|
|
 Актуално 22:42 |
|
|
КНЯЗ ФЕРДИНАНД I БЪЛГАРСКИ И НЕГОВОТО ЗНАЧЕНИЕ В ИЗДИГАНЕТО НА ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА |
Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски - княз Фердинанд I Български, е княз на България от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България - от 22 септември 1908 г. до абдикацията му на 3 октомври 1918 г.
Родословието
Фердинанд е роден на 27 февруари 1861 г. в двореца Кобург във Виена. Той е син на австрийския генерал принц Август Фон Сакс-Кобург-Гота - 1818-1881 г., и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска - 1817-1907 г., която е дъщеря на последния френски крал Луи-Филип - крал на Франция от 1830 до 1848 г.; на 24 февруари 1848 г. французи нахлуват в двореца Тюйлери и Луи-Филип абдикира в полза на внука си Луи-Филип Втори, дегизира се и напуска Париж с името г-н Смит.
Дядото на Фердинанд Български е брат на съпруга на английската кралица Виктория и на белгийския крал Леополд. Неговата съпруга пък е княгиня Антоанета Кохари от богатия унгарски род Кохари.
Детството на принц Фердинанд преминава при родителите му във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Семейството често пътува - в Италия, Швейцария, Англия, Дания и Швеция, Франция, Цариград, Белгия.
Във Виена бъдещият княз на България посещава гимназията "Терезианум" и училището за кадети, след което стига до чина лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши лейтенант в унгарската хусарска конница, който запазва до избирането му за княз на България. Заедно с брат си принц Август през 1879 г. пътуват до джунглата в Амазония и Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена в три тома.
На 31 май 1902 г. на княз Фердинанд е поверено шефството на руския имперски 54-ти пехотен полк; оттогава той се нарича 54-ти пехотен мински на Негово Кралско Височество Княза на Българите Фердинанд полк; от 11 април 1909 г. - на Негово Величество Царя на Българите Фердинанд полк.
Фердинанд според историци е противоречива личност. От една страна, той има заслуги за издигането на Третата българска държава и за Независимостта й. Но от друга страна, той е Виновен за катастрофалното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, в които страната дава стотици хиляди жертви, има тежки териториални и финансови загуби.
На 22 септември 1908 г. принц Фердинанд заедно с провъзгласяването на независимостта на България в Търново е обявен за "цар на Българите"; така се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто българско царство.
В периода 1909-1912 г. Фердинанд се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз, но търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария и Италия.
По времето на Първата световна война Фердинанд Български ориентира българската външна политика към Централните сили - Австро-германския блок, към който българия се присъединява през септември 1915 г. Въпреки победите си в Сърбия и Румъния, България претърпява национална катастрофа в края на войната.
Българският княз е първият европейски държавен глава, летял на самолет по времето на посещението си в Белгия на 15 юли 1910 г.
След пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, Фердинанд е принуден от обстоятелствата да абдикира на 3 октомври в полза на сина си - княз Борис Търновски, или Цар Борис Трети, и напуска страната.
Животът на Фердинанд в изгнание
Фердинанд не е допуснат от братовчед си - австрийския император Карл Първи, да остане в именията си в Западна Унгария, и заминава за град Кобург в Германия, където живее от 7 октомври 1918 г. до смъртта си. След войната известно време получава пенсия от германското правителство.
През 20-те години на ХХ век Фердинанд се посвещава на научноизследователски пътувания в Южна Америка; тържествено го приемат в Бразилия, Аржентина и Уругвай, в Източна Африка и Египет. Той участва в международни научни конгреси по ботаника и орнитология.
През следващите години Фердинанд отсяда в семейния си замък "Свети Антон" край Банска Штяница, където живее от 1941 г. до 1944 г., когато Червената армия настъпва към Прага.
Фердинанд не е допуснат да посети отново България, въпреки че много пъти настоявал, особено през 1937 г., когато се ражда внукът му - престолонаследникът княз Симеон Търновски.
Бившият български княз и цар умира в центъра на Кобург - на 10 септември 1948 г. Последната му воля е да бъде погребан в България, но това не се случва.
Семейството и личният живот на Фердинанд
Има твърдения, че той е бил бисексуален, но според съвременници до средата на живота му преобладавало влечението му към жените. Фердинанд се жени два пъти. Първият му брак е на 8 април 1893 г. в Италия с италианската принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска, от която има четири деца: цар Борис Трети, княз Кирил Преславски, княгиня Евдогия и княгиня Надежда. Мария Луиза умира при раждането на Надежда.
Вторият брак на Фердинанд е на 28 февруари 1908 г. в Кобург, Германия, с германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц, от която няма деца.
През целия си живот бившият български цар се интерсува от орнитология и ботаника, филателия, лов, от локомитиви и автомобили. Има дори открития в областта на ботаниката и орнитологията. Заради тях Фердинанд е избран за член на много научни дружества в Европа; той е член на Германското Орнитоложко дружество.
Той е получил около 120 висши чуждестранни ордени и награди.
Цар Фердинанд е маршал в българската, германската, австроунгарската и турската армия.
При неговото управление България се изгражда като модерна европейска държава, полагат се основите на институциите, парламентарната система, армията, инфраструктурата, банковото дело. Благодарение на Фердинанд България загърбва ориенталската си изостаналост и тръгва уверено по пътя на европейската цивилизация.
На неговото 30-годишно управление ние дължим сградите на театри, музеи, галерии, висши училища. Столицата София придобива европейски облик и атмосфера, строят се обществени и жилищни сгради, градът се водоснабдява и електрифицира, на центъра се появяват жълтите павета и първите трамваи. И днес ни възхищават сградите на Народния театър, Военното училище, Военният клуб, Министерството на войната, Духовната семинария и Духовната академия, сградата на Светия Синод на БПЦ, църквата "Свети Седмочисленици", храм-паметникът "Александър Невски", синагогата, някои сгради от Александровска болница, минералната баня, Лъвов и Орлов мост, сгради на банки, застрахователни дружества, хотели, частни домове. Фердинанд построява дворците Евксиноград, Враня, Чамкория, много ловни домове, къщи и вили.
Фердинанд има напредничаво мислене и Европа е учудена от т.нар. българско чудо - темповете, с които се развиват културата и стопанството на изостаналата държава. Той успява да помири Европа и Русия и това го постига с покръстването на престолонаследника Борис Търновски в източното православие, когато негов кръстник става руският император Николай Втори. Така Русия признава княз Фердинанд. Скоро го признават и останалите европейски държави.
Но мечтата му за византийската корона тласка Фердинанд към авантюрата през 1912-1913 г. , когато българите се бият с турците, а сърби и гърци окупират освободените земи. След Балканската война избухва Междусъюзническата война - между България, Сърбия, Гърция и Черна гора възниква конфликт във връзка с освободените територии. Всяка от страните има претенции. През юни 1913 г. Фердинанд, без да се консултира с правителството, заповядва Втора и Четвърта българска армия да настъпят срещу Сърбия и Гърция, но те атакуват целия фронт. Така България се за два месеца се изправя срещу пет държави, които впоследствие са подкрепени от Румъния и Турция. Макар и непобедена, българската армия е принудена да капитулира. Краят на войната донася първата национална катастрофа за страната. Убитите българи са 65 хиляди души, ранените са над 100 хиляди. Правителството на Васил Радославов и царят включват България към Централните сили по времето на Първата световна война и резултатът е втора национална катастрофа, пет години след първата.
"Фердинанд е най-изисканият човек в Европа..." - Крал Едуард Седми
"Европа почти не познаваше българите, освен чрез него и те имаха голяма полза от това, че започна да ги опознава тъкмо чрез него..." - Морис Палеолог
Как българската депутация търсеше княз за овакантения престол
След абдикацията на княз Батенбрг през 1886 г. българската депутация се свързва с Фердинанд във Виена, който по това време е подпоручик в австро-унгарската армия.
На 25 юни 1887 г. Третото Велико народно събрание одобрява кандидатурата му за български княз. Изборът на Фердинанд не е признат от Русия, но някои западни държави го подкрепят.
През 1893 г. Четвъртото Велико народно съброния прави промени в конституцията, които позволяват престолонаследникът да не изповядва източното православие. Тези промени правят възможен брака на княза с Мария Луиза.
През 1896 г. престолонаследникът Борис Трети приема източноправославната вяра и негов кръстник става руският император; тогава отношенията с Русия се възстановяват, но се влошават отношенията на Фердинанд с Ватикана и част от католическите владетели в Европа. |
| 22 Септември 17, 22:42
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
