|
|
|
| 27 Август 07, 19:49
/ Автор: Митева
|
| Драгуни |
|
|
В ИМЕТО НА ДОБЛЕСТТА И КРАСОТАТА
Драгуните са армейски части, които на бойното поле могат да бъдат използвани като пехота и кавалерия. Ако се обърнем към литературата и армейския фолклор, ще видим, че хусарите (за които разказахме в миналия брой), са се отнасяли с насмешка към драгуните. За подобно нещо няма основания. Всеки вид конни войски изпълнявали своята нелека задача и владеели специални воински навици. В своята повест “Подвизите на бригадир Жерар” писателят Артър Конан Дойл пише: хусарят без кон е половин човек. В справочника на императорската главна квартира, издаден в Санкт Петербург преди около век се казва: “В думата “драгун” са обединени две понятия: първото е пехота, качена на коне, и второто – кавалерия, която моше да действа в пеши ред.”
Повечето изследователи са на мнение, че думата “драгун” се появява в Европа в средата на 16 век, благодарение на френския маршал Брисак. Той предложил да се подберат най-добрите пехотинци, да се качат на коне и да се изпратят на бойното поле под знамена, на които са изобразени опашати дракони (dragon произлиза от латинското drago – дракон). Според друга версия драгуните произлизат от името на своето оръжие “драгон” – къс меч.
В началото на 17 век шведският крал Густав Втори Адолф превръща драгуните в истинска кавалерия, която се използва за разузнаване, охрана и в бойни действия. През 1631 г. в Русия е създаден първият драгунски полк, окомплектован основно от чужденци на руска служба. След една година формированието участва в сраженията с поляците край Смоленск. През 1664 г. са сформирани едновременно няколко полка, в които чужденците “немци” (както ги наричал народът заради неразбираемата им реч) заемат само ръководни длъжности. Редовият състав се подбира сред дребното дворянство, сред т.нар. ловци и волни хора и татари, приели православието. Новоизпечените драгуни получават униформа, оръжие, суха храна и земя, за да могат да изхранват семействата си. Всяка година след прибирането на реколтата драгуните се събират на сборния пункт за обучение на бойни техники. След един месец се връщали по именията си, където освен аграрни задължения изпълняват служба по охрана на границите, близо до които по принцип се създават подобни селища. Руските драгуни са редовни полкове само на хартия, още повече че нивото на подготовката им е много скромно.
Понякога участват в сериозни битки, където освен тактически задачи – като огнева поддръжка на настъпващите войски, завземане на важни обекти. Свикнали на тежка селска работа, драгуните изпълняват и различни инженерни дейности. Постепенно статутът на драгуните започва да спада. В редовете им вече рядко се срещат боляри и дворяни. Все по-често полковете се комплектоват със селско население.
Въоръжението на драгуните с годините става все по-лошо, скоро става подобно на войнишкото.
Драгуните по времето на Петър Първи
Когато се качва на престола, Петър Велики разбира, че на бойното поле тази конница не може да бъде сериозна заплаха. Царят насочва вниманието си към това формирование и го превръща в боеспособна кавалерия, която може достойно да противостои на една от най-силните армии в Европа – войските на шведския крал Карл Дванайсети. Кавалерията демонстрира своята мощ по време на Северната война.
През 1700 г. Петър Първи сформира два редовни драгунски полка, за ръководители назначава чуждестранните офицери Гулица и Шневенц. Царят хвърля необстреляните и необучени драгуни заедно с другите родове войски в обсадата на Нарва. Какво е значението на този тип кавалерия в подобна битка? Конете са им необходими само да се доберат до вражеския лагер, след което драгуните попълват редовете на пехотата. Разузнаването е възложено на многобройната – почти 65-хилядна кавалерия под командването на Борис Шереметиев. Многобройните сили на противника изплашват конниците, които се разпръскват. Около 1000 души се удавят в река Нарова. Но това поражение за руската армия става мотив за по-нататъшното развитие на драгунските части.
В продължение на една година царят реформатор създава и обучава 12 редовни драгунски полка. Съставът им е пъстър – деца на обеднели дворяни и боляри, хусари, казац и стрелци. Вземат се и селяни със заплата 12 рубли ежегодно плюс униформа и безплатно хранене.
Отново ръководният състав идва от чужбина. Постепенно офицерският състав се попълва и с руснаци. Например в Невския полк, който се оглавява от чужденците Ян Потърс и Йохан фон Изолев, половината от офицерският състав са руснаци.
Обмундированието е пехотинско – тъмнозелени кафтани, червени ризи и панталони. След две десетилетия според постановление на Военната колегия драгуните получават специфичната синьобяла униформа от скъпо сукно.
Трудно се решава въпросът с конете. Предпочитаните от шведите породи коне в Русия се броят на пръсти. По заповед на Петър се създават нови конни заводи в Казанска, Азовска и Киевска губерния. Но новата порода се размножава трудно. Затова в Северната война драгуните участват с ниските ногайски коне. Според очевидци слизайки от коня, драгунът го събарял на земята. Вероятно по тази причина драгуните на Петър не предизвиквали страх у противника.
Английският посланик лорд Уитвърт съобщава на своето правителство, че в царската армия няма кавалерия, а само 16 драгунски полка, които яздят леки татарски коне и едва ли могат да устоят на шведските кирасири.
Въпреки това в новата война редовната конница на Петър преминава добра школа.
Тя започва да действа организирано и ефективно. В актива на драгуните се появяват първит победи, удържани в боевете край Ерестфер, Менцен и др. Битката край Калиш е последната битка на Северната война, най-успешната за съюзните войски, командвани от Александър Меншиков. Царският фаворит демонстрира пълководческия си талант и кара противника да играе по неговите правила. В разгрома на неприятеля не е малка ролята и на драгунските ескадрони. Първоначално те обръщат в бягство полските конници, след това объркват група шведски кавалеристи. И накрая поставят точката на битката, когато със стегнати редици и грозна сила тръгват с оръжие срещу противника. Това е достатъчно, за да се предаде.
След битката при Калиш Петър заповядва да се отлеят медали – златни за офицерите, сребърни – за войниците, с които са наградени отличилите се храбреци от Невския, Казанския и Нижнигородския другински полк. Сега вече никой не се съмнява, че драгуните са боеспособна единица. През 1725 г. в руската армия има 33 драгунски полка. Това е време на слава и достойно уважение. За съжаление това е минало, драгунските полкове са разформировани и сменени с хусари, гренадири, улани, кирасири, карабинери и егери.
“Драгуни с конски опашки”
В навечерието на войната с Прусия драгунските полкове са възстановени, създадени са нови, обръща се внимание на бойната им подготовка, създаден е нов устав, приет през 1755 г. Драгунски части частват в боевете край градовете Ландсберг, Холнау, Бернщайн, Регенвалд. В тях за пръв път демонстрира пълководческите си умения 30-годишният подполковник Александър Суворов, назначен за командир на Тверския драгунски полк. Командващият войските край Регенвалд генерал Берг казва за младия офицер: Бърз в разузнаването, хладнокръвен при опасност и смел в боя. Въпреки това кариерата на бъдещия велик пълководец прекъсва за десет години. Дейността на повечето драгунски полкове са преобразувани в карабинерски. Останалате части са изпратени на източните граници на Русия на гранична и гарнизонна служба.
С името на Суворов е свързано поредното възраждане на драгунските полкове. През 1773 г. в успешната битка при завземането на Туртукая Суворов използва драгунска тактика, като заповядва на карабинерите на Астраханския полк да атакуват турците с насочено оръжие. Фаворитът на императрицата Потьомкин, започнал службата си в лейбгвардейския Конен полк, детайлно анализира битката при Туртукая. Така се създават още десет драгунски полка. Тези части вече се обучават на военно дело по методиката на Суворов, своя кръстник от това време. И добре овладяват “науката да побеждават”.
Малко по-късно, в руско-турската война 1787-1791 г.драгуните буквално творят чудеса. Изпълнявайки заповед на Суворов, те мълниеносно стигат до крепостта Кинбърн, като преминават 50 км за пет часа с пълно бойно снаряжение. Историята на войните не познава подобни преходи на големи формирования. Изумен и зарадван, Суворов нарича кавалеристите свой “елитен резерв”. Драгуните са наградени с ордени и парични премии. Показателни са думите на един от летописците на тези събития: “Полковете бяха издръжливи и способни да преодолеят всяко препятствие, извършваха невъзможни преходи, преплуваха големи реки, преодоляваха без затруднения най-високите планини и дълбоки пропасти, в боя се отличаваха със смелост и възторг, достойни за най-висша похвала.”
Добър пример за подражание на подчинените си дават офицери като командирът на Санкт Петербургския драгунски полк Михаил Балк, който в биографията си има много епизоди, в които проявява воинско изкуство. През 1807 г. край Прейсиш Елау той атакува решително французите, които бягат и оставят на бойното поле “орела”, символа на наполеоновите части.
По време на Отечествената война срещу Наполеон драгунските полкове са най-масовият вид редовна конница. С неувяхваща слава се покриват драгуните в битките през 1812 г. , когато се сражават в частите на Багратион и Раевски и обръщат в бягство французите, които числено ги превъзхождат. По време на битката край Бородино в Сибирския драгунски полк остават по-малко от една четвърт от личния състав. Мнозина от оцелелите са наградени.
След връщането от Париж за мнозина драгуни войната не свършва. По това време царското правителство засилва бойните действия на Кавказ, смятайки да присъедини Чечения към Русия, както и Дагестан. За изпълнението на задачата в рамките на “ограничен контингент” войски на юг е изпратен преминалият през много войни конен полк – Нижегородският. През цялата 50-годишна кампания драгуните воюват с турци, иранци, мюриди.Там царят изпраща неудобните офицери – основно декабристи. Не е случайно, че през 1827 година полкът е оглавен от полковник Николай Раевский, син на прочутия генерал и герой от Отечествената война през 1812 г. В същия полк служи и приятелят декабрист на Пушкин Александър Одоевский. В Нижегородския полк служи и Лермонтов, изтеглен от лейбгвардейския хусарски полк заради стихотворението, посветено на Пушкин “Смерть поэта”.
През 60-те години на 19 век, загубила Кримската война, Русия започва да реформира редовните конни полкове, броят им е намален почти два пъти.
Но на хоризонта се задава нова война – руско-турската през 1877-78 г. Повечето полкове на редовната руска конница са преобразувани в драгунски, обучението им е адаптирано към реалната обстановка на бойното поле. Това в много отношения помага драгуните да бъдат използвани успешно и в руско-японската война, когато доблестно се сражава Приморският полк. Неговите задачи са разузнаване на местността и ликвидиране на части на противника. Той воюва геройски и по време на Първата световна война. След време генерал Фон Позек в труда си “Германската конница в Литва и Курландия” признава: “Руската конница беше достоен противник. Съставът й е чудесен. Тя се отличи особено в разузнаването. Нейните разузнавателни групи бяха навсякъде и добре опознаваха местността. Руската конница никога не избягваше нито конния, нито пешия бой…” В драгунските полкове са преминали бойната си закалка много видни военачалници на Съветския съюз – маршалите Г. Жуков, К. Рокосовски и др.
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
