СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана

 
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана

 
Рейтинг: 2.00
(640)
Актуално
Статии
Албум
Книги
Контакти
Онлайн книжарница
За нас

БЛОГ АРХИВ
«« ноември 2018 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
      1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30    



Актуално 11:46
« Обратно
Вземи в gLOG
Вземи в gLOG
НА 13 ЯНУАРИ 1953 Г. СМИ В СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ СЪОБЩАВАТ, ЧЕ Е РАЗКРИТА ГРУПАТА НА „ЛЕКАРИТЕ ВРЕДИТЕЛИ“
В началото на 50-те години Сталин започва все по-често да боледува и около него започва скрита борба за „наследството“.
Но Сталин не би бил Сталин, ако не беше усетил тези движения. Неговият отговор е серията гръмки процеси срещу видни държавни дейци, която според историци била замислена като нова „чистка“ като тази през 30-те години.
Остаряващият вожд става все по-подозрителен и от това се опитват да се възползват някои хора от неговото обкръжение.
Неприязънта на Сталин към лекари и евреи се проявява остро на границата между 40-те и 50-те години и тя се излива в едно от най-гръмките дела в последните години от управлението му – това е „делото срещу лекарите“.
Лекарите действително не можели да зарадват Сталин: той вече бил на възраст, тежките натоварвания по времето на революционната му младост и в годините на войната се отразили върху организма му с цял букет от болести, които всеки ден отнемали от работоспособността му.
Вождът се страхувал, че медиците могат да бъдат използвани като оръжие от хората от обкръжението му, които искали да го свалят от власт под предлога „грижа за здравето“.
Подозрителността на Сталин се засилвала и от факта, че сред водещите специалисти в съветската медицина имало немалко евреи. Недоверието на вожда към този етнос се обяснява с провалите във външната му политика по отношение на Държавата Израел.
Съветският съюз направил много в Палестина да бъде създадена еврейска държава и разчитал на сближение с нея, но станало точно обратното – Държавата Израел се сближавала със САЩ, което по времето на студената война означавало остър конфликт със Съветския съюз.
Диагнозата на другаря Жданов
От опасенията и недоверието на Сталин и интригите на някои хора от обкръжението му се ражда печално известното „Дело срещу лекарите“. В него един от главните персонажи е лекарят кардиолог Лидия Федосеевна Тимашук.
Тя постъпила на работа в лечебно-санитарното управление на Кремъл още през 20-те години. През 1948 г., вече на 50 години, Тимашук оглавила в управлението отдела за функционална диагностика и като такава на 28 август направила кардиограма на един от ръководителите на страната – Андрей Жданов, и му поставила диагнозата инфаркт на миокарда. Но професорите, които лекували Жданов, не се съгласили с тази диагноза и я определили за невярна. Те посочили, че политикът няма инфаркт и му назначили друго лечение, обратно на онова, което посочила Тимашук.
В отговор тя написала докладна записка до висшето началство. Лечебно-санитарното управление на Кремъл се подчинявало на министерството на държавна сигурност, но там сметнали, че с тези въпроси трябва да се занимават медиците и изпратили записката на началника на лечебно-санитарното управление на Кремъл – професор Егоров. А той бил един от онези, които отхвърлили диагнозата, поставена на Жданов от Лидия Тимашук. На никое началство не харесва, когато подчинените му се жалват през главата му. Своеволието струвало скъпо на Тимашук – понижили я по длъжност и я преместили във филиала на поликлиниката.
Но… Три дни след тази злополучна кардиограма Андрей Жданов починал от инфаркт.
Кремълските професори след смъртта на Жданов се оказали в трудна ситуация. Още повече че, убедена в правотата си, Тимашук изпратила още две писма до секретаря на ЦК на ВКП – болшевики, Алексей Кузнецов, но не получила отговор.
„Кървавото джудже“
На пръв поглед историята приключила. Но по времето на т.нар. „дело на Еврейския Антифашистки комитет“ сред лицата, заподозрени във враждебна дейност, се оказал и професор Яков Етингер, който лекувал висши държавни дейци като консултант и добре познавал повечето кремълски лекари. За този факт се хванал младият и амбициозен следовател по особено важните дела в министерството на държавна сигурност Михаил Рюмин. Заради жестоките методи на изтезание по времето на разпитите на заподозрените той получил прозвището „кървавото джудже“.
Жестокото отношение към Етингер довело до смъртта му в килията.
Но махалото вече било задействано и делото започнало да набира обороти.
„Делото срещу лекарите“ сякаш потвърждавало опасенията на Сталин и вождът поискал бързо разследване.
Но възникнал проблем – обективни и убедителни доказателства за лекарско вредителство не били открити. И тогава в архива открили докладната записка на лекаря Лидия Тимашук за неправилното лечение на другаря Жданов. Тя била извикана и разпитана и на базата на нейните показания по „делото срещу лекарите“ започнали масови арести.
„Убийци с маски на професори“
На 13 януари 1953 г. за това дело официално написал вестник „Правда“ в статията „Подли шпиони и убийци под маската на професори лекари“.
„Следствието установило, че участниците в терористичната група, използвайки положението си на лекари и злоупотребявайки с доверието на болните, преднамерено, злодейски подкопавали здравето им, поставяли им неправилни диагнози, а след това ги убивали с неправилно лечение. Прикривайки се с високото и благородно звание лекар – човек на науката, тези изверги и убийци стъпкаха свещеното знаме на науката. Заставайки на пътя на чудовищните престъпления, те оскверниха честта на учените.
Жертви на тази банда човекоподобни зверове паднаха другарите А. А. Жданов и А. С. Щербаков. Престъпниците признаха, че те, възползвайки се от болестта на другаря Жданов, умишлено скрили наличния у него инфаркт на миокарда, назначавали противопоказен на това заболяване режим и така умъртвиха другаря Жданов. Лекарите убийци с неправилно използване на силно действащи лекарства и назначаването на пагубен режим съкратиха живота на другаря Щербаков и предизвикаха смъртта му… Повечето участници в терористичната група – Вовси, Б. Коган, Фелдман, Гринщайн, Етингер и други, са били купени от американското разузнаване. Те били вербувани от филиала на американското разузнаване – международната еврейска буржоазно-националистична организация „Джойнт“. Калното лице на тази шпионска ционистка организация, прикриваща своята подла дейност под маската на благотворителност, е напълно разобличено…“
Основните фигуранти по делото били девет души, но арестуваните били десетки.
Лидия Тимашук била обявена от съветската пропаганда за главния герой в разобличаването на „лекарите отровители“. На 20 януари тя била наградена с орден „Ленин“.
Закриването на делото
В Съветския съюз били разпространени слуховете, че лекарите трябва да бъдат обесени на Червения площад. Някои историци смятат, че след екзекуцията им е трябвало да започнат масови депортации на съветски евреи в Сибир, но тази версия не е потвърдена.
Лекарите, попаднали зад решетките, били спасени от смъртта на Сталин – на 5 март 1953 г.
„Делото срещу лекарите“ е част от борбата на съветския елит за наследството на Сталин, но след смъртта му то става ненужно и дори вредно.
На 3 април 1953 г. всички арестувани по това дело били освободени, възстановени на работа и напълно реабилитирани. М. Рюмин е арестуван на 17 март 1953 г., а през юли 1954 г. е разстрелян.
На 4 април 1953 г. Лидия Тимашук е лишена от ордена „Ленин“ – няма лекари отровители, значи няма и подвиг.
Ако обективно се погледне поведението на Тимашук, тя няма в какво да бъде обвинена. Тя поставила диагноза, която смятала за правилна, и я отстоявала, въпреки гнева на висшето началство.
Тя няма вина за онова, което се случило след това. Не е тя човекът, превърнал един спорен факт от болестта на А. Жданов в мащабно политическо дело, не търсела слава и ордени. Ненавистта на съветската интелигенция срещу нея е съвършено незаслужена. Една от причините за тази ненавист са думите на Никита С. Хрушчов, произнесени в доклада „За култа към личността и неговите последици“, прочетен на ХХ конгрес на партията: „Собствено, никакво „дело“ не е имало, освен заявлението на лекаря Тимашук, която може би под влияние на някого или по указание на някого, тъй като тя е била нещатен сътрудник на органите на държавна сигурност, написала писмо до Сталин, в което посочила, че лекарите използват неправилни методи на лечение…“
Лидия Тимашук работи в правителствената медицина до 1964 г. Тя умира през 1983 г. на 85 години. До края на живота си се опитва да бъде реабилитирана, но не успява.
13 Януари 18, 11:46   

0.1164