|
|
|
| 10 Август 07, 18:57
|
| ХУСАРИТЕ – ХВЪРКОВАТОТО ОПЪЛЧЕНИЕ |
|
|
Смелостта на хусарите много често е възпявана в поезията и военната митология. И това е заслужено, защото те са черноработниците на бойното поле, на тях се пада тежкитя, рискован и кръвопролитен труд в битките. В поемата “Евгений Онегин” А. С. Пушкин обрисува един от мимолетните си персонажи: “На приятелите той е верен другар, на красавиците – мъчител, това е той, хусарят”
Повечето историци смятат, че родината на хусарството е Унгария. Крал Матвей Корвин в далечната 1458 г., чиито земи често са нападани от турците, решава да създаде специално опълчение. Съгласно кралския вердикт в него се записвали по един дворянин на 20. Приетият е задължен на пристигне на мястото на сбора въоръжен със собствения си отряд. Вероятно оттук идва и името “хусар” – от унгарски Husz – 20-и, според друга версия “хусар” е фонетична транскрибция от “корсар”.
През втората половина на 15 век хусари наричат лековъоръжени конници в специална оригинална униформа, със задължителни атрибути доломан (къс мундир), кожена наметка, висока цилиндрична шапка с козирка, плоска чанта, шпори, ботуши. Задължително всеки хусар има мустаци. От избраните кандидати за хусари често се срещат любители на хазарта, на дуелите и винолюбци.
След около един век хусари се появяват в Русия, в Австрия и Франция малко по-късно, в Англия – в началото на 19 век. За хусарите в Русия за пръв път се споменава през 1634 г. Патрик Гордън (наричан в Русия Пьотр Иванович), наставник по военно дело на Петър Първи, пише, че по време на поход през 1694 г. са използвани три хусарски роти.
Първият военачалник на хусарски полк е полковник Христофор Рилски. През 30-те години на 17 век ротата му, която се състояла от литовци и поляци, защитава южните рубежи на Русия, често нападана от кримските татари и ногайците.
През 1654 преди предстоящата война на Русия с Ржеч Посполита (Полша) в Москва е сформиран първи хусарски полк тежка кавалерия по подобие на полските “крилати хусари”, оглавен от полковник Х. Рилски. Хусарите са екипирани добре – хубави турски коне, отлични доспехи и оръжие. Полкът е смятан за близък до царя, т.е. за елитен. И доказва това по време на Смоленския поход. През 1660 г. във войските на Новгородския разряд под командването на княз И.А. Ховански се създава втора ударна хусарска част, която показва доблест в много сражения. На редовите длъжности служат основно дворяни, и то не столични, а провинциални.
Хусарите се използват основно като стражеви отряди на шведската граница и малко се отличават от кавалерийските части.
Петър Първи не увеличава статута им. По-скоро точно обратното: реформирайки армията, през 1701 г. царят всъщност изпразва хусарските роти, като ги прехвърля към драгунските полкове. За това си има обективни причини. Хусарите се използват ефективно за пробиване фронта на противника, но не могат да устоят на леката източноевропейска и азиатска конница. А постепенното подобряване качествата на огнестрелното оръжие и широкото използване на инженерни заграждения подрязват крилата на знаменитите “летящи” хусари. Т.е. идеята за създаване на лека кавалерия от хусари остава неизпълнена. Шест години по-късно по заповед на царя сърбинът Апостол Кинич събира група младежи сред своите сънародници и молдовци, които имат военно майсторство и създава хусарска група, наречена Валашска хоронгва. През 1711 г. с началото на руско-турската война в Русия има вече осем подобни формирования. Скоро обаче те са разформировани заради малката полза от тях.
Като феникс от пепелта
Хусарството се възражда през 1723 г. Необходими са почти две десетилетия, за да се изправи на крака “новата” лека кавалерия, която пак се състои от чужденци. През 1741 г. съществуването на хусарските полкове в руската армия, организацията, въоръжението и снаряжението им са узаконени от царски указ на малолетния Иван Шести Антонович. Първите лястовички са Сръбският, Унгарският, Грузинският и Молдовският полк, които са дислоцирани в Украйна. Всеки хусар получава земя и пари за купуване на кон, оръжие, специални амуниции и друго имущество.
Към средата на 18 век броят на хусарските полкове стига 12. От време на време те участват в дребни гранични битки, в които обикновено удържат победа. В първото голямо сражение при Грос Егерсдорф през август 1757 г. непомирисалите кръв Сръбски и Унгарски полк се срещат с мощна пруска кавалерия, разгръща се полупартизанска война на територията на Прусия, където хусарите се сражават рамо до рамо с казашките части, в повечето случаи побеждават в боевете. Известният в цяла Русия подполковник Текели, който след това става генерал, командвайки сръбските хусари, в една от битките взема в плен около хиляда души. Седемгодишната война в Прусия демонстрира ефективността и целесъобразността в използването на добре обучената и напълно снаряжена лека кавалерия. Затова са създадени още хусарски полкове – Ахтирски, Изюмски, Острогожки, Сумски и Харковски. Те вече не са окомплектовани с чужденци, а с казаци. Прези 1764 г. е публикуван “Устав на хусаря или Кратки правила за леките войски”, който регламентира действията на подразделенията, основно в караулната и разузнавателната служба.
В средата на 80-те години на 18 век царският фаворит и “стратег” граф Потьомкин разпуска всички хусарски полкове и ги връща в бойния строй на редовната армия, освен това ги лишава от характерното им обмундирование. Остава да съществува само Лейб-хусарският батальон, който охранява царския дворец, и хусарският полк в Хатчин.
Олвиполският и Воронежкият леки конни полкове се отличават при щурма на крепостта Измаил, което не убягва от погледа на А. Суворов, който оценява високо воинската доблест на хусарите. През 1812 г. прочутият Ахтирски полк в корпуса на генерал Раевски мъжествено отблъсква атаките на френските кавалеристи. Шест хусарски полка участват в битката при Бородино. От това време в армейските среди датира фразата, която се предава от уста на уста: “Хусарят никога не доживява до 35 години”.
Скоро копитата на конете зафучават по пътищата и на Европа – Люцерн, Бауцен, Кулм, Лайцпциг (сраженията получават името “Битката на народите”). В състава на руската армия хусарите влизат и в Париж. В хусарската бригада е и генерал-майор Денис Давидов, който преди войната с французите е адютант при П. И. Багратион. Назначен за командир на Първи хусарски батальон на Ахтирския полк. Хусарско-казашкият отряд на Давидов извършва серия победоносни рейдове. Денис Давидов не е единственият хусар, когото помни цяла Русия. Например композитора А. Алябеев, декабристът А. Муравьов, командира на взвод на Седми ескадрон на Лейбгвардията на Хусарския (по-късно Гродненския полк) поручик Михаил Лермонтов, или близкия приятел на Пушкин Пьотр Чаадаев.
След победата над Наполеон броят на хусарските полкове се увеличава, макар Русия да не участва във войни.
През 1854 г. – по време на Кримската война в сражението край Балаклава участват два хусарски полка – Киевският и Ингерманландският, които за съжаление нямат успех.
Хусарите от Мриополския и Киевския полк участват в поредната руско-турска война през 1877 –78 г., в обсадата на Плевен, лейбгвардията на Хусарския и Гродненския полк – при преминаването на Балкана. Славни битки в летописа на хусарските подвизи записва и Нарвският полк под командването на Александър Пушкин, най-големият син на великия поет.
Почетно място в арсенала на хусарите заема лекокавалерийската сабя образец 1798 и 1809 г. В специални чантички отстрани на седлото в кобури има два пистолета, от които щатен е образец 1809 г. По 16 души в ескадрона имат къси кавалерийски щутцери или мушкетони. 30 хусари в ескадрона са въоръжени с пики.
По времето на Александър Трети 14 хусарски полка са разформировани заради реформи. Но след 25 години по време на Първата световна война фениксът отново възкръсва – в руската армия има вече 20 хусарски полка. В редовете на Ахтирския полк се сражават Владимир и Александър Лермонтови – братята на великия поет, които след Октомврийската революция поемат по различни пътища – Александър с остатъци от частите заминава в чужбина, а Владимир преминава в Първа конна армия на Будьони.
През пролетта на 1918 г. заради всеобщата демобилизация на старата армия елитните хусарски части са разпуснати. Но има един факт: след революцията са сформирани няколко полка червени хусари, които воюват през 1919 г. с Колчак.
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
