| БЛОГ АРХИВ |
|---|
| «« |
май 2024 |
»» |
|
|
|
|
 Актуално 18:41 |
|
|
ПЕТТЕ ИНФОРМАЦИОННИ УДАРА НА ЙОСИФ ВИСАРИОНОВИЧ СТАЛИН |
В пропагандната схватка с хитлеризма вождът на народите направил редица точни ходове, които помогнаха на Победата.
Дошло е времето в името на справедливостта по отношение на Йосиф В. Сталин като върховен главнокомандващ армията победителка да си спомним за неговия талант на пропагандатор. С редицата си ходове в областта на информационната война за умовете и сърцата на съветските граждани и за жителите на други държави, най-вече от антихитлеристката коалиция, може да се каже, че той изпревари времето си.
Генералисимусът можеше пропагандистки да надхитри германските си опоненти от Третия райх.
Обикновеното обръщение
В началото на войната Сталин не дава никакви коментари, дори не държи реч-обръщение по радиото на 22 юни 1941 г. Той предоставя тази възможност на Вячеслав Молотов да информира съветските граждани и граждани за вероломното нападение на нацистка Германия. Вероятно Сталин е редактирал текста на Молотов, който влезе в историята с пророческия си финал: "Нашето дело е правилно, врагът ще бъде разбит, победата ще бъде наша!"
Главнокомандващият не бърза с изявлението си, вероятно решава да види как ще се развият събитията. Когато става ясно, че войната ще се развие главоломно и уви - неуспешно за РККА, Сталин прави първия си ход в тънката пропагандистка игра с Хитлер и Гьобелс. Този ход е наистина гениален: към народа, към милионите обикновени труженици, матроси и войници, вождът се обръща като баща на семейството в минута на страшна опасност, като капитан на кораб, който търпи корабокрушение, към екипажа му: "Братя и сестри! Бойци от нашата армия и флот! Аз се обръщам към вас, приятели мои!"
Така само в една фраза Сталин показва каква страшна беда се е стоварила върху страната и че всички трябва да се сплотят, да се почувстват едно семейство, да забравят старите обиди и разпри, за да спрат врага. На 3 юли 1941 г. войната с фашизма се превръща във Велика Отечествена, свещенна война за всеки съветски човек за свободата и независимостта на родината му.
На нацистите никой не предлага подобно нещо. Те само говорят за повечето си мисии като защитници на Европа срещу болшевима, но това не може да мобилизира германския народ в отчаяната борба. И отблъсква онези, които се намират под нацистки ботуш не по своя воля. А думите на Сталин не само пробуждат патриотичен подем в страната, той и така е висок, но и предизвикват симпатия в целия свят към борбата на съветските хора срещу чуждия завоевател.
Парадът на вярата
Втория тънък политически и едновременно с това пропагандистки ход Сталин извършва четири месеца след първия най-сложен момент в цялата Велика Отечествена война, когато се решава съдбата на Москва и в нея може да нахлуе врагът. С други думи, ще се увенчае ли хитлеристкият блицкриг или войната ще се затегне и хитлеристите няма да имат шансове за успех.
В тази ситуация трябва да се предприеме нещо, което би вдъхновило онези, които са видели, че германско-фашистките войски са приближили плътно столицата на Съветския съюз. Самият живот подсказва тази крачка: решено е, почти както в мирно време, да се отбележи 24-ата годишнина от Великия Октомври. Сталин решава да проведе традиционния за съветските години военен парад, в съвършено необикновени условия, когато врагът буквално е пред вратата, когато пред редовните части настъпват отряди есесовци, за да завземат стратегически важни обекти.
Това решение се оказва неочаквано за противника. Когато Хитлер научава за марша на съветските воини, веднага иска да вдигне авиацията. Но този ден, както заявява Сталин, самият Бог е на страната на болшевиките - времето не е за полети. Това дава възможност парадът да се проведе и вождът да произнесе не по-малко мощната, отколкото на 3 юли 1941 г., реч, в която той се обръща към героичното минало. Думите на Сталин, обръщението към защитниците на Отечеството, влизат в учебниците по история: "Нека да ви вдъхновява в тази война мъжественият образ на нашите велики прадеди - Александър Невски, Дмитрий Донски, Кузма Минин, Дмитрий Пожарски, Александър Суворов, Михаил Кутузов! Нека да ви осени победоносното знаме на великия Ленин!"
Заповедта № 227
Провалът на блицкрига през 1941 г. би решил всичките въпроси за изхода от войната, ако съветските войски успееха да разгромят врага на едно от стратегическите направления, а не да се опитат едновременно да го извършат на всички направления, ако съюзниците бяха открили втори фронт през лятото на 1942 г. Тъй като не се случи нито едното, нито другото, хитлеристите получават шанса да наклонят везните в своя полза. И постигаг решаващ успех на южния участък на фронта, съответно получават контрол над основните нефтени залежи в Съветския съюз. Но както и през 1941 г., попречва на хитлеристите безпримерното мъжество на съветските воини - защитници на Сталинград, и което не е по-маловажно - на Закавказието, както и решителността в съчетание с тънкия пропагандистки подход на Йосиф В. Сталин - става дума за прочутата заповед №227, която е разпространена сред народа като легендарния израз "Нито крачка назад".
Тази заповед е издадена на 28 юли 1942 г., когато хитлеристите почти бепрепятствено настъпват към Сталинград, за да оставят съветските части без жизнено необходимото гориво. В текста на заповедта се съдържат сурови изрази: "Паникьори и страхливци трябва да се убиват на място. Командирите на роти, на батальони, полкове, дивизии, съответните комисари и политически работници, отстъпващи от бойната позиция без заповед отгоре, са предатели на Родината. С такива командири и политически работници трябва да се постъпва като с предатели на Родината..."
Опирайки се на опита на хитлеристите, съветското командване решава да създаде наказателни батальони, в които провинилите се с кръвта си могат да изкупят вината си пред родината.
Разстрелите, заградителните отряди и наказателните батальони са жестоки, но вождът справедливо отбелязва: "Ако отстъпим още, значи да загуби себе си и едновременно с това и нашата Родина..."
Основната сметка на Сталин, когато издава заповед №227, колкото и да твърдят обратното, не са принудителните мерки, а психологическият шок във войските, зашеметени под ударите на хитлеристките части. Тази заповед е напълно оправдана, съпротивата на съветските дивизии се засилва и в момента, в който частите на шеста армия на Паулус настъпват към Сталинград, постига апогея си.
Бащата на войника
На 31 януари 1943 г. генерал-фелдмаршал Фридрих Паулус се предава на милостта на съветските победители в решения изход в Сталинградската битка. Хитлер не може да предположи, че един от най-добрите му военачалници ще предпочете плена пред куршум в челото. Той е готов да върне сина на съветския вожд Яков Джугашвили, ако той пусне Паулус.
Това е истинско изпитание за главнокомандващия. Като баща не може да остави сина си в беда и да го обрече на гибел, но от друга страна, ако се поддаде на емоциите си, неговият авторитет във воюващата страна ще падне катастрофално. Роднините на милиони съветски хора се оказват на окупираните територии, много са в концлагерите и те не могат с нищо да помогнат на близките си, никой не им предлага обмяна през Червения кръст.
В тази ситуация Сталин взема единствено вярното, но много тежко за себе си решение - да отклони предложението на Хитлер. Народната притча, която вероятно е истина, твърди, че съветският вожд отговорил на въпроса, че той не сменя войник с фелдмаршал. Така ли е било, не е известно, но се знае, че обмяната не се е състояла.
Някои смятат, че Сталин в този случай е постъпил жестоко към собствения си син, но като лидер на воюващата страна, не е имал друг избор. Яков Джугашвили разбрал, че Сталин не е могъл да постъпи по друг начин.
Репетиция за победата
На завършващия етап на войната не е нужно да се обработват съветските войски с пропаганда, но е трябвало да довършат хитлеристкото чудовище. Но громейки врага, те проявяват великодушието на победители. Ако немските войници сами се предавали, никой не ги изтезава и всички след това се връщат от плен вкъщи, с изключение на починалите от рани и болести, както и военните престъпници, които са наказани в съответствие с решенията на Нюрнбергския процес.
Една от целите на още една грандиозна пропагандистко-политическа акция, осъществена блестящо на 17 юли 1944 г., е парадът на военнопленниците в Москва; той се провежда, за да покаже нагледно, че никой не убива пленените хитлеристи. Те могат, ако не са участвали в наказателни акции и не са били палачи в концлагерите, спокойно да се предават, още повече че изходът от войната е вече ясен.
Много символичен акт! Три дни след позорящото вермахта шествие от военнопленници група германски военни под идейното ръководство на полковник Штауфенберг предприема неуспешния опит да ликвидира Хитлер и да извърши военен преврат, в който пряко или косвено са замесени десетки германски генерали. Парадът на позора в Москва подтиква заговорниците в Берлин, но символизира разгрома на Германия. В историята няма никакъв такъв случай, когато десетки хиляди военнопленници унило да преминават в марш в столицата, към която са настъпвали неотдавна. По московските улици се мяркат остатъците от разбитата група армии "Център", която през 1941 г. е на практика близо до Москва.
Това е мощен деморализиращ пропагандистки удар срещу врага, най-добрите части са се предали. Какво да правят онези, които още се опитват да се съпротивяват? За съветските хора това е огромен празник, своего рода репетиция за парада на победата, който ще се случи след една година - на 24 юни 1945 г. Много московчани, които тогава са били деца, си спомнят как гонели хитлеристите, а след това миещите автомобили измивали останалите след тях кал и боклуци. Нико в света не казал, че това е нарушение на някакви конвенции.
Контраударът в Катин
Така съветският върховен главнокомандващ победи, както сега се казва днеск, в психологическата война. Но както стана ясно по-късно, нацистките пропагандисти нанесоха своя контраудар в Катин, начело със своя главен пропагандист Гьобелс. Сработи тяхната измислица, но вече след разгрома на хитлеризма. Първо я пусна в ход западната пропаганда, за да отрови съветско-полските отношения, а днес и за дискредитация на Русия. Макар че и досега в тази история не е ясно къде истината и къде лъжата. В нея личат повече усилия да се обвинят Сталин и неговото обкръжение, отколкото да се посочат доказателства. Това е само "черен пиар" по отношение на Съветския съюз и Русия.
Александър Евдокимов
|
| 12 Ноември 17, 18:41
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
