|
|
|
| 10 Август 07, 18:54
|
| “КУЛИДЖ” – БЛЕСТЯЩАТ ОПЕРАЦИЯ НА МОРСКИТЕ КОМАНДОСИ НА ЮАР |
|
|
историята на световните специални части има немалко ювелирни, хирургически точни операции, когато само няколко души успяват с решителните си действия да наклонят везните в полза на една от воюващите страни. Към тях се числи и операцията на военноморските командоси на въоръжените сили на ЮАР под кодовото име “Кулидж” (Coolidge). Само 12 морски командоси, които воюват на страната на Ангола срещу антиправителствената групировка УНИТА през 1987 г. Досега няма публикувани подробности за тази операция.
Там където се сливат Куиту и Куанавале
През лятото на 1987 г. правителствената армия на Ангола започва операция по разгрома на бойните отряди на УНИТА и завземане на базата на опозицията в Мавинг. Правителствените войски извършват настъпление от мястото, където се сливат двете големи анголски реки Куиту и Куанавале. Тук се намира град Куиту-Куанавале, основана от португалците, там се намира и тяхната база. Срещу УНИТА се сражават няколко пехотни бригади. Във всяка бригада има светски военни съветници. Войските на УНИТА трябва да започнат движение в посока Мавинг в началото на август.
Командването на армията на ЮАР оценява ситуацията в Южна Ангола като много опасна за приятелската УНИТА. За да не бъдат разгромени отрядите на лидера на УНИТА Жонас Савимби, южноафриканците вземат решение да изпратят в Ангола група от батальона Буфало и разузнавателно-диверсионните отряди Recces. За да попречат на движението на анголските бригади към Мавинг, южноафриканците прехвърлят в района на бойните действия далекобойните гаубици G-5, които играят важна роля в следващите военни действия.
Южноафриканският генерал Либенберг обръща внимание на стратегическия мост през река Куиту, която ФАПЛА и кубинците използва за прехвъляне на техника, личен състав и снабдяване на войските. Ако се унищожи, анголската армия ще бъде затруднена. Стратегическото значение на моста добре е осъзнато и от анголците. Река Куиту е с бързо течение, широка не повече от 100 метра, на някои места силно обрасла в растителност.
Южноафриканското командване поставя задачата на всяка цена да се унищожи мостът. През цялото лято на 1987 г. авиацията на ЮАР се опитва да го унищожи, като нанася 176 удара по наземни цели в Ангола, действайки от бази в Намибия. Срещу позициите на ФПЛА (правителствените войски на Ангола) са хвърлени повече от три хиляди бомби. Но мостът не е унищожен, авиацията на ЮАР претрпява загуби от страна на анголо-кубинската ПВО, в която влизат съветските комплекси Куб, Оса-АК, Стрела-10 и зенитна артилерия.
Задачата да се взриви мостът възлагат на диверсионно –разузнавателните групи на Първи полк Recces. В подготовката на операцията са използвани аероснимки и сведения на разузнаването, основно от УНИТА. Оказва се, че мостът е строго охраняван…Но сред бойците се ражда план – да се привлект опитни бойни плувци от Четвърти полк на Recсes, които са специализирани в диверсии по море.
Реката – съюзник или враг
Операцията с кодовото име “Кулидж” е насрочена за края на август 1987 г. Групата бойни плувци трябва да бъдат доставени на вертолети на анголска територия и да десантират на няколко километра от целта. Придвижването на спецбойците към обекта е от тила, откъдето ги очакват най-малко. Движението е по течението на реката. Командосите трябва да монтират в основите на моста специални подводни мини…От гледна точка на физическото натоварване пътят е тежък – бойците трябва да преодолеят повече от сто километра. Има още едно препятствие – крокодилите, които в реките Куиту и Куанавале са много опасни.Бойците от Четвърти полк на Recces по това време се смятат за най-подготвеното подразделение в ЮАР. Морските командоси са преминали изключително тежки “сухопътни изпитания”, тежък подбор и подготовка. В отряда не приемат дори квалифицирани спасители водолази, защото действа принципът: “по-добре от опитен “сухопътен” командос да се подготви добър боен плувец, отколкото от плувец спасител да се създаде посредствен морски диверсант.”
За провеждането на операция “Кулидж” с подбрани 12 най-устоичиви и опитни бойни плувци. За командир е назначен майор Фред Уилка. Бойните плувци са доставени на вертолети Пума, на 25 август са доставени на пустинно място на брега на река Куиту, на около 70 км северно от град Куиту Куанавале. В снаряжението им влиат акваланги, хидрокостюми, маски, плавници, специални дихателни тръби, радиостанци, компаси, подводни фенери и специален порцион. Индивидуалното оръжие на командосите се състои от пистолети със заглушител, бойни ножове. Използват специални лодки “Клепер” за придвижване и икономисване на силите и избягване на срещите с крокодилите. В случай че има опасност противникът да ги открие, спецбойците изплуват на брега, скриват плавателните средства, а когато се стъмни обличат хидрокостюмите и разделяйки се бойни двойки продължават пътя си надолу по течението.
Няколко крокодила около два метра се спускат по посока на плуващите спецбойци. Командосите познават характера на влечугите – те са способни няколко часа да стоят неподвижни и да дебнат жертвата. Щом жертватаприближи – примерно антилопа, на разстояние един скок, крокодилът стремително хваща жертвата и я отнася на дъното. За да се избегне тази опасност, бойците образуват няколко плътни групи, застават с гръб един към друг и заемат “кръгова отбрана”. Командосите са минали специална подготовка за нанасяне на най-точни удари на уязвимите места на тялото на крокодила (между очите, на шията, в областта на гръбнака). В крайна сметка, избягвайки опасните влечуги, спецназовците приближават моста.
Да се изпълни задачата на всяка цена
Първа в района на моста излиза групата на майор Улика. Мястото е силно замърсено с различни предмети, които са опасност за плувците. Командирът на групата, преминавайки препятствие, се показва над водата и се натъква на часови на брега. Анголецът реагира мигновено и стреля. Един куршум засяга дясното рамо на майора. Другият командос от двойката го спасява, като го завлича на дъното.
Охраната на моста започва да обстрелва района. Никой от диверсантите повече не се показва над водата. Аквалангите на бойците са със затворено дишане и не изпускат издайнически мехурчета на повърхността на водата. Анголците смятат, че часовият ги е заблудил, като е взел крокодил за диверсант.
Действията на анголската охрана изваждат от строя някои диверсанти. Едни са пострадали от ударите на ръчните гранати, а сержант Хербст се заплита в бодлива тел, от която успява да се спаси. По-голямата част от морските командоси действат на максимална дълбочина и успяват да се доберат до моста и да го минират.
След това групата се насочва към точката са сбора. Най-тежко е състоянието на майор Уилка, който от болка не може да се движи. На мястото на сбора става ясно, че се е загубила двойка сержанти. Но командосите продължават придвижването. Предстои им почти седемчасов подводен маратон, а след това 20-километров марш на скок в анголската савана. В случай че някой от групата се загуби, е предвиден резервен вариант – има още няколко резервни точки за среща. Тук командирът на групата действа според южноафриканските наставления за командоси, според които ако групата бъде открита от превъзхождащ противник, тя трябва да се измъкне от преследване, да не спира и почива. Ако някой от бойците бъде ранен или убит, другите трябва да го носят.
Десетте бойни плувци отново се гмуркат във водата. На няколко километра надолу по течението се натъкват на анголски пост. Раната на майор Уилка не му позволява дълго да бъде под водата, затова от време на време изплува на повърхността. Точно в този момент южноафриканските командоси са обстреляни от брега. Спасявайки командира си, бойните плувци приемат боя. Бързо се справят с поста и отново се гмуркат под водата.
С това изпитанията на командосите не завършват. Вероятно привлечен от прясната кръв на раната на майора, се появява внезапно крокодил, захапва крака на командира и започва да го дърпа към дъното. Майорът успява да отбие опасния хищник, в зъбите му остава само част от плавника.
По-късно, когато бойците са вече в Намибия става ясно, че с крокодил се е сблъскал още един диверсант. Сержант Антонио Бюкман успява да се справи с влечугото, като нанася удари на най-чувствителното място – очите. Другият командос изтегля боеца на брега и му оказва първа помощ. Въпреки силното ухапване и загубата на кръв, Бюкман и другарят му се добират до една от сборните точки.
Взривовете, монтирани от плувците на моста, не успяват да го разрушат напълно. Но той е силно повреден, товароподемността и пропускателната му способност са силно ограничени. Редовното снабдяване на войските , които провеждат операция по завземането на Мавинги, е нарушено.
Щабът за специални операции на ВС на ЮАР смята задачата на бойните плувци за напълно извършена. Тези 12 морски командоси демонстрират онова, което американците наричат "Кулидж-ефект”: настойчивост, упоритост и целенасоченост при постигането на целта. По личната заповед на президента на ЮАР всички бойци са наградени с най-висшата награда от това време – Почетния кръст.
Операция “кулидж” има още един щрих. След нея в специалните сили на ВС на ЮАР започват усилени научни изследвания за разработване на вещество, което отпъжда крокодилите, т.нар. антикрокодилов репелент. След това южноафриканските учени се опитват да създадат подобно вещество и против акули. Според някои информации репелентът за спецчастите н ЮАР е създаден и изпитан в Националния парк Клюгер.
историята на световните специални части има немалко ювелирни, хирургически точни операции, когато само няколко души успяват с решителните си действия да наклонят везните в полза на една от воюващите страни. Към тях се числи и операцията на военноморските командоси на въоръжените сили на ЮАР под кодовото име “Кулидж” (Coolidge). Само 12 морски командоси, които воюват на страната на Ангола срещу антиправителствената групировка УНИТА през 1987 г. Досега няма публикувани подробности за тази операция.
Там където се сливат Куиту и Куанавале
През лятото на 1987 г. правителствената армия на Ангола започва операция по разгрома на бойните отряди на УНИТА и завземане на базата на опозицията в Мавинг. Правителствените войски извършват настъпление от мястото, където се сливат двете големи анголски реки Куиту и Куанавале. Тук се намира град Куиту-Куанавале, основана от португалците, там се намира и тяхната база. Срещу УНИТА се сражават няколко пехотни бригади. Във всяка бригада има светски военни съветници. Войските на УНИТА трябва да започнат движение в посока Мавинг в началото на август.
Командването на армията на ЮАР оценява ситуацията в Южна Ангола като много опасна за приятелската УНИТА. За да не бъдат разгромени отрядите на лидера на УНИТА Жонас Савимби, южноафриканците вземат решение да изпратят в Ангола група от батальона Буфало и разузнавателно-диверсионните отряди Recces. За да попречат на движението на анголските бригади към Мавинг, южноафриканците прехвърлят в района на бойните действия далекобойните гаубици G-5, които играят важна роля в следващите военни действия.
Южноафриканският генерал Либенберг обръща внимание на стратегическия мост през река Куиту, която ФАПЛА и кубинците използва за прехвъляне на техника, личен състав и снабдяване на войските. Ако се унищожи, анголската армия ще бъде затруднена. Стратегическото значение на моста добре е осъзнато и от анголците. Река Куиту е с бързо течение, широка не повече от 100 метра, на някои места силно обрасла в растителност.
Южноафриканското командване поставя задачата на всяка цена да се унищожи мостът. През цялото лято на 1987 г. авиацията на ЮАР се опитва да го унищожи, като нанася 176 удара по наземни цели в Ангола, действайки от бази в Намибия. Срещу позициите на ФПЛА (правителствените войски на Ангола) са хвърлени повече от три хиляди бомби. Но мостът не е унищожен, авиацията на ЮАР претрпява загуби от страна на анголо-кубинската ПВО, в която влизат съветските комплекси Куб, Оса-АК, Стрела-10 и зенитна артилерия.
Задачата да се взриви мостът възлагат на диверсионно –разузнавателните групи на Първи полк Recces. В подготовката на операцията са използвани аероснимки и сведения на разузнаването, основно от УНИТА. Оказва се, че мостът е строго охраняван…Но сред бойците се ражда план – да се привлект опитни бойни плувци от Четвърти полк на Recсes, които са специализирани в диверсии по море.
Реката – съюзник или враг
Операцията с кодовото име “Кулидж” е насрочена за края на август 1987 г. Групата бойни плувци трябва да бъдат доставени на вертолети на анголска територия и да десантират на няколко километра от целта. Придвижването на спецбойците към обекта е от тила, откъдето ги очакват най-малко. Движението е по течението на реката. Командосите трябва да монтират в основите на моста специални подводни мини…От гледна точка на физическото натоварване пътят е тежък – бойците трябва да преодолеят повече от сто километра. Има още едно препятствие – крокодилите, които в реките Куиту и Куанавале са много опасни.Бойците от Четвърти полк на Recces по това време се смятат за най-подготвеното подразделение в ЮАР. Морските командоси са преминали изключително тежки “сухопътни изпитания”, тежък подбор и подготовка. В отряда не приемат дори квалифицирани спасители водолази, защото действа принципът: “по-добре от опитен “сухопътен” командос да се подготви добър боен плувец, отколкото от плувец спасител да се създаде посредствен морски диверсант.”
За провеждането на операция “Кулидж” с подбрани 12 най-устоичиви и опитни бойни плувци. За командир е назначен майор Фред Уилка. Бойните плувци са доставени на вертолети Пума, на 25 август са доставени на пустинно място на брега на река Куиту, на около 70 км северно от град Куиту Куанавале. В снаряжението им влиат акваланги, хидрокостюми, маски, плавници, специални дихателни тръби, радиостанци, компаси, подводни фенери и специален порцион. Индивидуалното оръжие на командосите се състои от пистолети със заглушител, бойни ножове. Използват специални лодки “Клепер” за придвижване и икономисване на силите и избягване на срещите с крокодилите. В случай че има опасност противникът да ги открие, спецбойците изплуват на брега, скриват плавателните средства, а когато се стъмни обличат хидрокостюмите и разделяйки се бойни двойки продължават пътя си надолу по течението.
Няколко крокодила около два метра се спускат по посока на плуващите спецбойци. Командосите познават характера на влечугите – те са способни няколко часа да стоят неподвижни и да дебнат жертвата. Щом жертватаприближи – примерно антилопа, на разстояние един скок, крокодилът стремително хваща жертвата и я отнася на дъното. За да се избегне тази опасност, бойците образуват няколко плътни групи, застават с гръб един към друг и заемат “кръгова отбрана”. Командосите са минали специална подготовка за нанасяне на най-точни удари на уязвимите места на тялото на крокодила (между очите, на шията, в областта на гръбнака). В крайна сметка, избягвайки опасните влечуги, спецназовците приближават моста.
Да се изпълни задачата на всяка цена
Първа в района на моста излиза групата на майор Улика. Мястото е силно замърсено с различни предмети, които са опасност за плувците. Командирът на групата, преминавайки препятствие, се показва над водата и се натъква на часови на брега. Анголецът реагира мигновено и стреля. Един куршум засяга дясното рамо на майора. Другият командос от двойката го спасява, като го завлича на дъното.
Охраната на моста започва да обстрелва района. Никой от диверсантите повече не се показва над водата. Аквалангите на бойците са със затворено дишане и не изпускат издайнически мехурчета на повърхността на водата. Анголците смятат, че часовият ги е заблудил, като е взел крокодил за диверсант.
Действията на анголската охрана изваждат от строя някои диверсанти. Едни са пострадали от ударите на ръчните гранати, а сержант Хербст се заплита в бодлива тел, от която успява да се спаси. По-голямата част от морските командоси действат на максимална дълбочина и успяват да се доберат до моста и да го минират.
След това групата се насочва към точката са сбора. Най-тежко е състоянието на майор Уилка, който от болка не може да се движи. На мястото на сбора става ясно, че се е загубила двойка сержанти. Но командосите продължават придвижването. Предстои им почти седемчасов подводен маратон, а след това 20-километров марш на скок в анголската савана. В случай че някой от групата се загуби, е предвиден резервен вариант – има още няколко резервни точки за среща. Тук командирът на групата действа според южноафриканските наставления за командоси, според които ако групата бъде открита от превъзхождащ противник, тя трябва да се измъкне от преследване, да не спира и почива. Ако някой от бойците бъде ранен или убит, другите трябва да го носят.
Десетте бойни плувци отново се гмуркат във водата. На няколко километра надолу по течението се натъкват на анголски пост. Раната на майор Уилка не му позволява дълго да бъде под водата, затова от време на време изплува на повърхността. Точно в този момент южноафриканските командоси са обстреляни от брега. Спасявайки командира си, бойните плувци приемат боя. Бързо се справят с поста и отново се гмуркат под водата.
С това изпитанията на командосите не завършват. Вероятно привлечен от прясната кръв на раната на майора, се появява внезапно крокодил, захапва крака на командира и започва да го дърпа към дъното. Майорът успява да отбие опасния хищник, в зъбите му остава само част от плавника.
По-късно, когато бойците са вече в Намибия става ясно, че с крокодил се е сблъскал още един диверсант. Сержант Антонио Бюкман успява да се справи с влечугото, като нанася удари на най-чувствителното място – очите. Другият командос изтегля боеца на брега и му оказва първа помощ. Въпреки силното ухапване и загубата на кръв, Бюкман и другарят му се добират до една от сборните точки.
Взривовете, монтирани от плувците на моста, не успяват да го разрушат напълно. Но той е силно повреден, товароподемността и пропускателната му способност са силно ограничени. Редовното снабдяване на войските , които провеждат операция по завземането на Мавинги, е нарушено.
Щабът за специални операции на ВС на ЮАР смята задачата на бойните плувци за напълно извършена. Тези 12 морски командоси демонстрират онова, което американците наричат "Кулидж-ефект”: настойчивост, упоритост и целенасоченост при постигането на целта. По личната заповед на президента на ЮАР всички бойци са наградени с най-висшата награда от това време – Почетния кръст.
Операция “кулидж” има още един щрих. След нея в специалните сили на ВС на ЮАР започват усилени научни изследвания за разработване на вещество, което отпъжда крокодилите, т.нар. антикрокодилов репелент. След това южноафриканските учени се опитват да създадат подобно вещество и против акули. Според някои информации репелентът за спецчастите н ЮАР е създаден и изпитан в Националния парк Клюгер.
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
