![](/_wm/statics/pink_img_1/spacer.gif)
![](/_wm/statics/pink_img_1/spacer.gif)
|
|
![](/_wm/statics/red_img_2/spacer.gif)
![](/_wm/statics/red_img_2/spacer.gif)
| 12 Октомври 07, 22:47
/ Автор: Р. БОНЕВА
|
Бойни изкуства - ШОТОКАН - АЗБУКАТА НА КАРАТЕ-ДО |
|
Шотокан (в превод от японски означава “домът на люлеещите се борове” или “залата на боровете и морето”) е един основните стилове на японското карате. Разработен е от прочутия учител Фунакоси Хитин през 30 г. на миналия век и е продължен от сина му Фунакоси Йоситака. С “Шотокан” всъщност е псевдоним, с който Фунакоси Хитин подписвал стихотворенията си. Последователите му нарекли стила “домът на Шото” в чест на мястото, където той водел заниманията. Емблемата на шотокан изобразява тигър, който е тотемен покровител.
В основата на стила лежи техниката сюри-те, за която са характерни методите на бой на близко разстояние, ударите с крака. Постепенно Фунакоси и учениците му го допълвани с нови елементи. Днес стилът шотокан включва най-старите методи на Окинава и най-съвременните методи на спортното карате-до.
Фунакоси Хитин владеел два популярни по това време стилове на карате от Окинава – сьорай-рю и сьорин-рю . Впоследствие той ги обединил и ги модифицирал. Синът му Фунакоси Йонитака въвежда техниката на удари с крака на горно ниво и състезателната практика, които липсват в каратето от Окинава. Фунакоси Хитин отделя много внимание на ритуала, строгото спазване на нормите и правилата. Едновременно с това заменил окинавските термини с японски. Целта на учителя била да направи карате съставна част на Будо, проникнато от японски национален дух, който пък се основава на самурайската култура и традиции. Фунакоси въвежда името карате-до – пътят на карате. Често изтъквал, че карате-до не е само бойно изкуство, но и система за физическо и духовно възпитание.
Затова шотокан карате-до се смята за най-академичния стил на японското карате, който носи духа на Будо.
Шотокан е най-академичният от класическите японски стилове и фактически е азбука на карате-до.
Особености на шотокан
На първо място е необходима добра физическа подготовка, познаване на техниката и безкрайно себераздаване. Неслучайно емблемата на шотокан е тигър. В Шаолин от 15 век се практикуват пет “животински” стила. Един от тях е стилът “тигър” – с резки, мощни движения и мигновени премествания, основно по права линия, с цел укрепване на мускулите и костите. На второ място – във всяко движение трябва да има: правилно дишане, което помага да се активизира чи, своевременност на действията, контрол на ударите с крайниците, максимално развитие на силата и скоростта за много къс отрязък от време, особено в крайната фаза на удара.
Шотокан се отличава с линейни премествания и линейно прилагане на силата. Стойките са ниски и широки. Блоковете са твърди. Ударите с ръце са мощни, включва се и удар с бедрото. Основен принцип е “с един удар на място”. Програмата по сетокан включва повече от 25 различни ката. Много внимание се отселя на:
- изработването на твърда устойчивост, което се отработва с продължително трениране на ниски и дълбоки стойки
- въртеливо движение на бедрата в хоризонтална плоскост в прав или обратен удар, което генерира огромна разрушителна сила в ударите и блоковете
- едновременно и мигновено включване на всички групи мускули в крайната фаза на удара
Формирането на психофизическите характеристики в шотокан става чрез целенасочена интензивна работа над тялото, жестока самодисциплина, голям обем физически натоварвания, твърд характер, трудолюбие и хуманизъм.
Целта на древното бойно изкуство от Окинава било умението да се нанесе решаващо поражение на противника с един удар с ръка или крак. Но древните майстори придавали повече духовно значение на този вид изкуство. Тренировката на каратиста предполага не само работа на тялото и духа, но и уважение към съперника.
Ката на шотокан карате-до
“Великото начало” – създадени през 40-те години, целта им е да развият силата и координацията
“Мир и покой” – учебна стойка, която подготвя ученика за по-сложни ката.
“Железният конник” – ката имитира бой в ограничено пространство, където няма възможности за маневра, атаките се отразяват отпред и странично.
“Преодоляване на препятствията” – традиционна ката, която се използва в много стилове и школи. Мощна и динамична ката с постоянна бърза смяна на ръцете в блоковете и ударите.
“Полет на лястовица – техниката наподопява пърхането на лястовица нагоре и надолу
“съзерцаване на небето – в това движение е зашифрована цялата основна техника на шотокан
“Десет ръце” – характерна техника на бой с няколко противници, бърза смяна на позициите и посоката на действията.
“24 крачки” – много силна и мощна техника. Преобладават ударите с лакти.
“Необикновените ръце” – отнася се към защитните техники.
Философия на шотокан
Главното в атаката е правилният избор на момента за нападение, бързина и максимална ефективност при минимум средства. При защитата – надеждност и сила на блока, така че противникът да няма желание да атакува. Основното оръжие са мощните удари с ръце, удари при пад, резки удари с крака на средно ниво на корпуса. Главният принцип на ударите с крака е “Човек стои по-здраво на два крака отколкото на един”. Ударът в главата на практика е неефективен. Затова последователите на шотокан се стремят по-малко да използват екзотични елементи, които са предпочитани в киното и действат според принципа “повали с един удар” Фунакоси издига основополагащият принцип на карате-до: “В карате атаката няма предимство, т.е. карате не е оръжие за агресия. Така Фунакоси подчертава, че карате е хуманно изкуство.
Популярни личности, които тренират шотокан
По време на службата си в армията в Германия Елвис Пресли изучава този стил на карате. Когато създава собствената си система, Брус Ли също взема уроци по карате шотокан. Жан Клод Ван Дам има черен пояс в шотокан.
В България Шотокан се развива от Българската национална федерация по карате-до, Българската федерация по традиционно карате. Такава специалност се преподава в Националната спортна академия.
Във Варна има Спортен център Шотокан.
|
![](img/spacer.gif)
|