|
|
|
| 03 Юни 07, 22:00
|
| КОКТЕЙЛИТЕ НА СМЪРТТА |
|
|
Бутилките със запалителна смес
Бутилките със специална запалителна смес, които наричат “огнени гранати”, се превръщат в легендарно оръжие по време на Втората световна война. С тях се громят и подпалват танковете на врага, използват ги артилеристи, танкисти, летци и сапьори. В близък бой успешно ги използват и пехотинците.
За пръв път бутилките със запалителна смес използват испанските републиканци през 1936 г. по време на гражданската война в Испания. Те са обикновени стъклени бутилки с обем 0,5-0,7 литра, пълни с бензин, запушени с тапа, омотана с кълчища.
Преди хвърляне кълчищата се запалват и бутилката се хвърля в целта. Когато бутилката попадне в танка, бензинът се запалва, пламва пожар, който възпламенява двигателя.
В Червената армия по време на Великата отечествена война са много разпространени бутилките, пълни със сгъстени смеси № 1, 2, 3, приети на въоръжение преди войната, и смесите БГС и самовъзпламеняващата се смес КС. За сгъстяване се използва прахът ОП-2, който всъщност е алуминиева сол на нафтеновите киселини. ОП-2 е разработен от инженер-химика А. Йонов.
Смес №1 се състои от крегинг-бензин плюс прах ОП-2. Тя е лепкава течност, която добре попива в металните повърхности. Специалистите твърдят, че тя е първообраз на съвременния напалм.
Смес №2 се състои от дървесна смола, бензин втори тип, терпентин. Възпламенителните ампули съдържат азотна киселина и олеум. Горенето на сместа в една бутилка продължава около минута.
Смес № 3 се състои от бензин втори тип и един вид масло. Тя се запалва с амлупи с хлорен хромил, бертолетова сол и сярна киселина.
За запалване на бутилките със смеси 1 и 3 първоначално се използват специални кирити, покрити по цялата дължина със запалителен материал. По два кибрита са закрепени с помощта на гума към цилиндричната част на бутилката. Преди хвърлянето кибритите се запалват със специално приспособление или обикновена кибритена кутия. Съдържанието на бутилката, попаднало в танка, достига до 700-800 градуса по целзий.
През лятото на 1941 г. е приета по-надеждна химическа запалка, конструкция на Кучин, Щеглов и Солодовник. Към бутилката се закрепва специална запалителна стъклена ампула с хлорсулфонова киселина. За да се повишат качествата на запалителната смес в бутилката при попадане в целта, към нея закрепват в кръг 3-4 ампули и слагат една ампула в бутилката.
Същата година военен инженер трети ранг К. Солдадзе разработва нова лепкава огнена смес БГС (абревиатура от началните букви на състава): бензолна глава, солвент (зелено масло) и прах ОП-2. През януари 1942 г. химически завод произвежда пробна партида от сместа. В изпитанията тя дава положителни резултати. Освен това нейните компоненти са няколко пъти по-евтини от бензина. БГС се използва в бутилките със запалителна смес и в огнеметите. Но сместа показва и някои недостатъци. С течение на времето лепкавостта се губи, заради което силно намалява далечината на огнемятането. Свойствата на огнената смес силно зависят от температурата. Ако се промени температурата с 10 градуса по целзий, лепкавостта на сместа се променя с 50% . Така през лятото огнената смес се съхранява само два месеца, а през зимата – 4-5. Лепливостта на сместа зависи също от количеството разтворен втвърдяващ прах. В зависимост от сезона в огнената смес се слага различно количество прах ОП-2 (от 3 до 9 кг на 100 литра гориво).
Запалителните вещества и смеси, които влизат в първата и втората група, изискват принудително запалване, поради което се използва широко бял фосфор.
Белият (жълт) фосфор и съединенията му, както и алкалните метали (натрий, калий) се използват много широко като запалителни вещества. Те имат ниска температура на горене и способност при взаимодействие с кислорода от въздуха или водата да се самовъзпламеняват.
Белият фосфор е полупрозрачно подобно на восък твърдо вещество с жълтоват оттенък. Фосфорът не се разтваря във водата, но добре се разтваря в серовъглерод, в бензол и терпентин. Ситнораздробеният фосфор може да избухне при температура близка до нула градуса по целзий. По-едрите късове горят при 45-60 градуса.
Температурата на горене на белия фосфор достига 800-900 градуса. Гори с ярък жълт пламък, отделя гъст бял дим. Когато попадне в кожата на човека, предизвиква дълбоки изгаряния. Парите на фосфора са много отровни.
По време на Великата отечествена война Червената армия използва белия фосфор основно в смеси със сяра, които се наричат КС, впоследствие известни като “Коктейл Молотов”.
За пръв път в СССР със сместа КС работи през 1933 г. инженер Заикин. През 1940 г. инженер Стронгин предлага да се създаде самовъзпламеняваща се смес КС чрез разтваряне на фосфора в сесквисулфид. ЗАтова КС има жълтозелен цвят и съдържа фосфор и сяра. Сместа избухва при допир с въздуха след разбиването на бутилката. Тя се втвърдява при температура минус 40 градуса по целзий и затова е подходяща за всеки сезон.
КС е приета на въоръжение в Червената армия през юли 1941 г., след като специалистите химици разработват нова, нескъпа, но ефективна горяща смес за бутилки. Те създават лепкава смес с КС, която добре попива във вертикални повърхности, с ниска температура на топене и продължително горене. Със самовъзпламеняващата се смес КС напълват както бутилки, така и авиационни ампули АЖ-2 за ликвидиране на танкове и жива сила. Когато бутилката с КС попадне в твърдо тяло, се разбива, течността се разлива и пламва. Течността гори с ярък пламък с много бял дим в продължение на 1,5-3 минути, стигайки до температура 800-1000 градуса по целзий. Димът ослепява екипажа, изкарва го от танка, а сместа опожарява всичко вътре.
Бутилките със запалителна смес се оказват много ефективни, масови, лесни за боравене и нескъпи като противотанково оръжие. Особено широко се използват в началото на войната, когато не достигат противотанкови средства. Ефективността на запалителните бутилки в борбата с танковете на противника се потвърждава още в първите месеци на войната с много стотици примери. Сталин издава инструкция, в която отбелязва, че “запалителните бутилки са едно от най-простите и безотказни средства за унищожаване на танкове, бронирана техника и транспротни коли, складове, самолети и жива сила на противника…В ръцете на смелия боец запалителните бутилки са грозно оръже. ПРи внезапно и умело използване те не само нанасят поражение, но и предизвикват паника и разстройства в бойните редици на противника”. В брошурите за борба с танковете освен изрази “бий със снаряди” или “бий с граната” се появяват и други – “бий с бутилка”.
Пехотинците и партизаните ги наричат “огнени бомби”, “огнени гранати” и “кървава смес”, както и “коктейли на смъртта”.
По общи данни от съветските войски в годините на войната със запалителни бутилки са унищожени 2429 танка, щурмови оръдия и бронетранспортьори, 2597 укрепления, 738 коли.
Целия материал в бр.6 на сп. Командос
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
