|
|
|
| 03 Май 07, 13:15
/ Автор: Още в бр. 5/2007 г.
|
| Почетният караул на Москва |
|
|
Бойците на тази част рядко участват в мащабни учения и бойни действия. Те не владеят до съвършенство съвременното оръжие и военната техника, но държат в ръцете си най-древното оръжие – знамето. Въпреки това задачите на Почетния караул на 154-ти отделен комендантски полк на Москва се отнасят към специалните.
Миналата година Почетният караул на Моства навърши 50 години. Всъщност церемониалните части в Русия се появяват преди повече от 300 години. Началото на Почетния караул е свързано с легендарния полковник Владимир Огризко – първия командир на Ротата на Почетния караул. В Отделната мотострелкова дивизия със специално назначение на НКВД полковник Огризко е изпратен след служба в ростовския мотострелкови полк, след подготовката в Саратовското военно училище и кремълската охрана. Скоро след това Огризко е назначен за командир на сборната Рота на Почетния караул. Задачата на частта е да бъде лицето на Червената армия пред света. Изискванията към бойците са да бъдат високи и стегнати, с ръст най-малко 180 см.
Новосъздаденият Почетен караул среща за пръв път един от най-високите гости за онова време - премиера на Великобритания Уинстън Чърчил. Чърчил има тежък поглед, на който не могат да издържат дори английските генерали. Но червеноармейците от Почетния караул го гледат внимателно, нито един не мигва и не отмества поглед. Снимката на Чърчил и полковник Огризко обикаля целия свят, дълго се говори за тази среща.
До ноември 1956 г. Почетният караул е на подчинение в НКВД, а след това е предаден на военния комендант на Москва. Към военния комендант е придаден и оркестърът на Почетния караул.
За по-голяма тържественост на ритуала с посрещането на височайши гости през 1960 г. Ротата на Почетния караул получава специална парадна униформа, която включва трите вида въоръжени сили (сухопътни, военновъздушни и военноморски).
През декември 1979 г. е сформиран 154-ти Отделен комендантски полк, в който влиза Отделната рота на Почетния караул. През 1991 г. във връзка с увеличаващите се мероприятия, свързани с гарнизонни, правителствени и държавни задачи, в полка на базата на ротата е сформиран и батальон на Почетния караул, който се състои от две роти.
Днес батальонът на Почетния караул е едно от най-елитнит подразделения на въоръжените сили, което вече 50 години е лице на своята държава. Службата тук е почетна и не всеки е достоен за нея. Разбира се, има хора, които наричат батальона “паркетен” или “придворен”, но това е мнение на онези, които не познават службата тук.
Подборът
Подборът на бойците става на три етапа. Първоначално офицерите се запознават с личните дела на наборниците. Момчетата трябва да имат средно образование, да не бъдат съдени (това важи и за роднините им). Важна роля имат антропометричните данни – височина – от 180 до 195 см, спортно телосложение, липса на външни дефекти. След това офицерите лично се запознават с наборниците, беседват с тях и правят заключение да бъде ли прието едно или друго момче. Третият и най-важният етап на подбора е в самото подразделение по време на курса на младия боец, или както още го наричат “карантината”.
Още с първия ден новобранците започват строевата подготовка. След около седмица и половина вече е ясно кой става за служба. По принцип от 30 души се приемат само 3-4. Някои не успяват да се справят с голямото физическо натоварване, други не могат да координират движенията на краката и ръцете. Според командира на батальона Андрей Захаров не всеки умее да марширува според изискванията на Почетния караул.
Повече – в бр. 5/2007 г.
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
