СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана

 
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана

 
Рейтинг: 2.00
(640)
Актуално
Статии
Албум
Книги
Контакти
Онлайн книжарница
За нас

БЛОГ АРХИВ
«« февруари 2018 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
      1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28        



Актуално 17:52
« Обратно
Вземи в gLOG
Вземи в gLOG
КОЙ Е ДИМИТЪР ОБЩИ
Той ли е истинският предател на Васил Левски?

Димитър Николов - Николич,е известен и като Димитър Общи, Митри Николов, Дяковчанина, Македонски - Македончето, и Косовци - Косовеца, е български национален революционер и съратник на Левски.
Той е роден около 1835 г. в град Дяково, днес Република Косово.
Димитър Николов казва за себе си: "Мене ме викат Димитър Общий Македонски, българин от Дяково, Македония..."
На 12 години Димитър забягва в Сърбия, за да си търси прехраната и късмета. В Сърбия остава осем години и работи като слуга, след това заминава за Влашко, но се връща отново в Сърбия. Включва се в национално-освободителната борба.
Димитър е доброволец в Първата българска легя в Белград през 1862 г. Първата българска легия е военен отряд от български доброволци по времето на сръбско-турския конфликт през 1862 г. Той е организиран от Георги Раковски и целта му е да вдигне българите на въстание в Османската империя. Легията участва в боевете за Белградската крепост, но след три месеца тя е разпусната от сръбското правителство под натиска на Великите сили.
След разтурянето на легията Общи отново се връща във Влашко и участва в четата на Стоян войвода, който е шурей на Панайот Хитов, през 1865 г.
След това Димитър Общи заминава за Италия, където е доброволец в отряда на италианския революционер Джузепе Гарибалди, през 1866 г. Там е награден с грамота. След разпускането на отряда Общи заминава за остров Крит и участва в Критското въстание през 1866-1869 г., получава гръцки паспорт.
През Цариград Общи заминава за Браила. В средата на март 1869 г е в Турну Магуреле, където се свързва с българските емигранти. Тодор Ковачев го изпраща в Белград с молба до Панайот Хитов да му помогне със средства, за да организира своя чета, но му е отказано.
След това Общи се включва в четата на Тодор Чипровчанина. Тодор формира чет от седем души, с която преминава границата и стига до Искър. Общи, Христо Велев и Михаил Самоковеца се отлъчват от четата и не се подчиняват на войводата Тодор. Тримата тръгват обратно за Сърбия, но около Пирот ги обкръжава турска потеря. Единият от отлъчилите се избягва, а в сражението другият е тежко ранен. По негово желание Димитър Общи го доубива. Общи тръгва с друга малка чета, но скоро и тя се разпада.
През пролетта на следващата година Димитър Общи се появява отново при Хитов, но след като войводата го приема хладно, Общи отива в Букурещ и търси съдействие помощ от Иван Кършовски - националреволюционер, книжовник, общественик и журналист. Кършовски му дава препоръчителни писма до Тодор Ковачев и Данаил Попов. Ковачев уведомява Панайот Хитов, че снабдил с пари Общи и го изпратил в България.
След създаването на БРЦК от Любен Каравелов и ВРО - от Васил Левски, Общи е изпратен в България. БРЦК е организация на българското националреволюционно движение, създадена в Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и да съдейства за политическа и идейна подготовка на българската национална революция, създаден през 1869 година - по стар стил, или през 1870 г. - по нов стил. Вътрешната революционна организация е изградена от Левски през 1869-1872 г. ВРО е структура от частни революционни комитети, създадени на териториалния принцип. Комитетите се управляват от Централния комитет, известен като "Привременно правителство в България" или "БРЦК в Българско". Ловешкият частен революционен комитет официално е натоварен с ролята на централен за Вътрешната революционна организация, организиран е от есента на 1871 г.
Общи е амбициозен , не спазва строго установената дисциплина, както уставът изисква, той жадува за самостоятелност и се предлага за апостол в Македония, но Левски му ням доверие и му отказва. По настояването на Ловешкия частен революционен комитет му се дава свобода на действие в района на Тетевен-Орхание-София. Общи крои големи планове. Заедно с Тетевенския частен революционен комитет организира Арабаконашкия обир на орханийската хазна на 22 септември 1872 г. Нападението на хазната е замислено с цел да се финансира националноосвободителното движение. Обирът е успешен, но се превръща в провал. Общи се укрива, но е заловен след полицейско преследване и предателство в село Чериково. Разследван е от Софийската извънредна следствена комисия. Димитър има огромно самочувствие и самомнение и иска да го отведат в Цариград, за да говори със султана. Той дава показания, тъй като смята, че може да придаде политически характер на процеса и намесата на Великите сили, прави сериозни разкрития, като прилага "тактиката на множеството"; издава Левски и комитетите в района на Ловеч-Тетевен-Орхание- София, изброява 22 селища с действащи комитети или единични съмишленици и позволява на османските разследващи да разучат в подробности методите в работата и съобщителните мрежи на БРЦК и ВРО. Османските власти на базата на разкритията на Общи нанасят сериозен удар върху ВРО. Той е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 10 януари 1873 г. в София.
Арабаконашкият обир
Арабаконашкият обир е ограбването на турската пощенска кола, която пренася данъчните постъпления в Орханийско и Тетевенско - "царската хазна", извършено на 22 септември 1872 г., в местността Пантата в Арабаконашкия проход - Ботевградския проход. Обирът е организиран от Частните революционни комитети на Вътрешната революционна организация в Орхание - днес Ботевград, Тетевен, Правец и Етрополе. Инициативата за обира е на Димитър Общи, тетевенския чорбаджия и член на частния комитет Станьо Врабевски и Петко Милев - Страшника. Целта е да се набавят пари за комитета.
В ръцете на обирджиите попадат 125 000 гроша, с които трябва да бъде купено оръжие за организацията. Водач на групата е помощникът на Левски и организационен отговорник на частните комитети в района между Тетевен и София - Димитър Общи. В четата участват освен Общи, Тодор Бръбмара, Вълчо Станчев, Марин Станчев, Лечо Железаря, Петко Генков, Марин Павлов, Павел Лалов, Найден Крушоделеца, Стоян Пандура, Лало Генчев, Вуко Цолев, Кольо Цвятков и Атанас Гложанеца, които са жители на Тетевен, село Правец и село Гложене.
По случайност извършителите на обира са разкрити и голяма част от тях са арестувани.
Арабаконашкият обир има тежки последици. Полицейското следствие попада по дирите на Вътрешната революционна организация. Започва в Тетевен, продължава в Орхание и завършва в София. Властта предприема масови арести и задържа много членове на комитета в Гложене, Орхание, Ловеч, Тетевен и селата в района. Заловен е и организаторът на обира Димитър Общи. Султанът назначава Софийската извънредна следствена комисия, която разследва ВРО. По времето на разпитите Общи прави несполучлив опит да формира политически характер на акцията и да предизвика намесата на Великите сили, прави признания, разкрива революционнни дейци и частни революционни комитети. Властите разбиват част от изградената мрежа от частни революционни комитети в района Ловеч-София. С разкритията на Общи властта открива самоличността и ролята на Левски, взема мерки, които водят до залавянето му в Къкринското ханче.
В книгата си "Миналото" Стоян Заимов пише, че решението да се нападне турската хазна е било взето от Ловешкия окръжен комитет на тайната революционна организация през август 1872 г. в дома на поп Лукан. Предложението е на Общи и на тетевенския чорбаджия и член на тайния комитет Хаджи Станьо. Левски е против обира, тъй като идеята според него е "ненавременна"; въпреки забраната на Апостола, обирът е извършен. Четата на Общи се състои от 16 души.
Турската пощенска кола, която пътува от Орхание за София със събраните данъци, е теглена от биволи и се охранява от няколко заптиета. В прохода Арабаконат тя е нападната и са откраднати 125 хиляди гроша.
В разследването османските власти успяват да арестуват всичките участници в обира. Разследването се води от софийския окръжен управител Мазхар паша, който спешно пристига в Орхание. Един от задържаните участници издава Общи.
Той разбира за предателството и се крие в Тетевен; тръгва към Румъния, преоблечен в женски дрехи. На 24 октомври 1872 г. по пътя за Плевен Общи е арестуван в един хан и е конвоиран до София.
Общи е осъден на смърт, а 62-ма български революционери са заточени в Мала Азия.
Съдът прави няколко очни ставки между Левски и Общи, на които Димитър потвърждава самоличността на Апостола.
23 Ноември 17, 17:52   

0.093