТАЛИН ЗА РЕЧТА НА ЧЪРЧИЛ ВЪВ ФУЛТЪН НА 14 МАРТ 1946 Г. |
Интервюто е публикувано във вестник "Правда"
Въпрос: Как оценявате последната реч на г-н Чърчил, която той произнесе в САЩ?
Отговор: Според мене тя е опасен акт, който цели да посее семената на раздора между съюзническите държави и да затрудни взаимоотношенията им.
Въпрос: Може ли да се каже, че речта на г-н Чърчил причинява вреда на мира и сигурността в света?
Отговор: Безусловно, да. Всъщност Чърчил в момента заема позицията на подпалвачите на войната. И той не сам - той има поддръжници не само в Англия, но и в САЩ.
Следва да отбележим, че г-н Чърчил и неговите приятели много приличат в това отношение на Хитлер и неговите съратници. Хитлер разпали войната в момента, в който провъзгласи расовата теория, като обяви, че само хората, които говорят на немски език, са пълноценна нация. Г-н Чърчил започна да разпалва войната със същата расова теория, твърдейки, че само нациите, които говорят английски, са пълноценни нации, които са призвани да дърпат конците на целия свят. Германската расова теория доведе Хитлер и неговите сподвижници до същия извод - че немците са единствената пълноценна нация, която трябва да господства над другите нации. Аглийската расова теория води г-н Чърчил и неговите приятели до същия извод - че нациите, които говорят английски език, са единствено пълноценни и трябва да властват над останалите нации в света.
Г-н Чърчил и неговите приятели в Англия и САЩ поставят пред нациите, които не говорят английски език, нещо като ултиматум: признайте доброволно нашето господство и тогава всичко ще бъде наред, в провитен случай - войната е неизбежна.
Но нациите проливаха кръвта си цели пет години в жестоката война заради свободата и независимостта на своите страни, а не за това да сменят господството на Хитлеровците с господството на Чърчилите. Защото нациите, които не говорят английски език, които в момента са огромно мнозинство от населението в света, няма да се съгласят да попаднат под ново робство.
Трагедията на г-н Чърчил е в това, че той като закостенял тори, не разбира тази проста и очевидна истина.
Несъмнено постановката му е в полза на войната, призив за война срещу Съветския съюз. Ясно е, че такава постановка на г-н Чърчил е несъвместима със съществуващия съюзнически договор между Англия и Съветския съюз. За да обърка читателите, той мимоходом заявява, че срокът на съветско-английския договор за взаимна помощ и сътрудничество може да бъде продължен до 50 години. Но как се съвместява подобно изявление на г-н Чърчил с неговата постановка за война със Съветския съюз, с неговата пропаганда на война против Съветския съюз? Ако той смята едновременно с това, че е възможно да бъде продължен англо-съветският договор до 50 години, това означава, че той разглежда този договор като лист хартия, която му е нужна само за да прикрие и маскира с нея своята антисъветска постановка. Затова не бива да се отнасяме сериозно към фалшивите изявление на приятелите на г-н Чърчил в Англия за продължаване срока на съветско-английския договор до 50 и повече години. Продължаването на този срок няма смисъл, ако едната от страните нарушава договора и го превръща в празен лист хартия.
Въпрос: Как оценявате онази част от речта на г-н Чърчил, в която той напада демократичния строй на съседните на нас европейски държави и където той критикува добросъседските взаимоотношения, установени между тези държави и Съветския съюз?
Отговор: Тази част от речта на г-н Чърчил представлява смес от елементи на клевета с елементи на грубост и нетактичност. Той твърди, че "Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ, София - всичките тези прочути градове и населението в тях се намират в съветската сфера и всички се подчиняват в една или друга форма не само на съветското влияние, но и в голяма степен на засилващия се контрол на Москва".
Г-н Чърчил квалифицира всичкото това като безгранични "експанзионистични тенденции" на Съветския съюз. Не е трудно да се докаже, че той грубо и безпардонно клевети както Моска, така и споменатите съседни на Съветския съюз държави.
Първо, съвършено абсурдно е да говори за изключителния контрол на Съветския съюз във Виена и Берлин, където има съюзнически контролни съвети от представители на четирите държави и където Съветският съюз и ма само една четвърт гласове. Има хора, които не могат да не клеветт, но все пак трябва да имат мярка.
Второ, не бива да се забравя следното обстоятелство. Германците нахлуха в Съветския съюз през Финландия, Полша, Румъния, Унгария. Те можаха да го извършат през тези страни, защото в тях тогава имаше правителства, враждебни на Съветския съюз. В резултат от германското нахлуване Съветският съюз безвъзратно загуби в боевете германците, а също и благодарение на германската окупация и изпращането на съветски хора на германска каторга, около седем милиона души. С една дума, Съветският съюз загуби няколко пъти повече хора, отколкото Англия и САЩ, заедно взети. Възможно е някъде да са склонни да забравят тези колосални жертви на съветския народ, които обезпечиха освобождаването на Европа от хитлеристкото иго. Но Съветският съюз не може да ги забрави. Възниква въпросът, странно ли е това, че Съветският съюз, желаейки да се подсигури в бъдещето, се старае в тези страни да има правителства, които се отнасят лоялно към Съветския съюз?! Само луд може да квалифицира тези мирни стремежи на Съветския съюз като експанзионистични тенденции.
Г-н Чърчил твърди, че "полското правителство, което се контролира от руснаците, се поощрявало да има огромни и несправедливи искания към Германия". И това е груба и оскърбителна клевета. Съвременна демократична Полша се ръководи от бележити хора. Те доказаха, че умеят да защитават интересите и достойнството на родината си, както не го направиха техните предшественици. Какво основание има г-н Чърчил да твърди, че лидерите на днешна Полша могат да допуснат в страната си "господството" на представители на които и да било чуждестранни държави? Не е ли ясно, че г-н Чърчил клевети срещу "руснаците", тъй като има намерение да посее раздор между Полша и Съветския съюз?
Г-н Чърчил е недоволен, че Полша направи завой в своята политика в посока дружба и съюз със Съветския съюз. Имаше време, когато във взаимоотношенията между двете държави преобладаваха конфликтите и противоречията. Това обстоятелство даваше възможност на държавни дейци като г-н Чърчил да играят върху тези противоречия, да посягат към Полша под формата на защита срещу руснаците, да плашат Русия с призрака на войната между нея и Полша и да запазват особената си позиция на арбитър. Но това време вече е в миналото и враждата между Полша и Съветския съюз отстъпи мястото на дружбата между тях, а Полша, съвременна демократична Полша, не желае да бъде повече футболна топка в ръцете на чужденци. Струва ми се, че именно това обстоятелство дразни г-н Чърчил и това раздразнение го тласка към груби и нетактични изказвания против Полша...
Що се отнася до нападките на г-н Чърчил срещу Съветския съюз във връзка с разширяването на западните граници на Полша за сметка на завзетите в миналото от немците полски територии, тук ми се струва, че той явно пренарежда картите. Както е известно, решението за западните граници на Полша беше взето на Берлинската конференция на трите държави на основата на исканията на Полша. Съветският съюз нееднократно заявяваше, че той смята исканията на Полша за правилни и справедливи. Напълно е възможно г-н Чърчил да е недоволен от това решение. Но защо той, не жалейки стрели срещу позициите на руснаците по този въпрос, скрива от читателите си факта, че това решение беше взето на Берлинската конференция единодушно, че за него гласуваха не само руснаците, но и англичаните и американците? Защо му трябваше на г-н Чърчил да заблуждава хората?
Г-н Чърчил твърди по-нататък, че "комунистическите партии, които бяха слаби във всичките източни държави в Европа, се засилиха и се стремят да установят тоталитарен контрол, полицейски правителства и до момента, с изключение на Чехословакия, в тях не съществува никаква истинска демокрация".
Както е известно, в Англия днес управлява една партия - на лейбъристите, при това опозиционните партии са лишени от правото да участват в правителството. Това ли нарича г-н Чърчил истински демократизъм. В Полша, Румъния, Югославия, България, Унгария управлява блок от няколко партии - от четири до шест, при това на опозицията, която е повече или по-малко лоялна, й се дава правото да участва в правителството. Това ли г-н Чърчил нарича тоталитаризъм, тирания, полицейщина. Защо и на какво основание - не чакайте отговор от г-н Чърчил. Той не разбира в какво смешно положение се поставя с речите си за тоталитаризъм, тирания и полицейщина.
На г-н Чърчил му се иска Полша да управлява Сосноковски и Андерс, Югославия - Михайлович и Павелич, Румъния - княз Штирбей и Радеску, Унгария и Австрия - някой крал от Хабсбургите... Чърчил иска да ни увери, че тези господа от фашистката кохорта могат да осигурят "истинския демократизъм". Такъв е "демократизмът" на г-н Чърчил.
Той снове около истината, когато говори за засилващото се влияние на комунистическите партии в Източна Европа. Но трябва да забележим, че той не е съвсем точен. Влиянието на комунистическите партии се увеличава не само в Източна Европа, но почти във всичките страни в Европа, където по-рано господстваше фашизмът - Италия, Германия, Унгария, България, Финландия, или където имаше германска, италианска или унгарска окупация - Франция, Белгия, Холандия, Норвегия, Дания, Полша, Чехословакия, Югославия, Гърция, Съетския съюз...
Засилването на влиянието на комунистите не е случайно. То е напълно закономерно явление. Влиянието на комунистите се засилва, защото в тежките години на господството на фашизма в Европа комунистите се оказаха надеждни, смели, самоотвержени борци против фашисткия режим, за свободата на народите.
Г-н Чърчил понякога споменава в речите си за "обикновените хора", по баровски потупвайки ги по рамото и представяйки се за техен приятел. Но тези хора не са толкова прости, както може да изглеждат на пръв поглед. Тези "обикновени" хора имат свои възгледи, своя политика и те умеят да ги отстояват. Тези милиони обикновени хора на балотажа в Англия блокираха Чърчил и неговата партия, като дадоха гласовете си за лейбъристите. Тези милиони обикновени хора изолираха в Европа реакционерите, привържениците на фашистите и предпочетоха левите демократични партии. Тези милиони обикновени хора, изпитаха комунистите в огъня на борбата и съпротивата срещу фашизма, и решиха, че те напълно заслужават доверието на народа. Така се засили влиянието на комунистите в Европа. Такъв е законът на историческото развитие.
Разбира се, на г-н Чърчил не му харесва такова развитие на събитията и той бие тревога и призовава към сила. Но на него не му харесва появяването на съветския режим в Русия след Първата световна война. Той би тревога тогава и организира военния поход на "14-те държави" против Русия, като си постави за цел да върне назад колелото на историята. Но историята се оказа по-силна от Чърчиловата интервенция и донкихотоските намерения на г-н Чърчил доведоха до пълното му поражение.
Аз не зная ще успеят ли г-н Чърчил и неговите съратници да организират след Втората световна война нов поход против "Източна Европа". Но ако успеят, което е малко вероятно, защото милионите обикновени хора стоят на стража на мира, и мога уверено да кажа, че те ще бъдат бити, както бяха бити в миналото, преди 26 години.
|
| 09 Септември 17, 19:30
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
