|
|
|
| 24 Април 07, 20:17
|
| Войната на спецчастите |
| Преди втората война в Ирак западните спецчасти нито веднъж не бяха въвлечени в толкова продължителни и интензивни бойни действия. В Босна и Сомалия те участваха само в разузнавателни операции или за коригиране огъня на авиацията и артилерията, което изключваше пряко участие в бойни действия. Първата сериозна проверка беше Афганистан. Там действаха САС, “Делта”, тюлените. В Ирак обаче нещата стояха другояче.
|
|
Завземайки Ирак, коалиционните войски се сблъскаха с въстаниците. Затова и спецназът беше основната бойна единица за борба с тях. Но там бойните действия се водеха основно в градовете, а не в пустинята, където победата над партизаните би била по-лека, като се имат предвид техническите средства за разузнаване и огнево поражение на американците и англичаните.
В градски условия
боевете се водят много по-трудно. Бойците от САС и “Делта” имат сериозен опит във воденето на бойни действия в градска местност, за което са подготвени. Но зелените барети, тюлените и рейнджърите могат да воюват само в полеви условия. Затова в Ирак се сблъскаха със сериозни проблеми.
От 2001 г. зелените барети са участвали в десетки операции и бойни действия в планините или пустинята. И там се изискваха други навици, въоръжение и подготовка за разлика от действията в града. Липсата на навици за водене на бой в ограничено пространство – в гради, на тесни улици, доведе до големи загуби. Само Пета група със специално назначение за три години загуби 10 бойци.
Един боец от зелените барети, които воюват в Афганистани и Ирак повече от две години, признава, че се налага да се пренастройват към новите условия. Той споделя: “В планините на Афганистан и пустинята на Ирак се чувствах в свои води, но в кварталите на Фалуджа и Багдад действах, като повече се осланях на опита и инстинкта отколкото на професионалните навици.” Има проблеми и с избора на оръжие. Както е известно, повечето американски щурмови пушки са неефективни при голяма запрашеност на въздуха. Има сведения, че във Фалуджа разузнавателна рота на морската пехота и зелените барети сменяли щатното си оръжие с трофейни калашници, съветско, китайско и иранско производство.
Друг сериозен проблем се оказа и липсата на координация между воюващите подразделения.
“Черната група”
Днес в Ирак действа оперативната група Task Force 145, в която влизат Task Force Black (TFB). В групата се числят и части на САС, на отряд “Делта”, антитерористична част от Шеста група спецназ на ВМС на САЩ. Групата има задача да залавя и ликвидира лидери на терористични групи и борба с камикадзетата. Повечето специлни операции в Ирак извършва именно тази оперативна група. Смята се, че тя е съпричастна към ликвидирането синовете на Саддам Хюсеин.
Друга задача на оперативната група е координиране действията на отделните специални части. В Ирак американците имат същите проблеми като руските федерални сили в Чечения – липсата на точно взаимодействие между различните специални подразделения и войски. Спецчастите от оперативната група работят в назначените им сектори. Тези сектори по принцип са зона на отговорност на едни или други сухопътни части на морската пехота на САЩ. Спецназът често е принуден да действа самостоятелно, без да известява отговарящия за зоната
началник.
Една от операциите, в които участва групата, е спасяването на Джесика Линч, тя е извършена от тюлените и рейнджърите.
Американците и англичаните в Ирак се сблъскаха с още един проблем – липсата на достоверна разузнавателна информация и обмен между частите. Създаването на оперативната група се оказа полезно, беше създадена обща база данни на терористичните групи, които действат в Ирак, подобри се възможността за планиране на спецоперациите, започна по-интензивен обмен на разузнавателни данни между спецчастите, различните ведомства и държави.
Тактиката на въстаниците
От момента на началото на операцията в Ирак – март 2003 г., всеки ден се извършват терористични актове, диверсии и нападения на колони. За борба с тези набези коалиционните войски са изработили достатъчно ефективна тактика. Но и въстаниците се оказаха доста гъвкави по отношение на използваните методи за борба. Ако по-рано иракчаните и арабите наемници атакуваха колоните от засада, сега основно взривяват. Взривяването на камикадзета се превърна в истински бич както за американците, така и за местните жители. Почти всеки ден в иракските градове проехтяват взривове, и то навсякъде – в кафенета, ресторанти, кина, хотели, пазари. Предотвратени са само няколко терористични акта.
Липсата на точни разузнавателни данни признават и самите американци. За три години западните спецслужби не успяха да създадат в Ирак сериозна агентурна мрежа. Русия и Франция не влизат в коалицията и едва ли ще споделят собствената си разузнавателна информация. Когато има точни разузнавателни данни, операциите постигат положителни резултати. Това се отнася за операция “Марлборо”, която едва ли не е единствената успешна акция, проведена от спецчастите срещу терористи камикадзета. Операцията е разработена от 6 и британското външно разузнаване Ми6, проведена е през лятото на 2005 г.
По данни на офицер от разузнаването терористи от една от многобройните групировки планира да проведе едновременно три взрива на камикадзета в Багдад. Целта им са местата, където се събират служители на наскоро създадените иракски служби за сигурност. Според разузнаването терористичните актове ще се извършат на обяд, когато иракчаните и войниците търсят спасение от жегата в многобройните кафенета. Тримата терористи камикадзета се намират къща на един от багдадските квартали.
Провеждането на операцията е възложено на бойците от САС. Изборът е обусловен от няколко фактора: професионализма на спецбойците, агентурната информация е представена от англичани и трето британските спецчасти са участвали по-малко в мащабни операци в сравнение с американските им съюзници. Освен това британците традиционно имат група, която е на постоянно бойно дежурство за решаване на внезапно възникнали задачи.
Привлечени са и групи за прикритие, които се състоят от бойци от американските сили със специално назначение. Задействани са технически средства за разузнаване. На заключителния етап се планира включването на рота иракчани. При сериозно усложнение са предвидени вертолети за огнева поддръжка и евакуация. Действията се координират в щаба на коалиционните сили със специално назначение в Багдад. Оттук се очаква да бъде подаден сигналът за началото на операцията.
Планът “Марлборо”
Според плана през нощта четири групи на САС трябва да се придвижат на по-рано набелязани позиции и да ги заемат. Групите се състоят от четири души и един снайперист. Определени са трима снайперисти за действия по целите. Снайперистът от четвъртата група е резерва.
Поради опасения да се демаскират подготвителните действия, позициите не са оборудвани пълноценно.
Преди началото на операцията е задействана група за бързо реагиране от спецчастите на САЩ. Те за разлика от иракчаните знаят целта на операцията (по понятни причини иракчаните не са информирани).
Всяка група е въоръжена със снайперските пушки L115A.338, въоръжени с телескопичните прицели “Шмидт и Бендер”, които осигуряват поразяване на целта на 1000 метра. Освен това бойците имат и индивидуално оръжие, а групата за поддръжка има и ръчни картечници и гранатомети.
За осигуряване на оперативна информация и обстановката в района е използван американският безпилотен апарат “Предайтър” (Хищник).
В района на провеждане на операцията са монтирани и свръхчувствителни микрофони, които позволяват да се фиксират всички разговори и звуци.
В посоченото време командите тайно заемат позициите. В напрегнато състояние освен бойците са и офицерите от координиращия щаб. Те наблюдават бойците и обстановката благодарение на картината, предавана от безпилотния апарат. Постъпва и заповедта за привеждане на всички сили и средства в състояние на висша степен на готовност. Операторите от техническото разузнаване, които следят действията на терористите с подслушващи устройства, разположени на стените на сградите, долагат, че терористите тръгват към изхода. Тримата терористи напуската сградата. По единен сигнал тримата снайперисти стрелят едновременно. Всичките три изстрела попадат точно в целта. Командирът на САС изпраща сигнал в щаба, кръгът се затваря. След това всяка група самостоятелно на пуска мястото на операцията.
По понятни причини в пресата не се появява нищо за операция “Марлборо”. Въпреки това могат да бъдат направени изводи: първо, добрата организация и взаимодействие на всички задействани сили. Важна роля в операцията изиграва и точната информация, спазването на мерките за сигурност, защото изтичането на информация е един от основните проблеми в Ирак. И не на последно място безупречното изпълнение на задачата от САС.
Въпреки очевидния успех на операцията, е ясно, че един провален терористичен акт в Ирак не отменя десетките други, които взеха жертвите си. Това говори преди всичко за сериозните проблеми на коалиционните сили по отношение на разузнаването. С нарастването на въстаническото движение на коалицията явно не й достигат сили и средства за оперативно реагиране. Географията на съпротивата постоянно се разширява, което влече след себе си голямо разпръскване на силите на коалицията. Бойците на САС се налага например да действат на запад (на границата със Сирия), и в Багдад и Басра. Числеността на полк на САС не е по-голяма от тази на батальон. Освен това един ескадрон е постоянно в “антитерористична” готовност във Великобритания. А бойците имат нужда от още
Тренировки. В последно време се заговори за увеличаване числеността на полка, на което се противопоставят твърдо ветераните.
Завземайки Ирак, коалиционните войски се сблъскаха с въстаниците. Затова и спецназът беше основната бойна единица за борба с тях. Но там бойните действия се водеха основно в градовете, а не в пустинята, където победата над партизаните би била по-лека, като се имат предвид техническите средства за разузнаване и огнево поражение на американците и англичаните.
В градски условия
боевете се водят много по-трудно. Бойците от САС и “Делта” имат сериозен опит във воденето на бойни действия в градска местност, за което са подготвени. Но зелените барети, тюлените и рейнджърите могат да воюват само в полеви условия. Затова в Ирак се сблъскаха със сериозни проблеми.
От 2001 г. зелените барети са участвали в десетки операции и бойни действия в планините или пустинята. И там се изискваха други навици, въоръжение и подготовка за разлика от действията в града. Липсата на навици за водене на бой в ограничено пространство – в гради, на тесни улици, доведе до големи загуби. Само Пета група със специално назначение за три години загуби 10 бойци.
Един боец от зелените барети, които воюват в Афганистани и Ирак повече от две години, признава, че се налага да се пренастройват към новите условия. Той споделя: “В планините на Афганистан и пустинята на Ирак се чувствах в свои води, но в кварталите на Фалуджа и Багдад действах, като повече се осланях на опита и инстинкта отколкото на професионалните навици.” Има проблеми и с избора на оръжие. Както е известно, повечето американски щурмови пушки са неефективни при голяма запрашеност на въздуха. Има сведения, че във Фалуджа разузнавателна рота на морската пехота и зелените барети сменяли щатното си оръжие с трофейни калашници, съветско, китайско и иранско производство.
Друг сериозен проблем се оказа и липсата на координация между воюващите подразделения.
“Черната група”
Днес в Ирак действа оперативната група Task Force 145, в която влизат Task Force Black (TFB). В групата се числят и части на САС, на отряд “Делта”, антитерористична част от Шеста група спецназ на ВМС на САЩ. Групата има задача да залавя и ликвидира лидери на терористични групи и борба с камикадзетата. Повечето специлни операции в Ирак извършва именно тази оперативна група. Смята се, че тя е съпричастна към ликвидирането синовете на Саддам Хюсеин.
Друга задача на оперативната група е координиране действията на отделните специални части. В Ирак американците имат същите проблеми като руските федерални сили в Чечения – липсата на точно взаимодействие между различните специални подразделения и войски. Спецчастите от оперативната група работят в назначените им сектори. Тези сектори по принцип са зона на отговорност на едни или други сухопътни части на морската пехота на САЩ. Спецназът често е принуден да действа самостоятелно, без да известява отговарящия за зоната
началник.
Една от операциите, в които участва групата, е спасяването на Джесика Линч, тя е извършена от тюлените и рейнджърите.
Американците и англичаните в Ирак се сблъскаха с още един проблем – липсата на достоверна разузнавателна информация и обмен между частите. Създаването на оперативната група се оказа полезно, беше създадена обща база данни на терористичните групи, които действат в Ирак, подобри се възможността за планиране на спецоперациите, започна по-интензивен обмен на разузнавателни данни между спецчастите, различните ведомства и държави.
Тактиката на въстаниците
От момента на началото на операцията в Ирак – март 2003 г., всеки ден се извършват терористични актове, диверсии и нападения на колони. За борба с тези набези коалиционните войски са изработили достатъчно ефективна тактика. Но и въстаниците се оказаха доста гъвкави по отношение на използваните методи за борба. Ако по-рано иракчаните и арабите наемници атакуваха колоните от засада, сега основно взривяват. Взривяването на камикадзета се превърна в истински бич както за американците, така и за местните жители. Почти всеки ден в иракските градове проехтяват взривове, и то навсякъде – в кафенета, ресторанти, кина, хотели, пазари. Предотвратени са само няколко терористични акта.
Липсата на точни разузнавателни данни признават и самите американци. За три години западните спецслужби не успяха да създадат в Ирак сериозна агентурна мрежа. Русия и Франция не влизат в коалицията и едва ли ще споделят собствената си разузнавателна информация. Когато има точни разузнавателни данни, операциите постигат положителни резултати. Това се отнася за операция “Марлборо”, която едва ли не е единствената успешна акция, проведена от спецчастите срещу терористи камикадзета. Операцията е разработена от 6 и британското външно разузнаване Ми6, проведена е през лятото на 2005 г.
По данни на офицер от разузнаването терористи от една от многобройните групировки планира да проведе едновременно три взрива на камикадзета в Багдад. Целта им са местата, където се събират служители на наскоро създадените иракски служби за сигурност. Според разузнаването терористичните актове ще се извършат на обяд, когато иракчаните и войниците търсят спасение от жегата в многобройните кафенета. Тримата терористи камикадзета се намират къща на един от багдадските квартали.
Провеждането на операцията е възложено на бойците от САС. Изборът е обусловен от няколко фактора: професионализма на спецбойците, агентурната информация е представена от англичани и трето британските спецчасти са участвали по-малко в мащабни операци в сравнение с американските им съюзници. Освен това британците традиционно имат група, която е на постоянно бойно дежурство за решаване на внезапно възникнали задачи.
Привлечени са и групи за прикритие, които се състоят от бойци от американските сили със специално назначение. Задействани са технически средства за разузнаване. На заключителния етап се планира включването на рота иракчани. При сериозно усложнение са предвидени вертолети за огнева поддръжка и евакуация. Действията се координират в щаба на коалиционните сили със специално назначение в Багдад. Оттук се очаква да бъде подаден сигналът за началото на операцията.
Планът “Марлборо”
Според плана през нощта четири групи на САС трябва да се придвижат на по-рано набелязани позиции и да ги заемат. Групите се състоят от четири души и един снайперист. Определени са трима снайперисти за действия по целите. Снайперистът от четвъртата група е резерва.
Поради опасения да се демаскират подготвителните действия, позициите не са оборудвани пълноценно.
Преди началото на операцията е задействана група за бързо реагиране от спецчастите на САЩ. Те за разлика от иракчаните знаят целта на операцията (по понятни причини иракчаните не са информирани).
Всяка група е въоръжена със снайперските пушки L115A.338, въоръжени с телескопичните прицели “Шмидт и Бендер”, които осигуряват поразяване на целта на 1000 метра. Освен това бойците имат и индивидуално оръжие, а групата за поддръжка има и ръчни картечници и гранатомети.
За осигуряване на оперативна информация и обстановката в района е използван американският безпилотен апарат “Предайтър” (Хищник).
В района на провеждане на операцията са монтирани и свръхчувствителни микрофони, които позволяват да се фиксират всички разговори и звуци.
В посоченото време командите тайно заемат позициите. В напрегнато състояние освен бойците са и офицерите от координиращия щаб. Те наблюдават бойците и обстановката благодарение на картината, предавана от безпилотния апарат. Постъпва и заповедта за привеждане на всички сили и средства в състояние на висша степен на готовност. Операторите от техническото разузнаване, които следят действията на терористите с подслушващи устройства, разположени на стените на сградите, долагат, че терористите тръгват към изхода. Тримата терористи напуската сградата. По единен сигнал тримата снайперисти стрелят едновременно. Всичките три изстрела попадат точно в целта. Командирът на САС изпраща сигнал в щаба, кръгът се затваря. След това всяка група самостоятелно на пуска мястото на операцията.
По понятни причини в пресата не се появява нищо за операция “Марлборо”. Въпреки това могат да бъдат направени изводи: първо, добрата организация и взаимодействие на всички задействани сили. Важна роля в операцията изиграва и точната информация, спазването на мерките за сигурност, защото изтичането на информация е един от основните проблеми в Ирак. И не на последно място безупречното изпълнение на задачата от САС.
Въпреки очевидния успех на операцията, е ясно, че един провален терористичен акт в Ирак не отменя десетките други, които взеха жертвите си. Това говори преди всичко за сериозните проблеми на коалиционните сили по отношение на разузнаването. С нарастването на въстаническото движение на коалицията явно не й достигат сили и средства за оперативно реагиране. Географията на съпротивата постоянно се разширява, което влече след себе си голямо разпръскване на силите на коалицията. Бойците на САС се налага например да действат на запад (на границата със Сирия), и в Багдад и Басра. Числеността на полк на САС не е по-голяма от тази на батальон. Освен това един ескадрон е постоянно в “антитерористична” готовност във Великобритания. А бойците имат нужда от още
Тренировки. В последно време се заговори за увеличаване числеността на полка, на което се противопоставят твърдо ветераните.
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
