|
|
|
| 27 Август 07, 19:43
/ Автор: Тодорова
|
| РЪКОПАШНИЯТ БОЙ КАТО ОРЪЖИЕ |
|
|
Често ръкопашният бой се сравнява с оръжието, което боецът винаги носи със себе си. Стрелбата с автомат се усвоява за 10 минути, още два часа са необходими за сглобяването и разглобяването му. Още един месец трябва, за да се овладеят тънкостите на стрелбата, за да може автоматът да се използва в реалния бой.
Ръкопашният бой също трябва да отговаря на тези изисквания.
1. Същността му трябва да бъде разбрана от обучавания за 10 минути.
2. Усвояването на базовата техника да се осъществи за два часа
3. Пълното овладяване става за един месец.
Казват, че ако ръкопашният бой не може да се усвои по посочения начин, значи не е надежден и не може да се използва като вид оръжие.
Кой стил е най-добрият?
Днес има много спорове кой стил е най-добрият. Отговорът е очевиден: най-добър е онзи ръкопашен бой, с който боецът се занимава в момента. Може също да се каже, че най-добър е онзи стил, който в най-къси срокове дава на боеца увереност в своите сили и му помага да се чувства спокойно в реална обстановка. Някои спецове говорят за специална бойна подготовка, когато отделните части на тялото могат да бъдат използвани като средства за нападение. Бойната подготовка не е стил, а приложна дейност, която решава чисто приложни задачи – да ликвидира противника. Споровете и днес продължават.
Как да намерим границата между боя и спорта?
Бойната и спортната подготовка са различни неща. Затова е важно да разберем по какво си приличат и по какво се отличават. Приликата е очевидна: в двата случая целта на подготовката е обучението, което осигурява победа в схватката. За разликите може да се говори на дълго и на широко. Примерно майстор на спортния бой се става след 7-10 години всекидневни тренировки. Докато подготовката за реалния бой, примерно в силовите ведомства, се осъществява за броени часове занятия. Подготовката за реален бой се усложнява, че обикновено схатката става в неизвестно време с неизвестен брой противници, силата и намеренията на които не са известни. Докато по време противникът в спортния двубой е известен по-рано, познати са силните и слабите му страни. Реалният бой е лишен от правила и ограничения, за разлика от спортния, който има точен регламент. Ясно е, че в реалния бой няма “забранени” методи – тук е добро всичко, което помага да се удържи победата.
Някои специалисти по бойни изкуства грешно сближават спортния двубой, в който постепенно се свалят ограничанията в техниката (примерно в боя без правила) с двубоя в реалния бой. Разликата между двата вида бой си остава. Спортният двубой е много симетричен – бойците извършват едни или други действия, като разчитат на напълно конкретна реакция на съперника. Реалният бой е напълно непредсказуем, ако се имат предвид действията и реакциите на противника.
Изброените разлики са напълно достатъчни, за да се разбере колко не са прави онези експерти, които смятат, че само чисто спортната подготовка е достатъчна за победата в реалния бой. За да бъдат подготвени за реалния бой дори подготвени на високо спортно ниво бойци трябва да изучават спецификата на реалния бой и техниките, които са необходими в него.
Боят като точна наука
Въпреки сложността в подготовката за реалния бой с неизвестен брой противници, чиято сила е неизвестна, задачата е напълно осъществима. Но ако в началото на подготовката определим в принципите й редица ограничения, които са продиктувани от реалните обстоятелства на схватката.
Бързината на подготовката, примерно когато курсът се състои само от 10 занятия, дава възможност за отказ от такава цел като удържане победа над абсолютно всеки противник. Напълно е достатъчно, ако боецът, преминал подобен курс, удържи победа над типичния противник, с който може да се сблъска в реална обстановка. Ясно е, че трябва да се познава нивото на подготовка на съперника, което се постига със съответните статистически изследвания. Веднага след като се направят изследванията, боят може да се превърне напълно в точна наука. Наука за това как боецът да побеждава в боя средностатистически противник.
Изисквания към подготовката
Най-голям ефект при изучаване на техническите действия се постига, когато те се изпълняват с пълна сила и в пълен контакт, независимо от това колко тежки травми могат да нанесат на съперника тези действия. С други думи, партньорът по време на тренировките трябва да се превърне във вид тренажор, движещ се, защитаващ се, извършващ ответни действия. Което сякаш е невъзможно заради недопускането на травми по време на тренировките. Това може да се избегне, като се използват специални приспосоления, традиционно използвани в бойните изкуства. Ударите по всички части на тялото ще бъдат напълно безопасни, ако в момента на удара тези части бъдат прикрити с твърди, непропускащи удара лапи. Така могат да се нанасят пълноценни удари навсякъде – в гърлото, в слабините, коляното, в подбедрицата. В оптимален вариант всеки удар трябва да се изпълнява винаки в пълна сила. Но за да се избегнат травмите, най-напред трябва да се има предвид здравият смисъл. Ако лапите не са достатъчно твърди и ударът минава през тях, следва да се намали силата на удара до комфортно ниво.
(Следва)
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
