|
|
|
| 11 Юни 08, 23:01
|
| БРИГАДАТА СЪС СПЕЦИАЛНО НАЗНАЧЕНИЕ НА АРМИЯТА НА ЮАР |
| Съвременната структура на специалните части на въоръжените сили на ЮАР се създава в края на 90-те години на ХХ век. Тя се различава много от структурата на спецчастите по време на войната в Ангола и Намибия през 70-80-те години, в която участват разузнавателно-диверсионните части на ЮАР – reconnaissance commando (recces), и за тях списание Командос неведнъж е писало. След като получава независимост Намибия, а на власт в ЮАР идва правителството на Африканския Национален Конгрес (АНК) отделът recces в щаба на спецсилите е разформирован, а разузнаветелно-диверсионните полкове разпуснати.Елитните спецбойци в “епохата, когато управлява бялото малцинство” емигрират, други сменят дейността си, трети стават наемници в Ангола, Сиера Леоне, Конго, където войните избухват с нова сила и имат нужда от военни професионалисти. Правителството на АНК обаче е наясно, че въоръжените сили не могат да минат без спецчасти.
“Къде са моите специални сили?”
Колкото и парадоксално да звучи елитът на южноафриканския спецназ е спасен от члена на Южноафриканската комунистическа партия и на АНК Роси Касрилс, един от малкото белокожи в АНК. Касрилс се обучавал в учебния център в Одеса и придобил голям опит в диверсионната борба. Дълго време е шеф на военното разузнаване в бойното крило на АНК. Правителството го назначава за заместник-министър на отбраната, чиято задача е да създаде и укрепи новите въоръжени сили на ЮАР. По това време във въоръжените сили на ЮАР се вливат хиляди бивши тъмнокожи бойци от военното крило на АНК и АРLA (въоръжените отряди на АНК и ПАК – Панафриканския конгрес, които много години се борят срещу режима на апартейд в ЮАР). Първият въпрос на Рони Касрилс като зам.-министър на съвещание на висшия команден състав на ВС на ЮАР е “А къде са моите специални сили?” И разпускането на спарите специални части е спряно. През октомври 1995 г. Касрилс е поканен в светая светих на южноафриканския спецназ – учебната база на бившия полк на военноморските командоси в Лангебаан. Бойните плувци и морските диверсанти демонстрират уменията си: миниране на подводни обекти и защита на своите кораби и пристанища от диверсанти, стремителен десант на щурмови групи с бързоходни катери, десантиране на бойни плувци от вертолет, самолет и пр. Видяното впечатлява Роси Касрилс и е взето решение, всички части от стария спецназ да се обединят в нова структура – бригада със специално назначение. Бригадата е сформирана окончателно през февруари 1996 г.
През 1997 г. обаче правителството на АНК обявява съкращаване на въоръжените сили, включително и спецназа. Разформирован е най-заслужилият разузнавателен полк, който води началото си от легендарната първа разузнавателна група командос на ВС на ЮАР (1-st recce), създадена от Ян Брейтенбах през 1972 г.
“Трябват добри момчета”
Едновременно с това обаче се провежда кампания за популяризиране на новата структура и за привличане в нея на доброволци от африканците.
В едно южноафриканско списание е публикувано съобщение: “Търсят се дори момчета. Бригадата със специално назначение има нужда от доброволци...”
Бригадата със специално назначение на южноафриканските национални отбранителни сили (SADF) е секретна структура. Според експерти в бригадата има много професионалисти с реален опит, които могат да предадат на младежите необходимите практически навици и знания, които да поддържат реномето на южноафриканския спецназ. По време на бойните действия в Ангола боен опит са придобили 95% от разузнавачите. 55% от тях са ранени един или няколко пъти, а 80 души са загинали при изпълнение на разузнавателни и диверсионни мисии.
В бригадата влизат 1-ви, 4-ти и 5-и полк на специалните сили (special force regiment) – бившите първи, четвърти и пети разузнавателно-диверсионен полк (reconnaissance regiments), и подразделение за осигуряване. След като първи полк е разформирован през 1997 г., бригадата организационно се състои т щаб, четвърти и пети полк специални сили, подразделение за осигуряване, школа спецназ, учебни центрове и научно-изследователска група.
Действия на всяко място, на всяка местност
Военнослужещите от бригадата със спецназначение си има собствена символика, основана на символиката на старите recces. Само леко е променен цветът. Така символът на южноафриканския спецназ – знакът “Розата на ветровете”, по-рано се разполага на тъмен фон, като са използвани черно-бели тонове – единият лъч е тъмен, а другият – сребрист. След реорганизацията лъчите вече имат тъмнозлатни тонове, а фонът е тъмнобордови. Тъмният и златистият оттенък в основния знак на спецназа символизира способността на спецназа да действа както нощем, така и денем, а бордовият цвят е цветът на въздушно-десантните войски. Многолъчевото изображение на “Розата на ветровете” както преди символизира способността и готовността на бойците от спецчастите да действат на всяко място, на всякаква местност, във всяко време, с използването на всички достъпни методи на спецназа.
Всеки боец от бригадата е задължен да носи на парадната униформа над десния джоб специалния знак на боеца от спецназа (special force operators badge) с индивидуален номер. Той представлява лавров венец, на който по вертикална ос е наложен кинжал с острието надолу (кинжалът е символ на спецназ, а лавровият венец олицетворява победата). Тези знаци са два вида. Един, сребърен, се връчва на всички бойци, чийто срок на служба не е повече от 10 години. Вторият – златният, е за онези, които са отдали на спецназа повече от 10 години. Освен това всички бойци от спецназа, преминали стандартния базов курс, който включва въздушно-десантна подготовка, носят над левия джоб специален знак – разтворен парашут, обрамчен с крила. Бойците от бригадата имат полева униформа два вида: камуфлажна с кепе, натовски образец и традиционната за армията на ЮАР – светлокафява униформа, тя включва панамска шапка с “крилца”. В строя и в разположението на частта бойците слагат спецназовска барета тъмнобордови цвят с нашивка с Розата на ветровете, обкръжена от лавров венец.
Четвърти плок има четири оперативни подразделения, три от тях (4.1, 4.3, 4.4) са бойни. Подразделението 4.2 е учебно-тренировъчно. То отговаря за подготовката на бойните плувци, за повишаване на квалификацията им, провежда и тренировките на спецназа в градски условия. Девизът на полка е “С железен юмрук изпод водата”.
Не се е променила и историческата символика на военноморските командоси на ЮАР. Тяхна официална емблема е триъгълният шлем на викингите, обрамчен с крила. Нашивката на полка е копие на старата, с разлика само, че светлият фон, на който е разположена Розата на ветровете, е сменен с тъмнобордови, а фонът на горната част е станал по-светъл.
Бойците от четвърти полк на спецсилите на парадната униформа носят наръкавен шеврон във формата на френски триъгълен щит, в долната част на който на тъмен фон е разположена Розата на ветровете, а в горната част на светъл фон – шлемът на викингите, обрамчен с крила. Освен това бойните плувци, завършили специален курс, носят на парадната си униформа знака на военноморския спецназ. Той е разположен над десния джоб преди знака special force operators badge и представлява сребрист метален кръг, в който е разположена голяма бяла акула на фона на морски тризъбец. Знакът има индивидуален номер, в зависимост от заслугите на бойния плувец е бронзов или сребърен. Полкът е базиран в Лангебаан.
“Не се страхуваме от никого, освен от Бога”
Пети полк специални сили се състои от две оперативни групи (5.1 и 5.2) и учебно-тренировъчната група – 5.3. Девизът й е “Не се боим от никого освен от Бога”. Символиката на полка не се е променила още от времето на recces. Шевронът е във формата на френски триъгълен щит, в долната му част е разположен символът на южноафриканския спецназ – Розата на ветровете, а в горната част – парашут, заобиколен от крила. Полкът е базиран във Фалаборв.
Школата спецназ е самостоятелна част и се базира в Мурайхил, недалеч от Претория. Школата отговаря за подготовката на кадрите в бригадата, преподавателите и инструкторите провеждат предварителен и основен подбор на кандидатите, осъществяват базовата им подготовка, организират специални квалификационни курсове. Успешно завършилият боец получава квалификацията боец оператор, получава съответния сертификат и персонален нагръден знак. Школата си има собствена символика: знак във формата на френски щит, в долната му част на тъмнобордови фон е разположена Розата на ветровете, а в горната част на тъмен фон е изобразен спецназовски нож, обърнат с острието вляво.
Самостоятелна част в бригадата е и подразделението за обезпечаване. То е разположено във Валманстал, северно от Претория.
Научноизследователският център до 1997 г. се занимава с изследвания и разработки, насочени към усъвършенстване на екипировката и въоръжението на спецназа. За центъра се знае малко, но се смята, че основната му работа е свързана с изучаването на натуралните отрови и парализиращи субстанции, отделяни от жлезите на отровни африкански животни – змии, дървесни жаби, скорпиони, паяци. Получените от изследванията данни помагат на спецназа да си помогнат, когато няма помощ отникъде. Отровата се използва от бойците от спецсилите за смазване остриетата на ножовете, накрайниците на стрелите и арбалетите.
Суперсекретният проект “Бряг”
По данни на южноафриканския печат центърът е участвал в секретния проект “Бряг” (от 1982-1992 г.). Под грифа свръхсекретно са разработени т.нар. миорелаксанти – идеалното оръжие за убийства, което предизвиква у човека внезапно спиране на сърцето или парализа на белия дроб, при това не оставя никакви следи в организма. Малко е известен фактът, че в рамките на проекта “Бряг” са правени експерименти по създаване на вирус, който е смъртоносен за чернокожите, но ...е напълно безопасен за белите. Експериментите са били почти завършени, но когато АНК идва на власт, са прекратени, а оборудването – унищожено. Това твърди пресата, но дали е истина? По време на войната в Ангола и Намибия в лабораториите на центъра са разработени и успешно изпробвани върху военнопленници цигари, пълни с вещества, които предизвикват задушаване. Създадени са и специални шприцове за впръскване на отрова. Има и сведения, че са правени разработки по синтеза на специално вещество, което при приемане вътрешно за кратко може да създаде външно сходство (цвят на кожата, черти на лицето) между белокожи и чернокожи, и това да даде възможност на спецназовците безпрепятствено да проникнат сред партизаните във вид на африканци. Говори се, че формулите на препарата са унищожени.
Да разчиташ само на себе си
Всеки боец от спецсилите на ЮАР се специализира в един вид специални операции. Това е една от традициите на старите разузнавателни групи. Примерно – за дълбоко разузнаване, ликвидиране на обекти на територията на противника, морски десантни или подводни диверсионни операции, контратерористични действия с освобождаване на заложници, включително и в градски условия, също отбрана и охрана на важни държавни обекти. Сред задачите на бойците от бригадата е също охраната на лица от правителството. Задачите си бойците изпълняват на групи от двама до 12 души. Една от основните задачи на бригадата със спецназначение е разузнаването и провеждането на диверсии. Боецът прониква скрито на територята, заета от противника, бързо се придвижва до целта. Той трябва да разчита само на себе си и да не очаква поддръжка от въздуха или евакуация. Всичко необходимо за рейда боецът носи със себе си – храна, вода, оръжие, боеприпаси, средства за свръзка. Снаряжението при изпълнението на задачата тежи от 80 до 100 кг. Придвижва се само нощем, маскирайки следите си. Почива денем в добре маскирано убежище. Не приготвя храната си на открит огън. При определяне на маршрута избира най-безлюдните и неблагоприятни места – участъци с диви животни, пустини, безводни зони, непроходими планини. При форсирането на реки, дори пълни с крокодили, не използва мостове. Да бъде винаги нащрек и никога да не се отпуска и моли за помощ.
Една от традициите на бригадата, останала от времето на войната в Ангола и Намибия е носенето на бради и мустаци. Това не е свързано само със старата бурска традиция, но и от чисто прагматични съображения. За ежедневния тоалет е нужна вода, която не достига дори за утоляване на жаждата. Спецбойците никога не използват сапун или други средства за лична хигиена, което би издало присъствието им. Освен това растителността на лицето добре го предпазва от слънчеви изгаряния.
Една от традициите на южноафриканския спецназ е присвояването на почетното звание “Ханстън-500” на онези бойци, които се преминали през тила на противника с пълно бойно снаряжение 500 кг и повече.
Уволнените бойци от бригадата спецсили и бившите recces влизат в резерва, а ветераните имат своя организация Лига спецназ.
|
|
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
